Русенски уениверситет ,,Ангел Кънчев”
Факултет Природни науки и образование
Спец:ПНУП
Реферат по Дидактика
Тема: Дидактическите методи и тяхното приложение в обучението в
началното училище
Изготвил:
/ Анна Реселчанска /
Фак.№106708, 1курс
Задочно обучение
Проверил:
/ Доц. Петър Петров /
гр. Русе
1. Що е метод?
1.2 Свойства на методите
2. Класификация на методите
3. Видове методи
3.1 Игрови метод
3.2 Ситуационен метод
3.3 Лабораторни и практически работи
4. Методи за проверка и оценка на ЗУН
5. Лично мнение
1
1. Що е метод
Методът е форма на практическо и теоретично усвояване на
действителността, изхождащо от закономерностите на движението на
изучавания обект.Методите на обучението са начин за работа на учителя и
учениците, с помощта на които се постига овладяване на знанията,
уменията и навиците, формира се светогледът на учениците и се развива
техните способности.
Коменски - определя метода на обучението като способ, кратък,
приятен и основен, при който основите се извеждат от самата природа на
нещата.
Най-общо методите на обучението могат да се определят като начини
на съвместната дейност на учителя и учениците, чрез които се овладява
педагогически адаптирания социален опит.
1.2 Свойства на методите
Методите на обучение се отличават с някои универсални свойства:
ясност – разбираем, достъпен, разграничен от останалите;
детерминираност – липса на произвол, последователност при
прилагане на регулативните му принципи;
насоченост – подчиненост на дадена дидактическа цел;
резултатност – годност за постигане на дидактическата цел;
плодотворност – реализиране и на други резултати освен
преследваните предварително;
икономичност – годност да се реализира дидактически
резултат с най – малко средства и време;
надеждност – годност с голяма вероятност да се постигне
желания резултат в обучението
2. Класификация на методите
Проблемът за класификация на методите на обучение е извънредно
труден за разрешаване. Подходите към класификацията на методите са
твърде разнообразни и за сега няма никави възгледи да се постигне
единомислие по основните въпроси.
Методите на обучение основно се класифицират на :
словесни – разказ, обяснение, лекция, беседа, работа с
учебника и книгата;
нагледни – наблюдение, демонстрация, аудио-визуално
възприемане;
2
практически – упражнение, лабораторни работи, практически
занятия, практикуми, инструктажи.
Словесните методи са едни от най-широко разпространените в
училищната практика методи още от древното минало – от времето на
Платон и Аристотел и до сега. Те обикновено се определят като
традиционни, класически, „консервативни” методи, които изискват най-
ниски разходи, без това да означава, че са най-ефектни. При тях социалния
опит се предава чрез устно или писменото слово, като вербалната
информация се трансформира от учениците в смислова. Някои автори
считат, че предимството на словесните методи е главно във възможността
за сравнително кратко време да се изложи значителен обем научна
информация. Като основен недостатък на тези методи се сочи по-голяма
или по малката пасивност на учениците при възприемане на учебната
информация, ограничените възможности да изказват собствени мнения и
идеи. Този недостатък е най-характерен за разказа, докато при беседите,
дискусиите и диспута учениците могат да поставят въпроси, да спорят, да
доказват или да опровергават определени твърдения .
Нагледните методи осигуряват непосредствено възприемане от
учениците на изучаваните от тях предмети и явления или на техните
изображения. Много често при наблюдение и демонстрация се използват
кинофилми, видеофилми и др. Не винаги показаните картини са
съобразени с педагогическите изисквания, като дидактическите цели се
подменят с режисьорски, операторски виждания и ефектността им е
незначителна. По- добри резултати се получават при съчетаване на
нагледните със словесните и практически методи.
Практическите методи изискват не само „ слушане” и „гледане”, а и
извършване на определени операции: решаване и съставяне на задачи,
преобразуване и конструиране на обекти, обработка на материали,
измервания, изчисления и т.н. Твърде често за правилното извършване на
самите операции голяма роля играят словесните указания на учителя и
показването на едни или други образци. Комбинирането на словесните,
нагледните и практическите методи създава благоприятни възможности за
интензификация на процеса на обучение, за повишаване на неговата
ефективност.
В зависимост от степента на самостоятелност на учениците методите
на обучение се делят на Методи на изложение на материала от учителя и
методи за самостоятелна работа на учениците, а също и на методи за
усвояване на готови знания и методи за изследване на явленията. В
зависимост от основните видове дейност в училище се разграничават:
3
1. методи за познавателна дейност.
2. методи за обществено – полезна и трудова дейност.
3. методи за духовно творческа дейност.
4. методи за физкултурно – спортна и развлекателна дейност.
Някои автори делят методите на активни, към които обикновено отнасят
самостоятелната работа, практическите методи, и др. и на пасивни –
разказ, беседа и пр. Такова разграничение е твърде условно, защото не
методите, а самите ученици могат да бъдат повече или по – малко активни
и тяхната активност не е еднозначно обусловена от самите методи. По –
голямо внимание заслужават класификациите на методите на обучение,
разработени от И. Я. Лернер, М. И. Махмутов, А. Н. Алексюк, Ю. К.
Бабански и др.
3. Видове методи
Беседа
- тя обикновено се определя като диалогичен начин за
изложение на учебния материал. Същността на този метод се състои в
задаването на въпроси и отговарянето на тези въпроси. Обикновено
въпросите поставя учителят, а отговарят учениците. Наред с това
учениците също могат да отправят въпроси както към учителя така и по
между си. В зависимост от целите за които се използва беседата бива
няколко вида:
1. Беседа за разработване и усвояване на нови знания. Тя намира
приложение,когато новите знания са тясно свързани с натрупания от
учениците познавателен и практически опит, с по – рано усвоените
от тях знания.
2. беседа за повторение и затвърдяване на занятията, мненията и
навиците на учениците. Чрез нея се извършва първичното и
текущото закрепване и осмисляне на изучения материал.
3. беседа за систематизиране и обобщаване на знанията, уменията и
навиците (т. нар. Обобщаваща беседа) . този вид беседа широко се
използва при преговорните уроци, както и след изучаването на
отделни теми или раздели от учебното съдържание.
4. беседа за провеждане и оценяване на знанията, уменията и навиците
(т. нар. Проверочна беседа) . тя има широко приложение. Използва
се почти по време на всеки урок, а особено при уроците,
предназначени за тези цел.
Беседата е предпочитан метод на обучение за учениците от I –IV
клас. Тя осигурява благоприятни възможности за пълноценно общуване
между учителя и учениците, създава такава атмосфера в класа, която
освобождава децата от каквото и да е стеснение и те участват в обучението
4
Предмет: | Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 14 |
Брой думи: | 3355 |
Брой символи: | 21319 |