Тема 1        

С термина вещно право се означават няколко неща: 
1. Клон от действащото право. По своето място ВП се урежда непосредствено след 
общата част. Някои теоретици го наричат постната система на ГП. У нас, поради липса 
на   ГК   нормите,   уреждащи   ВП   са   поместени   в   няколко   закона   –   ЗС   /Закон   за 
собствеността/,   ЗДС   /Закон   за   държавната   собственост/,   ЗОС   /Закон   за   общинската 
собственост/,   ЗСПЗЗ   /Закон   за   собствеността   и   послзването   на   земеделските   земи/, 
ЗСГ   /Закон   за   собствеността   на   гражданите/,   ЗУТ   /Закон   за   устройството   на 
територията/
2. Определена научна и учебна дисциплина
3. Определено субективно право, което спада към притезателните.
     Обекти на ВП – вещите. Те се отличават със своята телесност. Субекти на ВП са 
лицата, изброени в чл.2 ал. 1  ЗС / /. Текстът говори за правото на собственост, но той 
трябва да се тълкува разширително и за останалите вещни права /държавата, общините, 
гражданите   и   др./   По   своя   характер   вещните   права   са   абсолютни.   Носителят   на 
вещното   право   противостои   задължението   на   всички   останали   субекти   да   имат 
определено поведение. Така всеки е здължен да зачита правото на собственост като 
евентуално   посегателство   срещу   него   се   преследва   от   закона.   Точно   обратното   е 
положението при облигационните права – относителни /права и задължения възникват 
само между страните по правоотношението/. По своя характер и интелектуалните права 
също   са   абсолютни,   но   разликата   межсу   тях   и   вещните   се   корени   в   обекта. 
Обикновенно   законодателствата   уреждат   подрпбно   правото   на   собственост,   което   е 
основно, абсолютно, неограничено вещно право. За други права се прилагат същите 
правила, освен ако законът не постановява друго.
Вещните права са изчерпателно определени в една правна система има толкова вещни 
права,   колкото   са   уредени   от   закона.   Не   могат   да   съществуват   ненаименовани   или 
създадени   по   волята   на   страните.   Възможно   е   правната   система   в   един   момент   да 
урежда едни права, които по-късно да бъдат изоставени. Причината вещните права да 
са уредени в закона се свързва с обекта на тези права. Обикновенно това са вещи със 
значителна   стойност,   особено   ако   са   недвижими.   В   повечето   случаи   законодателят 
предвижда  специална  форма за  тяхното  придобиване  ако тази  форма не  се спази  – 
следва недействителност по чл. 26 ал. 2 ЗЗД / /. Могат да се посочат следните причини 
за въвеждане на принципа: 
1 това е функцията за обществено достояние на всички вещни права. Те трябва да се 
познават, за да е ясно на субекта правото, което придобива
2 функцията за яснота и придвидимост при придобиване на вещните права 
3 защита на свободата на собствеността,  а това е основен въпрос във всяка правна 
система
4 функция  – в теорията  се  нарича  зачитане  на  моралния  и етичен  ред от правната 
система.   Всяка   система   урежда   тези   вещни   права,   които   съответстват   на   нейните 
морални постулати. Ето защо нашата система не е уреждала емфитезата, гордиановия 
заем, като специален залог, който дава  право на залогоприемателя да присвои вещта, 
независимо, че се предлага плащане. Със сходна характеристика е Гордиановия залог, 
който   дава   възможност   на   залогоприемателя   да   задържи   вещта.   Законът   у   нас   не 
урежда и антихрезата – договор, който дава право на носителя на ВП да прехвърли 
владението на 1 кредитор, който ще възстанови претенцията си от плодовете на вещта.
Счита се, че това правило има и една Пета функципя – която допуска да се ограничат 
вещните права от останалите. 
По настоящем БГ правна система урежда следните вещни права.