Методика на работа с учебни филми

Учебните филми намират широко приложение във всички фази 

на учебният процес. При умело методически обосновано използване те 
се   явяват   средство,   което   значително   интензифицира   обучението   и 
увеличава неговата ефективност. В повечито случаи това се обяснява с 
някои психологически особености при киновъзприятието.

1. Кинематографичен ефект

Думата кинематограф е съставна на гръцките думи “кинема” – 

движение и “графо” – пиша.

Първи   приз   1895г.   братя   Люмиер   демонстрират   апарати   за 

кинопрожекции   и   кинофилми,   които   не   се   отличават   принципно   от 
съвременните.

Кинофилмът   е   поредица   от   отделни   статични   фотографски 

снимки /кадри/ всяка изобразяваща определена фаза на движещият се 
обект. При бързо и последователно прожектиране на тези снимки върху 
екрана се наблюдава движеща се картина. Всъщност кинопрожекцията 
си   състои   от   отделни   статични   прожекции   /диапрожекции/   на 
фотоснимки   върху   прозрачна   основа,   изобразяващи   фазите   на 
движениението. Смяната на кадрите е много бърза и тя не се забелязва 
от   зрителя,   благодарение   на   способността   на   очите   да   запазват 
зрителното усещане в течение на известно кратко време, след изчезване 
на светлинното дразнение. Тази физиологична особеност на зрението - 

неговата инертност или зрителна памет

 се проявява в зависимост от 

силата на осветлението и цвета на наблюдаваният обект за части от 
секундата.   Ако   честотата   на   смяна   на   два   съседни   кадъра   при 
прожекцията не надвишава 1/10 от секундата, впечатленията от тях се 
сливат и се наблюдава движещо се изображение.

  Обяснението   на   кинематографичният   ефект   само   зрителната 

памет не е достатъчно. Зрителното усещане от екранното изображение, 
както всяко възприятие е функция на мозъка и не е резултат само от 
дразненията   действащи   за   момента,   но   и   на   останали   в   съзнанието 
следи от предишни дразнения -  /

асоциативно възприемане

/

Броят   на   прожектираните   кадри   за   една   секунда   се   нарича   – 

каданс, а като нормалната скорост на кинопрожекцията при звуковите 
филми   е   приета   скоростта   от   24   кад./сек.   При   неузвочените   тази 
скорост е 16 кад./сек.

1