ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ 

„ НЕОФИТ РИЛСКИ „ 

ГР. БЛАГОЕВГРАД 

ФАКУЛТЕТ „ ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И СПОРТ „

РЕФЕРАТ

НЕМСКА КЛАСИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ – КАНТ, ХЕГЕЛ, 

ФОЙЕРБАХ

ИЗГОТВИЛ : Нели Спасова

СПЕЦИАЛНОСТ : БАКАЛАВЪР „ СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ „ 

ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ  І курс                                            

Фак. № 11500122002

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ

:

Доц. д-р Г.Апостолов

ГР. БЛАГОЕВГРАД 

Въведение 

Историята на философията обхваща невероятно богатство от идеи, обособени 

в   отделни   философски   школи,   учения,   теории,   направления,   които   отразяват 
развитието на човека, на неговия дух от древността до днес. В голяма степен може 
да   се   твърди,   че   историята   на   философията   съдържа   най-важното,   главното   в 
историята   на   общочовешката   цивилизация.   „Историята   на   философията   е   най-
вътрешното на световнота история”- посочва Хегел.

Връх в историята на философията бележи немската класическа философия, 

които чрез своите велики представители Кант, Хегел, Фойербах, можа да схване и 
творчески да преоцени духовното богатство на своите непосредствени и по-далечни 
предшественици. Тяхното философско наследство се отличава не само по своя обем 
и   всеобхватност,   но   преди   всичко   по   вглъбеност   на   мисълта,   по   богатството   и 
сложността   на   понятийния   израз,   по   извършения   дълбочинен   разрез   на 
философските проблеми, за да ги представят като различни и необходими прояви на 
вечно развиващия се дух. 

Теоретични източници на немската класическа философия.

По- далечни извори на немската класическа философия са първите сериозни 

теоретични разработки на философската проблематика в древна Гърция, където през 
т.н.   класически   период,   философията   достига   до   най-дълбоки   прозрения   за 
същността на духовното и материалното, където за онова време мисълта достига 
най-висока степен на обобщение на човешкия опит и знания. 

Непосредствени теоретични източници на немската класическа философия са 

идеите  на  ранните  представители  на модерната  европейска  философия – Бейкън, 
Декарт, Лок, Хобс, Хюм, както и възгледите на на представителите на френското 
Просвещение и френския материализъм от 18 век. Първоначалния тласък на новата 
философия   е   дело   на   Фр.   Бейкън,   който   отхвърля   схоластиката   като   метод   на 
познанието   и   тръгва   от   опита,   наблюдението   и   индукцията   към   разкриване   на 
истината.   Модерната   философия   фактически   започва   с   Декарт,   който   поставя 
началото на рационалното познание като адекватно на истината и което започва с 
мисленето   като   съдържателно   битие.   „Мисля   –   следователно   съществувам”   е 
курсивът на неговата философия. Определено влияние върху немската класическа 
философия оказва и Б. Спиноза, който приема, че истината е единна субстанция, а 
нейни атрибути са мисленето и протяжността /материята/. Спиноза оказва влияние 
върху великите немски мислители и чрез своите нравствено-етични възгледи. 

Определен дял за цялостното изграждане на немската класическа философия 

имат идеите на френското Просвещение и френския материализъм през 18 век. Това 
влияние е изразено многопосочно, но то се чувства преди всичко в обновителния и 
настъпателен дух на немската философия, която се формира по време на френската 
революция и непосредствено след нея. Този дух идва именно от Франция, посочила 
пътя на бъдеща Европа и на социалния прогрес. 

В обобщение - първите етапи в развитието на новата европейска философия 

подготвят възникването и формирането на немската класическа философия, която е 
върхът в развитието на тази наука и най-дълбоко самопознание на духа.

Характерни черти на немската класическа философия.

Много са особените страни, които отличават и открояват немската класическа 

философия в историята  на най-новата цивилизация. В сравнение  с философските 
възгледи през 17 и 18 век в Англия и Франция,  немската класическа  философия 
представлява по-висок етап и модерен тип европейско теоретично мислене, което се 
стреми   към   проникване   в   най-дълбоката   същност   на   нещата,   разглеждайки   ги   в 
тяхната динамика и причинно-следствена връзка, разкрива тяхната противоречивост, 
цялостност,   многообразност,   изследва   ги   в   процес   на   постоянно   изменение   и 
развитие.   Именно   в   този   т.н.   диалектически   подход   на   изследване   на   нещата   се 
изразява   първото   и   най-значително   постижение   на   тази   философия,   което 
преобразува нейното ядро. Следствие именно на този подход в Германия възниква 
нова, революционна по дух философска школа, която поставя за премет на изслеване 
идеята, духът и тяхната същност като основа и причина на съществуващото.

В центъра на философските разсъжения е поставен разумът, съзнанието, азът, 

като   активна   и   творческа   сила   в   познавателния   процес.   В   своите   разсъжения   за 
познавателните възможности на човешкия разум, както Кант, така и Хегел убежават, 
че разумът е висш критерий за истинността на познанието, че той няма а ни поведе 
по   отношение   на   същността,   както   биха   ни   подвели   усещанията,   възприятията, 
чувствата, емоциите, т.е. опитното познание.   

Друга   особеност,   която   трябва   да   подчертаем   е   афинитетът   към 

системотворчество   във   философското   изложение.   Стремежът   към   системност   и 
логическа последователност на възгледите се налага от самия диалектически подход 
на изследване, който прилагат немските философи и който подход изисква всеки 
научен проблем, всяко дело да бъде доведено до неговия логичен завършек.

Цялостния   поглед   върху   немската   класическа   философия   позволява   да 

изтъкнем   и   друга   важна   нейна   особеност.   Това   е   умението,   разбрано   като 
необходимост, да се съчетава историческия и логическия подход при изучаване на 
философското   наследство   и   при   изследване   механизмът,   закономерностите   и 
същността на познанието, като творчески акт и като феномен на духа. Историческия 
поглед на немските философи е обърнат към миналото само като работна фаза, а 
като цел е насочен към бъдещето. 

Така   немската   класическа   философия   преодолява   окончателно   старата 

метафизическа представа за природата и обществото като неизменчиви величини, а 
движението преди всичко като монотонно и затворено механично движение.

Имануил Кант /1724-1804/

Кант е роден в гр. Кьонинсберг, където прекарва почти целия си живот. Тук 

завършва гимназия и университет, след което близо 10 години е частен учител в 
различни градове на Източна Прусия. През 1775г. в качеството си на приват-доцент 
чете   лекции   по   метафизика   и   някои   естественонаучни   дисциплини. 
Основоположникът   на   немската   класическа   философия   преминава   през   всички 
длъжности   в   университетската   йерархия.   От   1770г.   е   редовен   професор   и   чете 
лекционен курс по логика и метафизика-научни области, в които се насочват по-
нататък неговите интереси като философ.

Космологични възгледи на Кант.

Философското творчество на Кант се дели на два периода – докритически и 

критически.  През   първия  период  той   изучава   с  голямо  увлечение   проблемите   на 
астрономията и най-вече вижението на небесните тела от Слънчевата система, от