Процеси на концентрация от края на XIX век до 

Първата Световна Война

Периодът от началото на 70те години на XIX век до Първата Световна 

Война се отличава с много нови явления като технически прогрес, поява на 
нови   отрасли     в   индустрията,   синтетични   бои,   лекарствени   препарати, 
синтетични парфюмерийни съставки, получаването на сода и сярна киселина 
като   важни   изходни   суровини.   През   същият   период   започва 
електрофикацията на производството и бита, като през 1880г. е изобретена 
електрическата крушка. През 1877 година е създадена първата електропещ 
за стоманообработване, както и  бормашината.Този период бележи и важни 
нововъдения   в   съобщенията   :   поява   на   телеграфът,   телефонът   и 
радиотелеграфът.   Голямo  значениe  за   корабоплаването   в   западното 
полукълбо   има   откриването   на   Панамския   Канал   през   1914г.   Локално 
значение имало и завършването на Коринтския канал през 1983г. През 1892г. 
Хенри Форд започнал производстовото на първите автомобили, като масовото 
им производство започва през 1900 година – около 4000 бройки годишно.

В крайна сметка за 30г. от разглеждания период били направени повече 

технически   открития   отколкото   от   стогодишния   период   на   индустриален 
преврат от последната трета на XVIIIв. И първите две трети от XIXв. 

Изследвания на Руската област към 1909г. разкриват, че от началния 

период на индустриализация на Германия почти не са останали фирми. Не 
много   по­оптимистични   са   и   изследванията   за   САЩ   към   1905г.   относно 
съдбата   на   основаните   преди   1880г.   фирми.     През   1872г.   в   САЩ,   Джон 
Рокфелер­старши създал петролната компания „Стандарт Ойл”, която скоро 
присъединила 14 други фирми за добив и преработка на нефт и по   този 
начин още през 1882г. тръстът Стандарт Ойл станал монополен господар на 
пречистен петрол в САЩ. През същата 1882г. се появило друго особено голяма 
монополно   обединение   в   корабостроенето   („Японска   параходна   компания”). 
Последвали обединения и в някои браншове на машиностоенето, текстилната 
индустрия и др. 

През   1910г.   бележи   началото   си   и   кредитирането.   Банките   отпускат 

49%   от   влоговете   в   кредити.   Това   осигурява   високи   доходи   на   банковия 
капитал. От друга страна това превръщало големите банки във фактически 
ръководни центрове на националната икономика.   Благодарение на тяхното 
участие   в   управлението   на   голям   брой   повече   или   по­малко   родствени 
акционерни дружества, към  1912  шестте най­големи берлински банки били 
представени в ръководството на 751 промишлени компании.

Първите земеделски  машини в Англия и САЩ се появяват  едва през 

30те години на XIX век или половин век по­късно от началото на техническата 
революция в индустрията. Темповете на техническия прогрес и икономическия 
разтеж   не   били   еднакви   между   всички   страни.   От   1870   г.   до   1913г. 
индустриалното   производство   на   САЩ   се   увеличава   8,6   пъти,   докато   на 
Германия – 5,7 пъти, Франция – 3 пъти и Великобритания една 2,2 пъти. Все 
по­голямо   значение   за   икономическото   развитие   на   напредналите 
капиталистически   страни   придобивали   цикличните   стопански   кризи   в 
отделните   държави   при   нарастващо   международно   синхронизиране,   което 
получава доста ясно с колебанието в движението на цените на едро в някои 
страни. Разрастването на международната търговия се дължало на 5 основни 
фактора :

•

Тласък на колониалната експанзия през 80те и 90те години на 
XIX век

•

Активния износ на капитали, който водел след себе си и износ на 
стоки

•

Задълбочаването   на   международното   разделение   на   труда 
между развитите страни

•

Разрастването   на   търговските   камари   и   др.   институции     за 
улесняване на контактите между страните

•

Спадането на транспортните такси на морския и железопътния 
транспорт

Задължаващ   развитието   на   международната   търговия   фактор   било 
оттеглянето   на   повече   или   по­малко   развитите   страни   от   политиката   на 
свободна търговия и ориентирането им към протекционизъм, който довел до 
общо   повишаване   на   равнището   на   вносните   мита.   Увеличаване   на   митата 
съвпадало с една тенденция към усложняване на националните митнически 
тарифи   чрез   въвеждането   на   различни   специални,   конвенционални   и   др. 
тарифи   извън   общите   правила.   Движението   на   цените   във   външната 
търговия   на   развитите   страни,   независимо   от   междинните   конюктурни 
колебания   под   влиянието   на   цикличните   кризи,   преминали   през   две 
противоположни фази. Първата от тях обхващала времето от 1873 до 1896 
година и се характеризирала със спадането на цените в САЩ с 49%, в Англия 
с  45%,  Франция  –  43%,  и  в  Германия  с  40%.  Главната  причина  за  това е 
ускорения   технически   прогрес   и   предизвиканото   от   него   повишаване   на 
производителността. Втората фаза била от 1899 до 1933 година и се отличава 
с много завишени цени (в отделни държави до 47%). Основните причини за 
това били : 

•

Намаляването на цените на златото, след откриването на нови 
богати залежи

•

Политиката на едрия монополистичен капитал, който налагал по­
високи монополни цени

В   края   на  XIX  век   в   паричното   обръщение   на   по­развитите 

капиталистически страни завършило постепенното утвърждаване на единна 
парична   система   за   национални   и   международни   плащания,     която   да 
съотвества на бързо нараставащите  мащаби на международната  търговия. 
Отначалото цирколирали успоредно златни и сребърни килчета. Това златно­ 
сребърно монетно обръщение спораждало затруднения в ограничеността на 
производството,   но   и   в   не   еднаквото   по   страните   и   дори   по   регионите 
съотношение между цената на среброто и златото . Заради тези причини се 
наложило   да   въведат   банкнотите,   а   като   техен   временен   заместител   ,и 
полиците , и чековете. През 1873 година САЩ прекратява свободното сечене 
на сребърни монети и възприели златна основа на долара, но  до 1934 година 
компромисно допуснали като законно платежно средство и сребърният долар 
като   монета.   Междувременно   била   открита   технология   за   евтино 
производство   на   сребро   от   полиметална   руда   чрез   амалгамиране.   Това 
накарало повечето страни да преустановят   свободното сечене на сребърни 
монети и да преминат към златномонетен стандарт при свободен обмен на 
банкнотите. При тази система била създадена сигурност за международната 
търговия и износа на капитал, както и за стоковия и банковия кредит.   За 
кредитната   система   на   развитите   страни   през   1871­1913   година   били 
изпреварващи   нарастващото   на   материалното   производство   темпове   на 
натрупване   на   заемен   капитал     и   свързаното   с   това   спадане   на   лихвения 
процент на стоковите операции. Това спадане се дължало на тенденцията на 
понижаване на средната норма на печалба. Поради тези причини нараствал и 
държавният дълг, което автоматически означавало, че този дълг остава и за 
идните поколения. Затова се е наложило рефинансиране на неизплатените 
стари заеми. Техническия прогрес създал условия за ускорено нарастване на 
брутния   обществен   продукт  в  развитите   и  не  толкова   развитите   страни.   В 
крайна   сметка,   след   данъчно   облагане,   разликите   между   брутния   и   нетен 
доход били големи.

Подобряването на жизненото равнище в Европа спомагало, като цяло, 

за ускоряване на средния  годишен прираст на населението  на континента. 
Тенденцията   била   към   увеличаване   дела   на   заетите   в   индустрията, 
транспорта и търговията за сметка на заетостта в селското стопанство. Това 
било направено с цел да се премахнат дребните стокопроизведители и да се 
увеличи   дяла  на  наемните  работници,  при   незначително   заплащане. Бързо 
нараствала числеността на работническата класа и степента на концентрация 
на работниците и предприятията. Чувствително се засилва и международната 
миграцията   на   наемна   работна   ръка.   Успоредно   с   числеността   растяла   и