Съдържание

Обща характеристика и видове икономически групировки .................... стр.1

Антидъмпингова политика в защита на ЕЕП ............................................. стр.2

Сливания и поглъщания ................................................................................  стр.4

Цялостни и частични международни поглъщания ................................... стр.4

Концентрация на стопанската дейност в България .................................. стр.5

Ролята на транснационалните компании ................................................... стр.5

Картели и антикартелна политика .............................................................. стр.11

Забранени споразумения, решения и съгласувана практика в Б-я ....... стр.12

Монопол ............................................................................................................. стр.13

Монополно и господстващо положение ....................................................... стр.14

Консорциум и холдинг .................................................................................... стр.16 

1

Обща   европейска   политика   в   областта   на   конкуренцията   и 

приобщаването на България към нея

Общата конкурентна политика е една от политиките на ЕС, която успешно 

допълва и доразвива разпоредбите на вътрешния пазар. Конкурентната политика 
на   общностно   ниво   има   цели,  които   са   сходни   с   тези   на   националните 
конкурентни политики. Тя се стреми да създаде условия за динамично развитие, 
да   стимулира   икономическата   ефективност   и   да   подпомогне   оптималното 
разпределение на ресурсите и защитата на потребителите. 

Наред   с   тези   основни   функции   на   конкурентната   политика   на 

Европейската общност има и други важни цели – засилване на интеграционните 
процеси   между   държавите–членки,  установяване   на   единни   правила   за 
компаниите в ЕО и създаване на условия за по-пълноценното функциониране на 
вътрешния пазар. 

  Конкуренцията   е   основен   механизъм   на   пазарната   икономика,  който 

засяга   търсенето   и   предлагането.  Доставчиците   предлагат   на   пазара   стоки   и 
услуги,  като   се   стремят   да   задоволят   търсенето.  Конкуренцията   кара   всеки 
доставчик   индивидуално   да   търси   средства   за   постигане   на   баланс   между 
качество   и   цена   с   оглед   на   задоволяването   на   търсенето   по   възможно   най-
ефективния начин с цел реализация на покупко-продажби.

Наличието   на   ефективна   конкуренция   предполага   пазар,  съставен   от 

независими   един   от   друг   стопански   оператори,  всеки   от   които   е   субект   на 
конкурентен   натиск,  оказван   от   останалите.  За   да   запази   възможността 
стопанските   субекти   при   спазване   на   правила   за   лоялна   конкуренция   да 
издържат   и   да   се   приспособяват   като   равнопоставени   на   този   натиск, 
законодателството за защита на конкуренцията забранява: 

• Ограничителните споразумения и съгласувани практики 
• Злоупотребата с монополно положение на пазара 
• Контролът върху сливанията 
• Контролът върху дейността на публичните предприятия 
• Контролът върху отпускането на държавните субсидии 

2

Обща характеристика и видове икономически групировки

Историческото   развитие   на   търговската   дейност   води   началото   си   от 

появата на едноличния търговец, преминава през създаването на кооперациите и 
търговските дружества, за да стигне дo различните видове обединения: картели, 
концерни, тръстове, консорциуми, холдинги. Всички те, в теорията и практиката 
са   получили   общото   наименование   „икономически   групировки“.   Съществен 
момент в общата характеристика на всички икономически групировки е този, че 
участниците   в   тях   запазват   своята   юридическа   самостоятелност,   но   са 
образували групировката за постигане на определени икономически цели при 
различна   степен   на   икономическо   обвързване.   Може   да   се   запази 
икономическата   независимост   на   отделните   юридически   самостоятелни 
предприятия, какъвто е случаят при картела. Но  тази независимост може и да се 
загуби, както е при концерна, където цялата икономическа дейност е подчинена 
на един план, на едно желание. 

За   създаването   на   различните   видове   групировки   не   се   изискват   и   не 

съществуват   особени   форми   на   организация.   Използват   се   познатите 
юридически   форми   и   по   този   начин   стават   трудно   разграничими   от   правна 
гледна   точка.   Един   картел   може   да   се   образува   под   формата   на   търговско 
дружество или гражданско дружество, а може и да няма определена форма, да не 
е фиксирано или описано някъде – „джентълменско ръкостискане”. 

Една   такава   групировка   може   да   се   състои   от   две   или   повече 

самостоятелни предприятия, които са юридически лица. Най-често дружествата 
с ограничена отговорност или акционерните дружества образуват концерн, но 
това правило има и изключения. 

Икономическите   групировки   възникват   по   силата   на   сключени   между 

предприятията договори или взети от тях решения. За създаването на концерн е 
необходимо сключването на специален договор за концерн, консорциумите се 
създават под формата на граждански договори и други. 

Независимо   от   целите,   които   се   поставят   със   създаването   на   такава 

групировка, в основата си те винаги са икономически и винаги са насочени за 
извличане на печалби. При картела целта е да се ограничи конкуренцията, при 
тръста   –   установяване   на  пазарен   монопол,   при   консорциума  -   развиване   на 
определено производство, но при всички крайната цел е печалба. 

В   преследване   на   печалбата   икономическите   групировки   водят   до 

монополизъм   в   една   или   друга   област   на   стопанския   живот.   Ето   затова   в 
международните и държавните нормативни актове са предвидени правила, които 
забраняват или ограничават тези дейности. 

3

Антидъмпингова политика в защита на ЕЕП

Дъмпингът   в   рамките   на   Европейския   съюз   е   забранен.   Той   възниква, 

когато   една   страна   внася   стоки   на   цени,   по-ниски   от   националните,   като   се 
ръководи от различни мотиви - унищожаване на конкуренцията, завладяване на 
националния пазар и повишаване на цените. Тук Европейската  Комисията  има 
правото да отправи препоръки за прекратяване на дъмпинговата политика. Тя 
също   така   може   да   прехвърли   правомощия   на   засегнатата   държава   -   членка, 
която   от   своя   страна   да   предприеме   мерки   в   защита   на   националната   си 
икономика.

Въпросът със защитата на конкуренцията е напълно логичен и от ключово 

значение.   Добре   действащата   конкуренция   довежда   до   естествен   баланс   на 
пазара   и   дава   добри   възможности   на   производителите   за   печалба,   а   на 
потребителите   -   качествени   стоки   и   услуги   на  по-ниски   цени.   Свят,   в   който 
царува конкуренцията, е динамичен свят. Тя спомага за по-лесното внедряване 
на   новите   технологии   и   същевременно   допринася   за   научно-техническия 
прогрес.   Точно   поради   тези   причини   нейната   защита   е   от   първостепенна 
важност,   особено   когато   говорим   за   Общия   пазар   на   ЕС.   Отпадането   на 
търговските   ограничения   и   създаването   на   възможност   за   отворена   пред 
конкуренцията търговия между държавите - членки, пораждат и необходимостта 
от   целенасочена   и  прецизна  политика   за   нейната  защита.   С  напредването  на 
интеграционните процеси и проблемите стават все по-глобални. Все по-често 
ставаме   свидетели   на   различни   споразумения,   договори,   обединения   на 
компании от цял свят. С това все по-трудна става и задачата на Европейската 
Комисия да защитава конкуренцията и „честната игра” на европейските пазари. 
А предизвикателства не липсват.

  Най-ярък пример в последно време бе случаят с  Microsoft.    Делото бе 

заведено поради обвинение от страна на Европейската комисия към софтуерния 
гигант за  злоупотреба с  

доминиращо пазарно положение

.  Въпреки солидната 

глоба, която отнесоха, според Комисията, Microsoft продължават да търсят задни 
вратички   в   европейското   законодателство.   Благодарение   на   провежданата 
политика   за   защита   на   конкуренцията,   европейският   потребител   може   да   се 
радва   на   доста   по-евтини   самолетни   билети   и   по-голям   набор   от   достъпни 
услуги. 

Въпреки   всичко   един   доста   сериозен   проблем   стои   пред   европейското 

законодателство   в   тази   област.   Предвидените   в   общностната   политика   на 
конкуренция механизми за въздействие на пазара, биват ефикасно прилагани на 
територията   на   общностния   пазар.   Но,   когато   говорим   в   глобален   мащаб, 
въпросните   мерки   са   неприложими.   В  следствие   на   това   ефективни, 
стимулиращи   конкуренцията   мерки   могат   да   засилят   принципите   на 
конкурентността   в   пределите   на   вътрешния   пазар,   но   от   друга   страна   да 
отслабят   конкурентоспособността   на   европейските   предприятия   спрямо 
международната конкуренция.

Фокусът на споразумението на СТО

е върху това как правителствата могат 

или не могат да реагират на дъмпинга – то определя антидъмпинговите действия 
и е наречено „Споразумение за антидъмпинг”. 

4

Правните дефиниции са по-прецизни, но в общи линии споразумението на 

СТО   позволява   на   правителствата   да   реагират   срещу   дъмпинга,   само   ако 
дъмпингът причинява вреда на индустрията в страната-вносител. Поради това, 
трябва да се извърши на първо място подробно разследване в съответствие с 
определени   правила.   Разследването   трябва   да   оцени   всички   значими 
икономически фактори, които имат отношение към въпроса за състоянието на 
индустрията. За да успее правителството да докаже, че наистина има проявления 
на дъмпинг, се изчислява обхватът на дъмпинга (с колко по-ниска е експортната 
цена,  сравнена с цената на износителя на вътрешния пазар) и се доказва,  че 
дъмпингът   причинява   щета   или   заплашва   да   го   направи.   Ако   разследването 
покаже, че е налице дъмпинг и се вреди на местната индустрия, компанията-
износител може да се ангажира да повиши цената си до договорено равнище, с 
цел да избегне антидъмпингови мита за внос.

По   време   на   преговорите   за   Международната   търговска   организация 

(МТО)   и   Общото   споразумение   за   митата   и   търговията   (ГАТТ)   през   1940г. 
антидъмпингът   като  търговска  мярка   е  добре  позната   и  приета  практика   и  е 
включена в ГАТТ от 1947 г. като член VI, който гласи: 

„Договарящите се страни признават, че дъмпинг, при който продуктите  

на една страна се въвеждат в търговията на друга страна на цена, по-ниска  
от   нормалната   стойност   на   продуктите,   трябва   да   бъде   осъден,   ако  
причинява   или   заплашва   да   причини   съществена   вреда   на   съществуващото  
производство   на   територията   на   контрагента   или   съществено   забавя  
формирането на местната индустрия.”

Антидъмпинговото споразумение изяснява и разглежда детайлно член 6-

ти и двете заедно работят съвместно. Те позволяват на страните да действат по 
начин, който нормално не би нарушил принципите на ГАТТ за задължителните 
тарифи и недискриминация между търговските партньори, тъй като обикновено 
антидъмпингови мерки означават допълнително таксуване на вносните мита за 
определен продукт от определена  страна-износител, за да се приведе цената по-
близо   до   "нормалната   стойност"   или   да   се   отстрани   вредата   за   местното 
производство в страната-вносител. 

Има много различни начини за изчисляване на това дали даден продукт е 

силно или само леко под влияние на дъмпинг. Договорът ограничава обхвата на 
възможните варианти. Той предвижда три метода за изчисляване на "нормалната 
стойност" на продукта. Основният е базиран на цената на вътрешния пазар на 
износителя. Когато той не може да се използва, са възможни две алтернативи – 
цената, определена от износителя в друга държава, или изчисление въз основа на 
комбинация   от   производствените   разходи   на   износителя,   други   разходи   и 
нормалната печалба. 

Подробните процедури са определени за това как антидъмпингови случаи 

трябва   да   се   започнат,   как   трябва   да   бъдат   проведени   разследвания,   както   и 
условията,   при   които   всички   заинтересовани   страни   имат   възможност   да 
представят доказателства. Антидъмпинговите мерки изтичат след пет години от 
датата на налагането им, освен ако проучване не докаже, че прекратяването на 
мярката ще бъде несправедливо. 

5

Антидъмпинговото   разследване   трябва   да   приключи   незабавно   в 

случаите, когато властите решат, че маржът на дъмпинга е незначително малък 
(определен   като   по-малко   от   2%   от   експортната   цена   на   продукта).   Други 
условия са също така посочени. Например, изследването също така трябва да 
приключи, ако обемът на дъмпинговия внос е незначителен, т.е. ако обемът на 
вноса от една страна е по-малко от 3% от общия внос на този продукт. Въпреки 
това разследването може да се осъществи, ако няколко страни, всяка от които 
предоставя по-малко от 3 % от вноса, заедно се изчисляват на 7% или повече от 
общия внос.  

В   споразумението   се   казва,   че   страните-членки   трябва   да   информират 

Комисията   по   антидъмпингови   практики   относно   всички   предварителни   и 
финални антидъмпингови действия, своевременно и в детайли. Те също така 
трябва   да   докладват   по   всички   разследвания,   два   пъти   годишно.  Когато 
възникнат различия, членките са насърчавани да се консултират помежду си. Те 
могат също да използват процедурата на СТО за уреждане на спорове. 

Страните винаги трябва да имат предвид, че частният сектор е този, който 

осъществява търговията, а не правителствата. Общ проблем във всички страни е 
липсата на подходящо събеседване между правителството и заинтересованите 
бизнес страни, за да се гарантира, че проблемите на вторите са разгледани в 
процеса на определянето на търговската политика от правителството. Важно е 
правителствата да създават възможности за публично-частен диалог, за да бъдат 
обхванати всички обществени сфери в процесите на вземане на решения, тъй 
като политиката не може да бъде изолиран процес.

Сливания и поглъщания

"Сливанията са цялостното обединяване на две (или повече) организации 

в   една   единствена   организация".

1

За   разлика   от   стратегическите   съюзи  

фирмите, включени в едно сливане

, изгубват юридическа независимост, тъй като 

е създадена  нова юридическа  и икономическа единица.

2

  От  друга страна  "

за 

разлика   от   едно   сливане   едно   съвместно   предприятие   (един   капиталов  
стратегически съюз)

  е свързано с обединяването на подгрупа от ресурсите на 

две (или повече) компании за осъществяване на някаква цел под комбинираното 
управление на две (или повече) компании-учредители".

3

Сливанията   и   поглъщанията   са   продукт     и   ускорител   на 

интернационализацията   и   глобализацията   в   световната   икономика.Те 
предопределят   различни   вълни   на   национални,   континентални   и   глобални 
сливания и поглъщания.

Глобализацията на съвременната  икономика  е процес на формиране на 

единно   стопанство   в   планетарен   мащаб.   Може   да   се   разгледа   и   като 
взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки 
и стандартизирани със стопанствата на останалите страни. Тя е интегриране на 
икономическия   живот   в   отделните   страни   към   най-напредналото   в   света, 

1

  Borys & Jemison, 1989

2

   Църев, 1995

3

   McConnell & Nantell, 1985

6

изграждане на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на 
производствените сили и техническия прогрес световно стопанство.

Цялостни и ч

 астични международни поглъщания

"Едно   международно   поглъщане   е   покупката   на   търговското   име   и 

активите   на   една   компания   (погълнатата)   от   друга   компания   (поглъщащата), 
чието   седалище   е   извън   страната,   където   е   била   установена   погълнатата 
компания. ...Погълнатата компания е подложена на мениджърски, икономически 
и   юридически   контрол   от   поглъщащата   компания."

1

  "За   разлика   от 

стратегическите   съюзи   погълнатата   компания   изгубва   икономическа 
независимост и правото да взима автономни решения."

2

Частичните поглъщания представляват "...хибридна опция между... двете 

алтернативи   (цялостно   поглъщане   и   съвместно   предприятие)...   Под   частични 
поглъщания се разбират поглъщания (от само една фирма или от няколко фирми) 
на част от капитала на фирма, установена по-рано в пазара-домакин. По този 
начин частичните поглъщания комбинират някои от характеристиките както на 
цялостните   поглъщания,   така   и   на   съвместните   предприятия   като   капиталов 
стратегически съюз. От една страна, както цялостните поглъщания, те включват 
придобиването   на   капитал   на   съществуваща   фирма;   от   друга   страна,   както 
съвместните   предприятия,   те   включват   поделянето   на   контрола   на 
чуждестранната единица с други съдружници. "

3

Концентрация на стопанската дейност в България

Предприятията   са   задължени   да   уведомят   предварително   комисията   за 

намеренията си да осъществят сливане, когато общият оборот за предходната 
година на участниците в сливането надхвърля 15 млн. лева. В срок от един месец 
комисията   извършва   оценка   на   сливането,   като   се   вземат   предвид   всички 
обстоятелства.   Въз   основа   на   оценката   комисията   издава   решение,   с   което: 
забранява   сливането;   разрешава   концентрацията;   започва   проучване   дали 
сливането   ще   създаде   или   засили   съществуващо   господствено   положение   и 
ефективната   конкуренция   на   съответния   пазар   ще   бъде   ограничена   или 
нарушена. Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до установяване 
на   господстващо   положение,   което   значително   би   попречило   на   ефективната 
конкуренция   на   съответния   пазар..   Комисията   има   правомощията   да   забрани 
подобни стремежи за доминиране на даден пазар. 

В повечето случаи обаче, тя само се произнася по големите трансгранични 

сливания.   Но   има   случаи,   когато   Комисията   е   забранявала   сливания   между 
американски фирми или такива, които не се намират на територията на ЕС. Ако 
повече от две трети от комбинираните продажби на новата компания са в една от 
държавите-членки  или   оборотът   й   е   над   250   милиона   евро,   а   световният   й 

1

  Newburry & Zeira, 1997

2

 Hoffmann & Schaper-Rinkel, 2001

3

  Lopez Duarte & Garcia Canal

7

оборот   е   повече   от   5   милиарда   евро,   тя   трябва   да   мине   през   проверката   на 
Европейската Комисия.

Пример   1

:

  През   2009г.   в   КЗК  са  постъпили  две  уведомления  от  Нова 

Българска Медийна Група Холдинг ЕАД, представлявано и управлявано от г-жа 
Ирена Кръстева. Първото уведомление е подадено във връзка с намерението на 
дружеството да придобие едноличен контрол върху Експрес БГ ЕАД, гр.София. 
Комисията   постановила,   че   концентрацията   не   подлежи   на   задължително 
уведомяване, тъй като не е изпълнен един от двата комулативни критерия по 
чл.24, ал.1 от ЗЗК. Втората нотифицирана сделка се изразявала в придобиването 
на едноличен контрол върху Балкан Българска телевизия ЕАД, гр.София. След 
извършена   оценка   Комисията   разреши   концентрацията   поради  липсата  на 
структурна промяна на пазара, на който оперира придобиваното предприятие и 
на неблагоприятни последици за неговите конкуренти.

           Пример 2: 

КЗК разреши на "Проктър&Гембъл" да оперира на пазара на 

освежители за въздух  (23.03.2010г.) ."Проктър&Гембъл" придобива бизнеса за 
освежители на въздух на "Сара Лий".

Ролята на транснационалните компании

Основен   участник   в   глобализацията   са   именно  

транснационалните 

компании   (ТНК)

,   които   се   сочат   от   слабо   развитите   страни   като   фактор   за 

увеличаване на световното неравенство. Тяхната мощ смазва по-малките местни 
фирми.   Особено   силен   негативен   ефект   има   ярко   изразената   тенденция   към 
сливания и поглъщания в световен мащаб. Резултатът е, че голяма част от тези 
корпорации   финансово   стават   по-мощни   и   стабилни   от   една,   а   понякога   и 
няколко страни със средни размери. Навлизането им в бедните страни е полезно, 
доколкото носи работни места,  ноу-хау,  нови технологии,  оказва  конкурентен 
натиск   върху   местни   монополисти.   Отрицателният   ефект   настъпва,   ако, 
възползвайки се от мощта си, ТНК смазват с нелоялни методи националните 
стопански структури.  Транснационалните корпорации – това са компании, които 
оперират в повече от една страна. Те са едри образувания, които притежават 
огромна икономическа мощ. В предприятията на ТНК се произвежда 25% от 
световното   промишлено   производство.   Новата,   най-силна   досега   вълна   на 
централизация на капитала, създава още по-едри обединения. Тези обединения, 
разполагат   с   филиали   в   различни   страни   по   света,   с   мощни  научно-
изследователски и развойни звена. 

Транснационалните   корпорации   са   сред   най-големите   световни 

икономически институции. Въпреки че са основани главно в Западна Европа, 
Северна Америка и Япония, ТНК оперират по целия свят. Шведският гигант 
АББ има мощности в 140 държави, Роял Дъч/Шел разработва нефтени находища 
в 50 страни, има рафинерии в 34 и пазари в 100 страни.

Техническите   дефиниции   за   ТНК   варират,   но   най-често   съдържат 

следните характеристики:

8