Тема 1
С термина вещно право се означават няколко неща:
1. Клон от действащото право. По своето място ВП се урежда непосредствено след
общата част. Някои теоретици го наричат постната система на ГП. У нас, поради липса
на ГК нормите, уреждащи ВП са поместени в няколко закона – ЗС /Закон за
собствеността/, ЗДС /Закон за държавната собственост/, ЗОС /Закон за общинската
собственост/, ЗСПЗЗ /Закон за собствеността и послзването на земеделските земи/,
ЗСГ /Закон за собствеността на гражданите/, ЗУТ /Закон за устройството на
територията/
2. Определена научна и учебна дисциплина
3. Определено субективно право, което спада към притезателните.
Обекти на ВП – вещите. Те се отличават със своята телесност. Субекти на ВП са
лицата, изброени в чл.2 ал. 1 ЗС / /. Текстът говори за правото на собственост, но той
трябва да се тълкува разширително и за останалите вещни права /държавата, общините,
гражданите и др./ По своя характер вещните права са абсолютни. Носителят на
вещното право противостои задължението на всички останали субекти да имат
определено поведение. Така всеки е здължен да зачита правото на собственост като
евентуално посегателство срещу него се преследва от закона. Точно обратното е
положението при облигационните права – относителни /права и задължения възникват
само между страните по правоотношението/. По своя характер и интелектуалните права
също са абсолютни, но разликата межсу тях и вещните се корени в обекта.
Обикновенно законодателствата уреждат подрпбно правото на собственост, което е
основно, абсолютно, неограничено вещно право. За други права се прилагат същите
правила, освен ако законът не постановява друго.
Вещните права са изчерпателно определени в една правна система има толкова вещни
права, колкото са уредени от закона. Не могат да съществуват ненаименовани или
създадени по волята на страните. Възможно е правната система в един момент да
урежда едни права, които по-късно да бъдат изоставени. Причината вещните права да
са уредени в закона се свързва с обекта на тези права. Обикновенно това са вещи със
значителна стойност, особено ако са недвижими. В повечето случаи законодателят
предвижда специална форма за тяхното придобиване ако тази форма не се спази –
следва недействителност по чл. 26 ал. 2 ЗЗД / /. Могат да се посочат следните причини
за въвеждане на принципа:
1 това е функцията за обществено достояние на всички вещни права. Те трябва да се
познават, за да е ясно на субекта правото, което придобива
2 функцията за яснота и придвидимост при придобиване на вещните права
3 защита на свободата на собствеността, а това е основен въпрос във всяка правна
система
4 функция – в теорията се нарича зачитане на моралния и етичен ред от правната
система. Всяка система урежда тези вещни права, които съответстват на нейните
морални постулати. Ето защо нашата система не е уреждала емфитезата, гордиановия
заем, като специален залог, който дава право на залогоприемателя да присвои вещта,
независимо, че се предлага плащане. Със сходна характеристика е Гордиановия залог,
който дава възможност на залогоприемателя да задържи вещта. Законът у нас не
урежда и антихрезата – договор, който дава право на носителя на ВП да прехвърли
владението на 1 кредитор, който ще възстанови претенцията си от плодовете на вещта.
Счита се, че това правило има и една Пета функципя – която допуска да се ограничат
вещните права от останалите.
По настоящем БГ правна система урежда следните вещни права.
Предмет: | Вещно право |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 799 |
Брой символи: | 4659 |