Моята представа за демократичното училище

Есе

Демократичното училище в моята представа изглежда пъстро, уютно, предразполагащо към 
желание за знания и утвърждаване на личността. Всъщност училището е институцията, в която 
учениците прекарват част от живота си, от която взимат, но и на която трябва да дадат. 
Демократичното училище е идеал. Това е мястото, където учениците взимат нещата в свои 
ръце.Това става чрез инициативи от различен характер, изготвяне на презентации от отделни 
екипи за улесняване усвояването на учебния материал,  самосъзнание на учениците, че трябва 
да имат цели в живота и трябва да се борят за постигането им. Така учениците в едно  такова 
училище ще се утвърдят като личности и постоянно ще трупат все нови знания и опит. Не 
случайно Жак Делор е казал, че  трябва:

•

Да се научим да знаем – всеки един от нас трябва да има достатъчно богата обща 

култура и с всеки изминал ден и присъствие в час тя да се разширява все повече. 
Напоследък често се чуват реплики от рода на „Защо да го уча това, като няма да ми 
трябва за в бъдеще?”. Малцина са тези,които обогатяват себе си чрез тези „ненужни” 
предмети. Да, наистина прекалено обемния, задълбочен и ‘’сух’’ материал затормозява 
учениците, достатъчно е кратко точно и ясно да е споменато всичко, за да може да се 
усвои по-лесно. Така, както трябва да е в демократичното училище – допринася се за 
общата култура, а ако искаш да развиваш нещо по-задълбочено да имаш възможност.

•

Да се научим да правим – освен придобиването на умения по определени теми, трябва 

да изградим умението да се справяме с проблеми от различно естество.

•

Да се научим да живеем заедно – учим се да се справяме с конфликтни ситуации чрез 

взаимно разбирателство, учим се на работа в екип и задружие. 

•

Да се научим да бъдем – Главно правим най-доброто за развитието на своята личност, 

действаме по-трезво и отговорно.

Развитието на учениците е много важно. Това същото развитие, за което те полагат усилия. Но 
постигнатият престиж не е само техен, а и на училището – така наречения втори дом. Това е 
гордост за него, учениците да са амбициозни и успяващи, а те трябва да са наградени. 
Например в бившето си училище получих грамота и награда за издигане престижа на 
училището, защото през изминалата тогава учебна година спечелих първите места на няколко 
конкурса – написах стихотворение, участвах в танци, викторини и други мероприятия. В това 
тъй наречено демократично училище трябва да има инициатива от страна на учениците,трябва 
да спазват създадените правила, без които не може, придържат се към установения ред на 
разбирателство и желание за още знания, учат се да работят в екип, защото това ще им е много 
полезно за напред, те се сформират като личности, вземат решения. 
Училищната демокрация е начин учители и ученици да работят заедно с повече уважение и 
желание за разрешение на спорните въпроси с консенсус.  Това училище би служило като 
трамплин за устойчивото развитие на обществото. За съжаление в реалността обществения дух 
е заменен от чувството за страх, съревнование, оценка за превъзходство или не. Така наречените 
‘’слаби’’ ученици губят усет за възможностите си и биват ‘’потъпкани’’ от ‘’умните’’.
В демократичното училище не би трябвало да има такова разделение. Всеки има стимул да 
открие с какво може да бъде полезен, какво умее да прави и това би го накарало да се чувства 
добре-допринася за положителното развитие на екипа си.
Общо взето съвкупността от пъстрото, създаващо настроение чрез цветовете си училище, 
уютното, добре обзаведено и оборудвано училище и това, в което учениците са инициатори, а 
не  просто да им се нарежда, тази съвкупност би довела до изграждането на идеалното 
демократично училище.