„Обичай те се и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и
толкова трудно”
Майкъл Люниг
Тази мисъл е била казана някога от Майкъл Люниг. Той е
австралийски карикатурист и е роден през 1945 година.
Любовта не е само едно чувство. Тя е утеха, вяра в човека до нас,
спътник в живота ни. Тя е щастие, но и страдание.Това е чистата
романтика, нежността и красотата във взаимоотношенията между
хората.
Когато обичаш един човек, ти го обичаш въпреки всичко и
всеки.Ако го обичаш истински, ще го обичаш и след време, дори
когато животът го е променил.Любовта е като розата – красива,
но бодлива и убодеш ли се на тези тръни теква кръв. Наранят ли
те в любовта, сърцето ти не спира да кърви от болка. Да обичаш,
значи да страдаш, но да бъдеш обичан, значи да намериш смисъл
в страданието.
Любовта е невинаги толкова голяма и често пъти прави човек
нещастен щом тя е несподелена. Всеки път, когато виждаш
обектът на желанията ти, стомахът ти се свива и се чудиш той
какво изпитва в този момент. Чудиш се какво се таи в неговото
сърце и дали някога ще отвърне на чувствата ти. Това е най-
голямата болка, която може да бъде породена от това красиво
чувство. Макар и несподелена, любовта трябва да се цени, защото
както е казал Шекспир : „Живеят само влюбените, останалите
просто съществуват!” .
Когато човекът, който ни кара да бъдем щастливи и да се
усмихваме, мислейки за него, всеки ден и час, изпитва същите
чувства като нас това е възможно най-доброто, което сме мечтали
някога да ни се случи. Тогава ние летим от щастие и гледаме
света през розовите си очила. Да знаеш, че някой заспива и се
събужда с мисълта за теб, е най-топлото чувство, което може да
съществува. Това кара и най-коравосърдечните хора да се
размекнат. Споделената любов прави чудеса с хората. Тя ги
обгръща с неспирно щастие като малка фея.
Паулу Коелю е казал : „Любовта не е в другия, тя е в самите нас;
ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от другия.