УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Дисциплина:

Пазари, инвестиции, маркетинг, делова игра

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА:

Новите опасности за световната икономика  през 2009-2012 г. 

Големите трусове по пътя на икономическото възстановяване и 

глобалната промяна на финансовия сектор

Изготвили:

Вероника Колева – Ф.Н 2616255

Александра Войкова – Ф.Н 2616256

Слав Иванов – Ф.Н 2616017

Стоян Попов – Ф.Н 2616038

1

СЪДЪРЖАНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА



World’s Bank Global Economic Prospects Report, 2010



United Nations’ World Economic Situation and Prospects Report, 2010



Euromonitor’s World Economic Prospects Report, 2010



Global Economic Prospects and Principles for Policy Exit Report, 2010, 

International Monetary Fund



 The Economist Intelligence Unit’s World Economic Outlook 2010



United Nations United Nations Millennium Development Goals Report 

2010 



The Economist magazine



Financial Times online magazine



Harvard Business Review



IMF’s Global Financial Stability Report

 2009



OECD (2008), “The recent financial market turmoil, contagion risks and  

policy responses”, Financial Market Trends no. 94 vol.2008/1.



Nestor Advisors (2009), Governance in crisis: A comparative case study of  

six US banks, available at http://www.nestoradvisors.com/Articles/USBank09.pdf.

2



The Corporate Governance Lessons from the Financial Crisis, Grant 

Kirkpatrick, published on the responsibility of the OECD Steering Group on  

Corporate Gover



European Union Economic Report 2010, ACEA



Quarterly Economic Forecast, 2010



Chen, S., and M. Ravallion. “The Impact of the Global Financial Crisis on 

the World’s Poorest.” Vox: Research-Based Policy Analysis and Commentary 

from Leading Economists, www.voxeu.org/ index.php?q=node/3520 [accessed 

Dec. 9, 2009]



World Bank. 2009a. “EU10 Regular EconomicReport: From Stabilization  

to Recovery.” Washington, DC (October). 

http://go.worldbank.org/UNCGIKEPH0.

I

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА

Преди кризата на пазарите, цареше оптимистична атмосфера. Цените на пазара на имоти 

нарастнаха.В съответствие с прогнозите за увеличаване на потребителското, нарастнаха и 

цените на петрола. Поради покачването на цените на жилищата в САЩ, банките целяха, 

отпускайки банкови заеми в този сектор, да се сдобият с високи печалби. От банковите кредити 

можеха да се възползват дори клиентите с ниска платежоспособност. В резултат на 

поскъпването на цените на жилищата, тези, които бяха закупили жилища с банков кредит, 

теглиха нови заеми, показвайки като гаранция покачената стойност на жилището.  Много 

купувачи гледаха на придобиването на жилище, не толкова като на място за живеене, а като на 

лесен начин за печалба.

Банките, отпускащи заем без да очакват изплащането им, и показвайки като гаранция 

стойността на ипотекираните жилища, започнаха да внасят на пазара облигации, с което се 

сдобиха с нови източници и можеха да отпускат нови заеми. Тези облигации бяха продавани на 

вложителите като фондове. Именно това постави началото на финансовата криза през 2007-

2008г.,която започна от пазара на недвижими имоти в САЩ, но бързо обхвана пазарите в целия 

свят. Първо в Обединеното кралство, а след това почти навсякъде, като засегна такива 

необичайни места като Исландия. Това положение, на свой ред, показа обвързаността между 

световните пазари.

3

Събитията в САЩ  дават началото на кризата обхванала целия свят. Mоже да се каже, 

че съществуват най-малко три причини които допринасят за финансовата криза, 

обхванала американската икономика:

1.

В продължение на 100 години американското правителство не чувства 

необходимост да балансира разходите и приходите си и е въпрос на време 

гражданите да започнат да живеят по-широко отколкото им позволяват техните, 

възможности.

2.

Системата на Федералния резерв приема даржавна политика на прекомерно 

харчене чрез увеличение на паричното предлагане и задържане на изкуствено 

ниски лихвени проценти, което доведе до инфлация и неоправдани инвестиции.

3.

Политиците подхранват обществото с напразни надежди, че държавата може да 

осигури непрекъснато нарастване на жизнения стандарт, с помощта на своята 

парична и финансова политика.

Голяма грешка на американското правителство е и субсидирането на големите 

компании. Държавата подкрепя компании като 

Freddie Mac

 и 

Fannie Mae

 и те започват 

да отпускат жилищни кредити, дори на хора, които трудно могат да ги върнат. Така се 

загубват позиции на стойност трилиони долари. 

Избухването на кризата е последствие от образувалия се жилищен и кредитен балон, 

който впоследствие се спуква.

 След като цените на жилищата в САЩ започват да се 

понижават, клиентите с ниска платежоспособност се затрудняват при изплащането на заема и 

ипотекираните жилища, чиито заеми не бяха изплатени бяха отнети от банките кредитори. С 

нарастване на предлагането, цените на въпросните жилища спаднаха още повече. Понижението 

в цените на жилищата доведе до понижение и на цените на облигациите свързани с тях. Това 

положение постави в затруднение финансовите учреждения закупили въпросните облигации. 

Поради загубите на капитали банките започнаха да изпитват недостиг на капитал. 

Проблемът с налични пари, пред който бяха изправени, можеше да бъде разрешен с заем от 

другите финансови учреждения, но тъй като обстановката бе неопределена и рискована, 

задлъжняването стана още по-голямо. При това положение, банките започнаха да гледат студено 

на отпускането на заеми и във финансовата система бе установен застой. Това положение 

създаде обстановка на несигурност на пазарите и проблемните банки започнаха да фалират. 

Затова от петте гигантски имена на инвестиционното банкиране на Уолстрийт, днес не остана 

нищо - или бяха погълнати от търговски банки като Банк ъф Америка и Джей Пи Морган Чейз, 

или като Голдман Сакс и Морган Стенли сами развяха белия байрак и се върнаха под крилото на 

4

Федералния резерв. 

През март 2008 г. Федералният резерв помогна да бъде спасена петата по големина Беър 

Стърнс. От началото на 2009г.- 11 регионални банки в САЩ затварят врати заради кредитната 

криза. Десет банки обявяват програма за 70 млрд. долара, които да бъдат използвани от 

затруднените финансови компании в кредитната криза. Финанасовите пазари по света се сриват.

В средата на 2008 г. Успяващи фирми като Lehman Brothers бяха притиснати до стената. Други 

като Merrill Lynch бяха продадени на съкрушителни цени. 

С активи от 691 млрд. долара, 158-годишната инвестиционна банка Lehman Brothers държи 

рекорда за най-големия фалит в историята. Компанията банкрутира на 15 септември 2008 г. 

Банката не успя да си намери купувач, след като загуби 7 млрд. долара в рисковани ипотечни 

операции в предишните две тримесечия.Фалитът на "Леман брадърс" беше повратен. След 

фалита акциите на световните фондови пазари се сринаха. Това бе и единственият път в 

историята, в който борсите не отвориха врати на следващия ден, а американското правителство 

започна да прави планове как да спаси други големи щатски компании от същата съдба. 

Washington Mutual, която закри дейността си на 26 септември 2008 г., се нарежда на второ място 

в най-големите фалити в историята. Компанията беше с активи за 327,9 млрд. долара. 

Washington Mutual е най-голямата провалила се банка,

след като нейни клиенти се втурнаха да 

теглят парите си, защото бяха притеснени за сигурността им. По този начин те стопиха 

капитала на трезора. Причина за паниката бе, че репутацията на институцията пострада след 

серия лоши инвестиции в токсични ипотеки.

Друг голям фалит е този на гигантът General Motors.Той обяви фалит на 1 юни 2009 г. 

Автомобилният строител притежаваше активи за 91 млрд. долара. Компанията затвори 

заводи и продаде част от собствеността си. Американското правителство купи 60% дял 

в GM, като част от спасителния си план, който включваше и 50 млрд. долара помощ от 

правителствата на САЩ и Канада. Сред  най-големите фалити попада и Chrysler. 

Компанията обяви банкрут на 30 април 2009 г., с активи за 39,3 млрд. долара 

Администрацията на Барак Обама принуди Chrysler да подаде заявление за съдебна 

защита от кредитори през април, след като компанията не успя да постигне 

споразумение с италианската Fiat. Chrysler успя да избегне банкрута с помощта на 12.5 

млрд. долара помощ от правителството и с това, че Fiat придоби двадесет-процентен 

дял. От гледна точка на изминалото време, от началото на кризата до този момент, 

много икономисти не са единодушни относно тези фалити. Едни са на мнение, че така е 

трябвало да стане, като дори не е било необходимо да се предотвратява фалита на 

подобни големи компании и финансови институции. Може би това е било част от 

5

естественото развитие на пазара, като той изхвърля тези, които няма да устоят. Те 

смятат, че за да се изчисти пазара от „лоши” институции, трябва да се оставят те да 

фалират. Противоречието се поражда от това, че много хора остават без работа, но дори 

и да са на работа те реално не получават пари, защото самата компания не генерира 

печалба.

Кризата се пренася и в Европа - британски, белгийски, холандски и немски банки започват да 

изпитват сериозни затруднения. Исландия обявява опасност от национален фалит и 

национализира Ландсбанки. Лидерите на държавите с най-развита икономика се събират в 

Париж на 4 октомври 2008 г. за обсъждане на мерки, които старият континент да предприеме 

срещу финансовия срив. Страните от еврозоната постигат съгласие по план за противодействие 

на финансовата криза. Една от мерките е предоставянето на държавни гаранции за финансиране 

на банките. Това става обаче в ограничен период от време – до декември 2009 година. Страните 

от евро групата се ангажират да не позволяват фалити на важни банки.

Първо, развитите индустриални държави пострадаха от кризата с много значителен 

спад – САЩ с отрицателен прираст от 3,4%, Германия с 5%, а Япония с близо 9%. В 

същото време, въпреки глобалната криза, Китай и Индия имаха внушителен 

положителен прираст между 6 и 8%. В Източна Европа само Полша, в общи линии, 

устоя на кризата, докато особено балтийските държави преживяха истински 

икономически срив, измерван с двуцифрени стойности. Сериозно е положението в 

Испания, Португалия и Ирландия, Гърция. Краят на 2008 г. е белязан и с други големи 

фалити, които имат решаваща роля за задълбочаването на кризата в световен мащаб. 

Десетки хиляди хора губят работните си места.

Кризата, започнала като ипотечна в САЩ, постепенно се превърна в глобална 

финансова, а сега започва да се трансформира и в световна икономическа. 2008 ще се 

запомни като годината на черните рекорди - най-големите фалити, най-големите 

интервенции на централните банки, най-скъпите държавни мерки срещу кризата, най-

големите финансови измами в историята. Икономистите единодушно обявиха, че такова 

нещо не се е случвало със световната икономика от Голямата депресия насам. 

II

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ЗА ПРЕOДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА? 

Повлияните от кризата страни предприеха редица мерки за да намалят до минимум 

отрицателното й въздействие. Ръководителите на двайсетте най-развити икономики в света се 

договарят на 2 април 2009 г. в Лондон и постигат споразумение по изпълнението на 

широкообхватен план за преодоляване на световната икономическа криза. Една от мерките 

6