Сенека - Нравствени писма до Луцилий
„Смъртта”
За да бъде един човек добродетелен, според Сенека е необходимо неговият ра-зум да
господства над чувства, страсти, навици. Като типичен представител на „
стои-цизма
”, Сенека
разглежда живота от гледна точка на това как да се научим да живеем по-добре, по-щастливо
и по-пълноценно, както и да приемем по-спокойно и равно-душно края на нашето
съществуване.
В нравствените писма до Луцилий, едно от които е за смъртта, Сенека се обръ-ща към
обикновените хора, а не към мъдреца, защото мъдрецът е уверен в себе си и не се страхува от
съдбата и от мисълта за смъртта.
„… Който се е обучил за смъртта, той се е отучил да бъде роб…”
Не ние, а Бог определя отсечката на живота - с радостите, страданията, успехите и
несгодите. Природата владее както съдбата, така и нашия живот. Те не са ценност, която
притежаваме, а само разполагаме с тях. Всеки има различна съдба и както днес казваме „
всеки
сам носи своя кръст
”. Проявата на разум в трудните моменти прави живота ни по-лек, а
бедите стават по-поносими. Затова, ако по-храбро посре-щаме трудностите в живота, той ще
бъде по-дълъг и мисълта за смъртта по-лека. Въпреки, че когато човек е здрав, когато няма
проблеми, заплахи – защо да се страхува от смъртта.
Придавайки голямо значение на смъртта, като част от нашия живот, Сенека иска да ни
поучи как да използваме нашия житейски път, без да живеем в постоянен страх от
предстоящата смърт, а да се насладим на щастието и на делата, които вършим и които ще
оставят диря след нас.
Затова всеки човек спрямо ситуацията, в която е попаднал, трябва да използва
собствената си разумна преценка, да положи усърдие и се освободи от страха и мисълта за
смъртта. Смъртта е извън силата на човека. „
Човешкият живот е един бързо преминаващ
миг
”. Смисъла на смъртта е обратната страна на смисъла на живота. Смъртта за отделния
човек си остава уникална. Надеждата за живот не престава до самия край. Смъртта е събитие,
което е последно в човешкия живот. В последния миг, когато е твърде късно за думите,
тишината и мълчанието казват повече. Последната минута е тази, която е равносметката на
човешкия живот. Последният миг за умиращия е последен, защото след него субекта престава
да бъде, а часът на края е - края на човешката надежда.
Само лице в лице със смъртта – може би се осъзнава истинска стойност на живота.
Смъртта на един - е живот на друг. Смъртта открива път на следващото поко-ление. Когато
друг се ражда, се създава „ново начало”, такова е равновесието на природата. Всяко ново
начало е нов шанс за по-добре изживян живот от предишния път. Раждането и смъртта са
събития, които човек не помни. По-страшно от „
неизвест-ното
” след собствената смърт е,
когато човек загуби близък (роднина, приятел). Човек трудно приема с разума си значението
на отминалото и на ставащото.
От гледна точка на човека - за самия себе си – най-страшна е душевната смърт, а не
физическата. При физическата смърт душата се освобождава от оковите на тялото и достига
там, където тялото не може.
Понякога смъртта се явява като избавление от трудния живот, причинен от множество
фактори, натрупани във времето (неизлечима болест и др.). Някои неща не са в нашия контрол
и като че ли нямат логика... това са законите на природата, ние сме безсилни да ги променим,
не ни остава нищо друго освен да ги приемем и да се постараем да изживеем живота си
достойно…
„Човек дори и добре да живее умира и друг се ражда, но оставя това което е съградил.” Хан
Омуртаг
Радостина Радева – спец. „Бизнесикономика” І курс, задочно - СФ – Тракийски университет - Стара Загора
1