Регионален анализ на
социално-икономическите процеси в
Северозападен район
1
Северозападният район
е един от най-малките като териториален обхват и брой на
населението в България. Включва 5 административни области -
, 51 общини, 45 града и 622 села. Районът граничи на север с Република
Румъния, на запад с Република Сърбия, на изток със Северен централен район и на юг с
Южен централен и Югозападен район. Географското положение и наличните природни и
2
културно-исторически ресурси, определят развитието на района, който въпреки природните
дадености, към края на 2011 г. е най-слабо икономически развитият район в ЕС.
Общата площ на района е 19062 km
2
(17,18% от територията на страната), а броят на
населението 847138 души (11,5% от населението на България). Средната гъстота на
населението в Северозападния район е 44.42
ч./кв.км и е по-ниска от средната за страната
(66,34 ч./км.км). Броят на населението е количествен показател, отразяващ социално-
икономическите процеси в района и има важно стопанско значение, защото определя
трудовите ресурси и потреблението. Броят на населението се формира от неговия естествен и
механичен прираст. Характеризира се с ясно изразени тенденции на намаляване.
Област Видин
е една от най-малките области в страната, с обща площ 3033 km
2
(2,73% от
територията на България) и брой на населението 101018 души (1,4% от населението на
страната – най-малката област по брой на населението). Областта е разположена в
северозападната част на Дунавската равнина и граничи на север с река Дунав, на запад и
югозапад със Сърбия и на изток с област Монтана. Географското положение на областта
определя развитието й като транспортен, търговски и културен център.
Област Монтана
обхваща централната част на
. Съседни области
(югозапад). На север граничи с р. Дунав и
Румъния, а на югозапад с република Сърбия. Общата площ на областта е 3627 km
2
(около 3%
от територията на страната), а броят на населението 148098 души.
Област Враца
е разположена в cеверозападната част на България. Заема 3937 km
2
(около
3,3% от територията на страната), с брой на населението 186848 души. Съседни области са
. Северната граница е река Дунав. Територията на областта
обхваща част от Дунавската равнина и части на Стара планина.
3
Област Ловеч
. Общата площ на областта е 4128 km
2
, а
броят на населението 141422 души.
Област Плевен
обхваща централната част на Дунавската равнина и част от Предбалкана.
, а на север с река Дунав. Територията
на областта е 4337 km
2
, а броят на населението 269752 души. Това е най-голямата област като
териториален обхват и брой на населението в Северозападния район.
Брой и гъстота на населението към 01.02.2011 г.
Райони и области
Брой на населението
Гъстота на населението
(души/кв.км)
БЪЛГАРИЯ
7 364 570
66.34
Северозападен район
847 138
44.42
Видин
101 018
33.32
Враца
186 848
51.63
Ловеч
141 422
34.26
Монтана
148 098
40.74
Плевен
269 752
57.97
Средната гъстота и териториалното разпределение на населението са тясно и
непосредствено свързани с природогеографските условия и в най-голяма степен с развитието
и отрасловата структура на икономиката и транспортната инфраструктура. Градските
центрове на територията на района са 45. На територията на района се разположени пет
средни града с население над 30 хил.д., центрове на области – Плевен (110 хил.д), Враца (59
4
хил.д), Видин (48 хил.д.), Монтана (44 хил.д.) и Ловеч (37 хил.д.). Главната урбанизационна
ос се формира по направленията Видин – Монтана – Враца – Мездра. Степента на
урбанизацията на района е 63.2% - под средната за страната 72.5%.
Възрастовата и половата структура се квалифицират според възпроизводствените и
трудовите възможности на населението. С относително запазен възпроизводствен потенциал
се отличава единствено населението в областните и общинските центрове, където е
концентрирана по-голяма част от населението подтрудоспособна и трудоспособна възраст.
Максимален дял население в надтрудоспособна възраст има в селата. В последните години
тенденцията е към застаряване на населението основно в селата (пример: област Видин /
община Белоградчик), породено от отрицателния естествен прираст, урбанизационните и
миграционните процеси.
Възрастова структура на населението в община Белоградчик към 01.02.2011 г.
нас. място
общо
0 –
14 г.
15 – 29 г.
30 – 44 г.
45 – 59 г.
60 – 74 г. 75 – 85+
г.
Общината
6602
866
960
1197
1431
1409
739
гр.Белоградчик
5173
789
893
1071
1219
887
314
с.Боровица
170
10
14
14
25
59
48
с.Вещица
47
3
3
6
8
13
14
с.Върба
18
0
0
0
5
3
10
с.Гранитово
60
0
0
1
14
23
22
с.Граничак
10
0
1
0
3
5
1
с.Дъбравка
59
1
2
2
4
19
31
с.Крачимир
24
0
1
0
4
10
9
5
с.Ошане
68
4
2
9
12
24
17
с.Пружда
63
0
0
2
3
31
27
с.Пролазница
13
0
0
0
1
11
1
с.Рабиша
280
26
21
32
53
96
52
с.Раяновци
106
12
2
20
12
36
24
с.Салаш
171
4
5
13
26
66
57
с.Сливовник
18
0
0
0
0
8
10
с.Стакевци
199
6
7
17
24
80
65
с.Струиндол
27
7
3
5
1
6
5
с.Чифлици
96
4
6
5
17
32
32
Силно изразена е тенденцията на относително увеличаване на населението в
надтрудоспособна възраст за сметка на общия брой население в община Белоградчик.
Населението в надтрудоспособна възраст е почти една трета от цялото население на общината
(2148 / 6602 – към 2011 год.) и свидетелства за застаряването му. Относителният дял на
населението в подтрудоспособна и трудоспособна възраст в селата е по-малък или липсва
(пример: с. Върба; с. Сливовник; с. Гранитово; с. Пролазница), а в надтрудоспособна възраст
е по-голям от средните за страната (пример: с. Сливовник; с. Гранитово; с. Стакевци; с.
Салаш). В резултат процесът на застаряване на населението и ограничаване на трудовите
ресурси е много по-ясно изразен в селата, отколкото в града.
Съотношението мъже – жени в Северозападния район показва тенденция за увеличаване на
мъжкото население в подтрудоспособна и трудоспособна възраст и значително по-висок
процент женско население в надтрудоспособна възраст, което е разултат от
6
Предмет: | География |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 26 |
Брой думи: | 7100 |
Брой символи: | 41830 |