Анатомия
• анатомия – режа, разполовявам
• Ana – tome – режа – части
• кадавър – труп
Макроскопска анатомия – наблюдение, разглеждане и описване на обекти, видими с
човешко око.
Микроскопска анатомия:
• цитология – наука за клетката (молекулярна биология – генетика; молекулярна
биохимия – изучават клетъчните органели на молекулярно ниво);
• обща хистология – обща наука за тъканите (сбор от клетки и междуклетъчно вещество
между тях, които носят общи морфологични белези и в следствие на това изпълняват
идентични специфични функции).
*хистогенеза – развитие на тъканите в ембрионален стадии
Съединителна тъкан – в цялото тяло, малко клетки, много междуклетъчно вещество,
съединителната е най-старата в историческото развитие на тъканите, тя е с най-висока
степен на репарация:
• класификация взависимост от вида на междуклетъчното вещество:
-
нишки – белтъчни, колагенови, еластични и ретикуларни (мрежести);
-
твърда – със соли – костната и хрущялната тъкан;
-
течно – кръв, кръвна плазма;
*серум – плазма без белтъци
- функции – трофично – защитна и опорно – механична.
• класификация взависимост от клетките:
-
фибробласти – млади клетки, произвеждат нишки – еластични и колагенови;
-
ретикулуцити – произвеждат мрежести нишки;
-
фиброцити – узрели фибробласти;
-
хистоцити (макрофаги) – защитни клетки в съединителната тъкан;
-
мастоцити – водят до алергична реакция;
-
липоцити – мастни клетки;
-
плазматична клетка – тя се диференцира и произвежда антитела –
имуноглобулини;
-
остеобласти, остеоцити, остеокласти – клетки на твърдото междуклетъчно
вещество в костите, с възрастта намалява белтъка и костите губят еластичността
си и стават по-чупливи;
-
хонтробласти, хонтроцити – клетки на хрущялната тъкан;
-
leuc – левкоцити (агранулоцити) – нямат гранули в цитоплазмата си;
-
lu – лимфоцити;
-
mo – моноцити;
-
гранулоцити – сегментоядрени клетки, биват Ne – неутрофилни (микрофаги), Ba
– базофилни с основен характер и Eo – еозинофилни с киселинен характер;
-
Тромбоцити – Tr – кръвни плочки,отговарят за кръвосъсирването.
• червен костен мозък – произвежда кръв, намира се в телата на прешлените, гръдната
кост, хълбочните кости, млади кръвни клетки;
• от стволовите клетки (пъпна връв) могат да се образуват всякакви видове клетки;
• периферна кръв – циркулираща в кръвообращението, зрели кръвни клетки.
сегментоядрена клетка
*алергия – видоизменена чувствителност към нещо, естествена свръхреакция на
организма.
Епителна тъкан – много клетки, малко междуклетъчно вещество, клетките имат
върхова част, базална част и контактни повърхности, между епителните няма
кръвоносни съдове, изхранва се от мембрана базилакс (основна мембрана), между
епителните клетки се разпростират голи нервни окончания (без миелин), заради това
времето за реакция е забавено; има покривна и изолираща функция.
• покривен епител:
-
еднослоен – перикард, перитонеум;
-
многослоен – без вроговяване (влагалище, устна кухина) и с вроговяване
(епидермис)
-
метаплазия – дегенерация, когато един вид епител преминава в друг,
предпоставка за раково заболяване.
• жлезист епител – от него се образуват жлезите (групи клетки, които секретират) с
външна и вътрешна секреция:
-
според формата биват тръбести, ацинозни (форма на къпина, малина) и смесени;
-
според устройството – прости и разклонени;
-
взависимост от секрета, само за екзокринните – слузни, серозни (белтъчни) и
смесени;
-
взависимост от начина на секреция – холокринни (отделя се само върхът на
клетката), апокринни (когато клетката излива цялата си секреция и се
разрушава) и мерокринни (когато отделят постоянно – млечни жлези).
• ендокринните жлези действат само на клетки,които имат рецептори за дадения
хормон;
• хормоните действат в много малки количества;
• жлезите с вътрешна секреция са малки по размери, с малко клетки, които са много
високо специализирани и не се регенерират, имат много добре развито кръвообращение
под формата на синусоиди (вид много активни капиляри);
• хипофизата и епифизата се намират в мозъка.
Мускулна тъкан – възстановява се, изградена е от миофибри – съкратителни клетки,
които съдържат съкратителни белтъци:
• напречно набраздена – скелетната мускулатура, управлява се от ЦНС, изградена е от
дълги миофибрилни клетки с много ядра;
• гладка – управлява се от вегетативната нервна система, покрива стените на
вътрешните органи.
• сърдечна мускулна тъкан – работи без прекъсване, много високо специализирана,
когато човек получи инфаркт поразената сърдечна тъкан се заменя със съединителна.
Нервна тъкан – изградена е от много богата мрежа от връзки:
• неврони (невроганглиини клетки);
• невромедиатори – невропредаватели и трансмитери:
-
аксон – аксон;
-
аксон – дендрит;
-
аксон – тяло.
- Връзката се осъществява чрез синапс, протича деполяризация;
- протичане на йони = електронен импулс!
- ендоплазмената мрежа произвежда белтък и затова нервните клетки са пълни с
зърнеста ендоплазмена мрежа.
• невроглия – швановите клетки произвеждат миелина в периферната нервна система, а
в централната – олигозахаридите.
• епендимни клетки – чрез тях се осъществява обмяната на ликвора;
• астроглия (астроцити) – намират се в мозъка, обгръщат невроните и капилярите и ги
разделя, кръвомозъчна бариера.
Двигателен апарат на човека
*Остеология – os, ossa – кост, кости
*Остеогенеза – формиране на костите в майката по време на ембрионалното развитие и
преминава през няколко стадия – бебето се ражда с хрущялни зачатъци на костите,
остеогенезата завършва след завършване на пубертета, при което се формира
определена височина, растежа на тръбните кости завършва.
Формирането на костното вещество става в основата на така наречените костни
пластинки, те са изградени от плътно костно вещество (карбонати, белтъчни нишки,
фосфати, калциеви соли).
Когато пластинките са подредени в концентрични кръгове се наричат хаверствови
каналчести системи, а между тръбичките се намират остеоцити (костни клетки).
Когато тръбите са разположени перпендикулярно се наричат фолкманови каналчести
системи.
Ако костните пластини са разположени по спирални линии се образува втори вид
костно вещество – гъбесто (spongiosa) – намира се в краищата на костите.
Костното вещество е в непрекъсната динамика, костите са много добре изхранени от
многобройни малки артерии, навлизащи в тях.
Костите се делят на няколко вида:
• Плоски – череп, таз, гръдна кост, лопатки – те са изградени от 2 пласта плътно костно
вещество, а между тях гъбесто;
• Къси – китката, ходилото, прешлени;
• Дълги – кости на крайниците:
- епифизи – краищата на дългите кости, покрити са с стъкловиден (хиалинен) хрущял;
- диафиза – дългата част на костите – изградена от плътно костно вещество, обвити са в
слой надкостница – много богата на нерви и кръвоносни съдове, чрез надкостницата
костта надебелява;
- canalis medullaris – каналът в средата на костите, в който се намира костен мозък.
*Осеин – белтъкът който изгражда костните нишки.
*Калус – ново костно вещество при счупванията, захваща счупените фрагменти.
• Смесени – ребра, изградени са от дълги и плоски.
Череп
cranium
1 – мозъков череп – в 2 от чифтните слепоочни кости се разполага органа на слуха и
равновесието
2 – лицев череп
• нечифтни кости на мозъковия череп – челна, тилна, клиновидна кост;
• чифтни – теменни, слепоочни кости;
• нечифтни на кости на лицевия череп – долна челюст, подезична кост, ралник в
носната кухина, решетъчна кост;
• чифтни – двете горни челюсти, носни кости, слъзни, ябълчни, небцови, долни носни
миди.
Лицевия череп е по-лек заради множеството кухини – околоносни синусни кухини – 4
двойки – горночелюстен, клиновиден, решетъчен, челен синус.
Образувания на лицевия череп – околоносни синуси, носна кухина, очниците, устна
кухина.
Кости на скелета
columna
vertebralis
– гръбначен стълб – състои се от канал, в който е разположен
гръбначния мозък,част от ЦНС, обвит е от обвивки и плува в гръбначно-мозъчна
течност – ликвор (циркулира в затворена система, но непрекъснато се обновява,
поддържа постоянна среда - температура, захарност, количество клетки, цвят,
прозрачност, относително тегло), за да функционира мозъка нормално.
Гръбначният стълб има:
• шиина част от 7 прешлена – Atlas, axis, 7мия е с най-дълъг израстък;
• гръдна част от 12 прешлена, те се отличават с това, че за тях се залавят 12 двойки
ребра;
• поясни – на нивото на втори поясен прешлен свършва гръбначния мозък;
• кръстец – 5 сраснали прешлена sacrum, кръстеца + двете тазови кости=таз – pelvis;
• опашна кост - 3-5 сраснали прешлена.
*vertebra - прешлен от 31 до 35 бр.; прешлените са изградени от тяло, израстък и канал.
В отворите между прешлените излизат 33 чифта гръбначно-мозъчни нерви и отиват на
нивото на своя сегмент,като само в гръдната област са хоризонтални, а последните за
долните крайници са отвесни.
Кости на раменния пояс и гръдния кош
Гръдния кош е изграден от 3 вида кости:
• гръдна кост – steruum;
• 12 чифта прешлени – vertebrae;
• 12 чифта ребра- costa.
Горния отвор на гръдния кош комуникира през шията с черепа, а долния отвор е
затворен от диафрагмата, тя разделя гръдната кухина от коремната; гръдната кост има
дръжка, тяло и мечовиден израстък.
Ребрата са 3 вида:
• първите 7 двойки се залавят със собствени хрущяли за гръдната кост – истински
ребра;
• 8,9,10 се залавят чрез хрущял за седмите – лъжливи ребра;
• 11 и 12 чифт са плаващи.
Раменен пояс – лопатки (clavicula) и ключици (scapula) - те са чифтни и образуват
раменен пояс за който ще се закачи горния крайник, ключиците се свързват с гръдната
кост и странично с израстък на лопатката, лопатката има триъгълна форма и 2
израстъка- раменен и клюновиден.
Кости на свободния горен крайник:
• Humerus – раменна кост;
• Brachium – мишница;
• Radius – лъчева кост;
• Ulna - лакътна кост;
• Antebrahium – предмишница;
• Китка - carpus – 8 костици;
• ръка в тесния смисъл – manus.
Раменната кост е дълга, има глава, тяло и в двата си края изгражда раменната и
лакътната става.
Лакътната и лъчевата кост са дълги и са свързани помежду си със междукостна
мембрана, лъчевата сочи палеца на ръката, а лакътната кутрето – двете кости участват в
лъчевокитковата става, след което следват 2 редици по 4 кости на китката, 5 кости на
дланта и 5 пръста,от които 4 с по 3 фаланги и палеца с 2.
Кости на таза и долен крайник
Малък таз и голям таз, изграден е от двете тазови кости, отзад между тях лежи
кръстеца, а отпред се свързват в срамното съчленение (pubis или symphisis). Тазовата
кост (coxae) се състои от 3 сраснали кости- хълбочна, седалищна и срамна кост.
Разликите между женския и мъжкия таз са:
• женският е по нисък и широк, входа между големия и малкия таз е елипсовиден,
подсимфизния ъгъл е по-голям, външни и вътрешни диаметри;
• мъжкият е по-висок и тесен, входа между големия и малкия таз е сърцевиден,
подсимфизния ъгъл е по-остър.
Кости на долния крайник:
• membus inferior - долен крайник;
• femur – бедро;
• crus – подбедрица;
• малък пищял – стои странично – fibula;
• големия пищял е отвътре- tibia;
• pes – ходило:
– задноходилни – петната кост, скочна, ладиевидна, кубовидна, 3 клиновидни кости;
– предноходилни - 5 дълги костици с глава тяло и основа, за тях се залавят костите
на петте пръста, четирите имат по 3 фаланги, а палеца 2.
Основни равнини на анатомично разрязване на тяло
1 - през средата, разделя на горна и долна половина – напречна равнина
(трансверзална):
• горен – superior;
• долен – inferior.
2 - успоредно на челото, разделя на предна и задна част:
• челна равнина – фронтална
• преден – anterior;
• заден – posterior.
3 - разделя тялото на лява и дясна половина – сагитална равнина:
• ляв – sinister;
• десен – dexter.
• срединен – medialis;
• страничен – lateralis.
Двигателна система
*артрология, артикулация (articula) – става
Ставите са общо устроени и включват:
• Ставни повърхнини – с различна форма (кълбеста, седловидна, елипсовидна, плоска,
цилиндрична, комбинирани), добре изразени и покрити със стъкловиден хрущял
(хиалиден);
• Ставни връзки – ligamentum: външни (около ставата) и вътрешни (вътре в кухината на
ставата), ставните връзки са изградени от фиброзна съединителна тъкан;
• Околоставна капсула – capsula articularis – изградена от съединителни тъканни влакна
и има 2 слоя външен (много здрав) и вътрешен – синовиален (произвежда минимално
количество гъста синовиална течност, съдържа соли и вода и е много бистра, действа
като смазка);
• Околоставни торбички – торбички които може да са свързани с кухината на ставата,
може и да не са, съдържат същата течност и се намират под сухожилията,
представляват своеобразни амортисьори – bursae;
• Вътреставни хрущяли – премахват несъответствието между ставните повърхности
(менискуси-ограничават движението, вискуси-плочки, те служат за заздравяване
свързването между 2 кости);
Видове стави - форма и оси на движение:
• Кълбеста – силно подвижна – има 3 оси на движение - вътрешна и външна ротация,
abductio – отвеждане, adductio – привеждане към тялото, сгъване - flexio и разгъване -
extensio (тазобедрена, раменна става);
• С елипсовидна и седловидна – с по-ограничени движения, 2 оси на движение –
привеждане, отвеждане и сгъване, разгъване;
• Шарнирни – с 1 ос на движение (пръсти – сгъване, разгъване);
• Коловратни - само се завъртат;
• Ставите могат да бъдат прости (с 2 кости) и сложни (с повече от 2 кости);
• Стави съответстващи (с ограничени движения) и несъответстващи (голям обем
движения) – налага се развитието на вътреставни връзки и хрущяли за да ограничават
движенията;
• В ставите ни се извършват пасивни движения в определен обем, механиката на
ставите предполага да се измерват в градуси от окръжността.
Стави на гръбначния стълб:
• Междупрешленни стави (интервертебрални) – междупрешленните стави се свързват
между телата на прешлените с междупрешленни дискове и ставните израстъци на всеки
прешлен, ставната капсула е много близка да ставните повърхности, къса е, ставните
връзки са къси, но многобройни и здрави, всички стави на гръбнака се обединяват в 1
кълбеста ос и имат такива оси на движение;
• Атлантоокципиталната (седловидна) и атлантоаксиалната (коловратна) става дават по-
голяма подвижност на главата, комбинирани движения;
Стави на гръдния кош – 12 чифта прешленно-ребрени стави – сложни кълбести стави
(реброто се залавя между 2 прешлена), имат 3 оси на движение:
• ребрено-гръдни стави (ребрените хрущяли се свързват със гръдната кост - 7 леви и 7
десни), те са кълбести – inspiratio (вдишване), expiratio (издишване) – комбинирано
движение от 3те оси.
Стави на раменния пояс:
• ключично-лопаткова и ключично-гръднична става(кълбести, движат се в синхрон, в
тях са ограничени движенията, но подпомагат движенията на раменната става);
• раменна става (articulacio humeri) – проста, почти описва 360 градуса (описва
движението циркумбдукцио).
*Luxatio – разместване на ставните повърхности
*Distorsio – навяхване
Стави на горния крайник:
• Лакътна става - art. Cubiti – изградена е от 3 стави и е сложна – раменно-лакътна
(шарнирна), раменно-лъчева (кълбеста), лъчево-лакътна (коловратна), но за1 със
ставната капсула извършва 2 движения – сгъване, разгъване и супинацио (завъртане
нагоре), пронацио (обърната надолу), задържат се от 2 много здрави странични връзки
– колатерални;
• Седловидна лъчево-киткова става – свързване между лъчевата кост и първите 4 кости
на китката – 2 оси на движение – привеждане, отвеждане и сгъване, разгъване;
• Следващите 3 стави са полуподвижни или неподвижни (пружинират);
• Дланно-пръстови стави – кълбести и прости стави, нямат истинско завъртане –
седловидна пръстово-дланна става на палеца – привеждане и отвеждане, поставяне и
противопоставяне на останалите пръсти;
• Междуфалангиални стави – прости шарнирни стави – сгъване и разгъване.
Стави на тазовия пояс и долния крайник:
• Pelvis – състои се от лява и дясна os coxae и sacrum - тазовия пръстен има 3 стави:
-
лява и дясна сакроилиачна става - плоски и неподвижни;
-
симфизис - срамните кости се свързват в лонното съчленение.
• стави на свободния долен крайник:
• art. Coxae е закачена за таза тя е проста, кълбеста и съответстваща, с много здрави
лигаменти, има 1 вътреставна връзка, която свързва главата на бедрената кост с дъното
на тазовата кост, във връзката се съдържа артерия, която изхранва главата, има 3 оси на
движение;
• колянна става - art. Genu е сложна – голям пищял, бедрена кост и капачка;
несъответваща, благодарение на кръстатите вътреставни връзки вътреставните
хрущяли - минискуси и страничните външни връзки превръщат ставата в коловратно-
шарнирна завъртането е пасивно, а сгъването и разгъването е реално;
• големия и малкия пищял се укрепват един друг, като се свързват с междукостна
мембрана;
• глезенна става (горно-скочна) – сложна, шарнирна,свързва големия пищял, малкия
пищял и скочната кост, сгъване и разгъване;
• стави на ходилото - сложна конфигурация, носят тежестта на тялото:
- горна скочна става art. talocalcaneonavicularis – има 2 части – задна камера между
скочната и петната кост, в предната камера се свързват главата на скочната с
ладиевидната кост, а тя с трите клиновидни кости – движи се по комбинирана ос,която
минава през палеца и излиза от петната кост.
Мускули
*скелетни – волеви, напречнонабраздени, ЦНС (соматична);
*гладки – неволеви, вегетативна НС, на вътрешните органи
*сърдечна мускулатура
Видове мускули – 1-2-3-4 глави, взависимост от това къде е разположено сухожилието-
едноперести и двуперести, плоски, широки, сфинктери (уста, анус, 12пръстник,
уретра), синергисти и антагонисти.
Приспособления на мускулите – сухожилия (изградени са от фиброзна съединителна
тъкан), имат вътрешен слой – синовиална обвивка –улеснява движението и се намалява
разхода на енергия.
Мускули на крайниците:
• раменен пояс и горен крайник:
- раменен – делтовиден, надбодилест, подбодилест, голям объл, малък объл,
подлопатков – подпомагат движенията в раменния пояс.
• ръка:
- мишница – бицепс, трицепс, клиновидномишичен и двуглав мишичен;
- предмишница дели се на 3 групи: предна група – флексорни, задна група –
екстензори, странична група – екстензорни.
- мускули на ръката: на палеца – тенар, мускули на малкия пръст –малка възглавничка
средна група.
Мускули на гърба и около лопатката:
• Повърхностни мускули:
- Трапецовиден - участва в движението на главата;
- Широк гръбен;
- Дълбоки мускули;
- Странична група;
- Срединна група.
Тези мускули поддържат струната на гръбначния стълб, извършват движението в
ставите му и заедно с повдигача на ребрата участват в процеса дишане. Обвити са от
гръбно-поясната фасция, която има повърхностен и дълбок лист и образува калъф
около тях.
Мускули на гръдния кош:
• Pectoralis major – голям гръден мускул;
• Pectoralis minor – малък гръден мускул;
• M. Tansversor thoracis – напречен мускул на гръдната кост;
• Диафрагма - m. Diaphragma – има сухожилен център, през който има отвори за аорта,
хранопровод (+блуждаещия нерв), нерви (вегетативни), по-малки възходящи вени, VCI
– долна куха вена, голям лимфен гръден проток;
• Mm. Intercostalis – междуребрени мускули – външни и вътрешни.
Взимат активно участие при фазата на вдишване, тъй като издишването в основата си е
пасивен процес и зависи от еластичните сили на белия дроб. Мускулните части са
поясна и гръдно-ребрена.
Мускули на предната коремна стена:
• Прав коремен мускул;
• Външен кос коремен;
• Вътрешен кос коремен;
• Напречен коремен.
Изграждат коремната преса, поддържат коремните органи, участват в дишането.
Разтеглицата на вътрешния кос коремен мускул малко над слабинната гънка и други
образуват едноименния слабинен канал – canalis inguinalis , нормално е затворен, но
може да се отвори и през него да излезе съдържимо от коремната кухина (ингвинална
херния). При мъжа през канала минава семепровода и всички придружаващи го вени,
артерии, лимфни съдове и нерви. При жената преминава само облата маточна връзка,
която завършва в голямата срамна устна.
Мускули на задна коремна стена:
• Квадратен поясен мускул;
• Голям объл поясен мускул.
Вътрешни мускули на големия и малкия таз:
• Хълбочен – върху хълбочната кост – на големия таз;
• Крушовиден мускул;
• Вътрешнозатулящ мускул;
• Хълбочно-опашен.
Мускули на тазобедрената става:
• 3те седалищни мускули glutei – голям, среден и малък;
• под седалищните мускули се разполагат квадратен бедрен, външен затулящ, мускули
близнаци.
Мускули на свободния долен крайник:
• бедро:
- предна група:
`четириглав бедрен – бедрен нерв и бедрена артерия;
`шивашки мускул.
- срединна група – група от мускули привеждачи (аддукторна):
`3 аддуктора – голям, дълъг и къс;
`гребеновиден мускул;
`нежния мускул – грацилис.
Инервират се от затулящия нерв.
- задна група:
`полуципест;