Свобода и робство в стихотворението Елегия на Христо
Ботев
(интерпретативно съчинение)
Жизненият подвиг и литературното творчество на поетът и революционер Христо
Ботев бележат върховната точка в развитието на българската предосвобожденска
епоха.Именно той е онази личност, която вижда найдалеч във времето и посочва най
верния път за националното ни освобождение.В произведенията му се утвърждава
идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба.
Стихотворението "Елегия" на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и
страдалческа участ на поробения народ.Чрез тази творба той найдобре изразява
чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара
роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на
общата кауза.
В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това
време думи робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата,
към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези
думи и именно чрез това стихотворение ни кара да се замислим колко безучастно
българите са стоели цели пет века и просто са чакали да стане чудо и да се
освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят
неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането
на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в "Елегия", а и в
цялостното му творчество робството не е причинено от поробителите, а от самите
поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност:
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той също така обвинява и хората, които са призовани да "отварят очите" на народа и да
го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри
и обидни думи:"рояк скотове","слепци с очи","сган избрана".Народът по никакъв начин
няма да "прогледне" ако продължава да се ръководи от подобни "духовни водачи". В
думите
"А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време
..." се усеща негативно
отношение и към българите, които са потърсили полесния начин да са отърват от
Предмет: | Възрожденска литература, Литература |
Тип: | ЛИС |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 424 |
Брой символи: | 3442 |