Правна същност,обхват и организация на вътрешния 
одит

В България има две форми – публична и частна.Това създаде необходимост да 
се усъвършенстват формите на финансов 

конперол.

Наложи се да се приемат 

закони за по-добър контрол в публичната и частната сфера.Тези закони са 
Закон за финансовото управление и конперол в публичния сектор, Закон за 
вътрешния одит в публичния сектор и Закон за е не само законообразен, но и 
целесъобразен.Тук законите отделят функциите на вътрешния одит и 
финансовата инспекция.

Първите два закона са насочени към регламентиране на управленската 
отговорност и упражняване на вътрешния одит.Третия закон е насочен към 
финансово инспекционна дейност.Създава се Агенция за държавна финансова 
инспекция, която има редица правомощия без да упражняват финансов 
контрол.

Координация на дейността на вътрешния одит при 
упражняване на финансов контрол върху т.н 
,,взаимосвързани елементи”.Координация и 
хармонизация на финансовото управление и контрол 
– видове звена и техните правомощия.

Взаимносвързаните елементи насочени към дейността са 

контролна 

среда,управление на риска,контролните 
дейности,информацията,комуникацията и мониторинга.

Контролната среда 

е насочена върху личната почтенност и професионална 

етика, както на ръководителя, така и на персонала.

Управлението на риска 

е част от задълженията на ръководителя на 

организацията.Трябва да се провери риска и да се вземат мерки да не се 
стигне до негативни последици.

Контролната дейност 

е свързана с управлението на риска и с разходите за 

осъществяване на дейността.Задължение на ръководителя е  да опази 
информацията, която представлява интерес за конкурентите.

Комуникационните системи  

са да осигурят информация необходима на 

ръководителя на организацията.

Целта на системата за мониторинг е да не бъдат изненадани при постигане на 
неблагоприятни резултати.Системата за мониторинг действа чрез 
наблюдения,самооценка и вътрешен одит.

Отговорността за хармонизация и координация на финансовото управление е 
възложена на министъра на финансите.Помощен орган е централното 
хармонизирано звено, което е не пряко подчинено  на министъра на 
финансите.Състава на звеното трябва да има най-малко 2 години в сферата на 
вътрешния контрол.

Освен централно хармонизираното звено, министъра на финансите създава 
консултативен съвет.Внего работят лица с подходяща квалификация и опит във 
финансовото управление и контрол във вътрешния и външен одит.Съвета се 
ръководи от министъра на финансите и подпомага при статегическото 
планиране, координация и наблюдение на финансовото управление.

Цялата дейност и контрол във финансовото управление се отчита с годишен 
доклад от министъра на финансите до 31.05.Министъра на финансите трябва 
да представи пред МС консидиран годишен доклад за състояние на вътрешния 
одит.

Отговорност на ръководителя на публичната 
организация за упражняване на 
законосъобразен,икономичен,ефикасен и ефективен 
финансов контрол.

Ръководителя на организацията има доста отговорности които са свързани с 
управлението публичните средства.Той трябва да управлява по 
законосъобразен,икономически и ефективен начин.

Ръководителя на организацията пръв трябва да определи целите, които трябва 
да следва.Той разработва една дългосрочна стратегия, която трябва ежегодно 
да се актуализира, да бъде рамка за протичащите процеси в обществото.

Ръководителя трябва да определи риска за да може да се предприемат 
адекватни мерки за преодоляване на евентуални негативни последици.

Ръководителя трябва да планира,управлява и отчита публичните средства.Да 
съхрани и опази активите.Да опази информацията, която има важно значение 
за развитието на публичната организация.Да опази професионалната тайна от 
конкуренти.

Ръководителя трабва да създаде подходяща организационна структура, за да 
може да се изпълняват ефективно задълженията.Също така трябва точно, 
вярно и пълно да се отразят отчетните операции.Той е длъжен да осигури 
документиране на всички операции в организацията.

Ръководителя трябва да въведе антикорупционни процедури и не трябва да се 
допуска конфликт на интереси.Отговорността му е свързана и с това, че трябва 
да се въведат вътрешни правила за финансово управление и контрол.Тези 
отговорности са насочени към това как ръководителя би успял да постигне 
целите поставени пред публичната организация.

Вътрешен одит в публичния сектор- цели и задачи

Вътрешния одит е независим, предназначен да носи полза и да подобри 
дейността на организацията.Да предоставя увереност и да 
консултира.Задачата на вътрешния одит е да подпомага организацията да 
постигне целите си, като подобри ефективността на процесите на управлението 
и контрола.

Принципите на вътрешния одит са:

-

Независимост и обективност – вътрешният одитор не се влияе от трети 

лица при взимане на решения.

-

Компетентност и професионална грижа – вътрешните одитори трябва да 

притежават необходимите знания, за да извършват дейност.

-

Почтенност и поверителност – одитора трябва да бъде честен и да не 

предоставя информацията на трети лица.

Задачата на вътрешния одит е да индефицира и оцени рисковете в 
организацията, даване на препоръки за подобряване на .............

Структура на звената за вътрешен одит.Минимално 
численост на вътрешните одитори в организацията.

Има два начина за осъщетвяване на вътрешен одит, които ръководителя на 
организацията може да избере.

Единият е чрез звено на вътрешен одит, а другия е чрез вътрешни 
одитори.Идвете структури са пряко подчинени на ръководителя на 
организацията.

Звеното за вътрешен одит се състои от ръководител  вътрешни 
одитори.Числеността на звеното е свързана с бюджета на организацията.

Бюджет с до 10 млн.лв се назначават не по-малко от  4 вътрешни одитора, 
когато е над 50 до 100 млн.лв се назначават не по-малко от 6 вътрешни 
одитора, когато е над 100млн.лв се назначават не по-малко от 10 вътрешни 
одитора.

Минималната численост на звеното показва, че при нужда ръководителя на 
организацията може да назначи допълнително още вътрешни 
одитори.Минималната численост за назначаване на вътрешни одитори в 
община също е свързана с бюджета.Когато бюджета е до 5 млн.лв – 1 
вътрешен одитор, когато е от 5-15 млн.лв не по-малко от 2 вътрешни 
одитора.От 15-60 млн.лв не по-малко от 3 вътрешни одитора.От 60-100 млн.лв 
не по-малко от 5 вътрешни одитора, когато е над 100 млн.лв не по-малко от 8 
вътрешни одитора.

В закона е определено и допълнително структурно звено – Одитен комитет.Той 
подпомага вътрешния одит като дава становища,стратегически и годишни 
планове за дейността.

Звеното за вътрешен одит и вътрешен одитор осъществяват вътрешен одит на 
всички структури, програми, дейности и процеси в организацията.

Обекти в които се упражнява вътрешен одит.Правни 
субекти, в които се изграждат одитни звена. 

Обекти в които се осъществява вътрешен одит на публичните средства според 
вида на организацията и произхода на средствата са:

-

Организации разполагащи с държавни средства, извънбюджетни 

средства, със средства от общинските бюджети и фондове.Организации 
със самостоятелни или автономни бюджети(НОИ и НЗК), средства 
гарантирани от Р.България по фондове и програми на ЕС и др.

Звено за вътрешен одит се изгражда:

-

В администрацията на президента,НС,МС,отделни министерства,НОИ  и 

НЗК, които черпят правомощия от К.на България.

-

Във Висшия съдебен съвет и Сметната палата, които имат своя 

самостоятелност, съставят самостоятелен бюджет.

-

Общините, чийто бюджет надхвърля 5 млн.лв и които са напълно 

самостоятелни субекти.

-

Администрациите

-

НАП,Агенция митници,Фонд тютюн,Агенция по социално подпомагане и 

др.

Правен стътут на вътрешните одитори и на 
ръководителя им.Изисквания на които трябва да 
отговарят.

Вътрешния одитор се назначава от ръководителя на организацията.Назначават 
се по закона за държавните служители или на трудов договор.

Вътрешните одитори имат право на свободен достъп до ръководството, 
персонал и всички активи на организацията, достъп до информация и 
документи.Могат да изискват сведения, справки и становища необходими за 
осъществяването на одиторска дейност.Но те трябва да спазват  стандартите 
за вътрешен одит  приети от МС  и не трябва да разгласяват и предоставят 
информация на трети лица.

Вътрешните одитори носят дисциплинарна отговорност ако не са си изпълнили 
задълженията или не са спазили законовите норми.

Изискванията към вътрешните одитори са че те трябва да бъдат дееспособни 
физически лица, да не са осъждани за омишлени престъпления, да имат 
завършено висше образование, степен бакалавър или магистър и да са