Научни основи на екологията
1.
Интердисциплинарен характер на
екологичния проблем
По своята природа въпросите за изучаването на екологияните
проблеми имат ясно изразен интердисциплинарен характер, което се
дължи на тясното взаимодействие на човека с природната среда, обект
на изследване на редица науки като естествени, обществени и
технически. Интердисциплинарният хартактер на екологията води до
задълбочаване на познаниято, преодоляване на противоречието
породено от нарастващият обем на научна информация и реалнтата
възможност на човека да я използва интензивно.
По този начин ще се създадат възможности за създаване на
специалисти, които да преодолеят тясната специализираност на
останалите науки (екологизация на науките).
Екологията се явава теоретична основа на всички други учебни
дисциплини, които се занимават с проблема взаимодействие между
общество и природа.
2.
Развитие на идеите на екологията
Екологията има два преиода на развитие:
Първи период
: дълга предистория
Втори период
: възникване (Хекел 1866г.)
„Всеобща морфология на организмите” – екологията е част от
морфологията – Хекел 1866г.
3.
Предмет на екологията
:
Предмет
•
ЕКОЛОГИЯ
(гр oikos – дом; logos – наука): наука за дома,
местообитанието
Раздели
и класификация:
•
АУТ ЕКОЛОГИЯ
: (гр aut – сам) взаимоотношения на
индивидите със средата и между тях (1896г.)
•
ДЕМ ЕКОЛОГИЯ
: екология на популацията; популациите
като елементарен елемент от света, класифицирани по
различни признаци (пол, възраст и т.н.)
•
ЕИД ЕКОЛОГИЯ
: екология на вида
Научна
класификация
:
•
ОБЩА ЕКОЛОГИЯ
: занимава се с теоретичите проблеми на
екологията
•
ЧАСТНА ЕКОЛОГИЯ
: с проблемите на определена
биологична група (екология на микроорганизмите на
животните и т.н.)
•
ГЛОБАЛНА ЕКОЛОГИЯ
: със земното кълбо като обща
екологична система (място, където съжителстват жива и
нежива природа)
•
БИО ИКОНОМИКА
(икономическа екология):
взаимодействието между икономическите и екологични
системи като в резултат се образуват интегрални
биоикономически системи
•
ЕКОЛОГИЯ НА ЧОВЕКА
: взаимодействие на човек и
природа.
4.
Връзки на екологията с други науки
Философия (основен фундамент на екологията)
Биология
Геоморфология и др.
Биоикономика
5.
Методи на изследвания и задачи
Методи
на изследвания
Под научно изследователски подход се разбира комплекса от
методи, начини и способи за достигане до определени научни
резултати.
•
Пространствен подход
(присъщ за всички науки): тои
се определя от териториалната зависимост
•
Исторически подход
:
проследяване на развитието в
миналото и съставяне на прогнози за бъдещето
•
Системен подход
: намира приложени при изучаването на
елементи от различен характер, като им прави категоризация
по определени белези
Метод
: способ, средство, начин зап постигане на определени
научно изследователски резултати.
•
Наблюдателен метод
•
Теренни и полеви методи
(събиране на образци и
материали)
•
Лабораторни методи
(почива на реални данни)
•
Дистацнционни методи
(наблюдение от разстояние)
Задачи
Първа група задачи: изучаване теоретични и прилагане в
практика
Втора група задачи: биосфера
Биосфера
1.
Възникване и развитие
Земята е една от планетарните системи на Слънчевата система, на
която се намират различни форми на живот. Слънчевата система
заедно с планетите са се установила преди около 5млн. год. от облак
богат на тежки елементи и различни космически газове.
Първите биологични признаци на живот са се появили преди 3
хил год.. Много по-късно са се появили първите фотосинтезиращи
организми, благодарение на които се образува кислородната среда на
Зематя, а в последствие и озоновоя слой.
Благодарение на еволюцията на организмите през тези 3-4
мил.год. на Земята са съществували над 500 мил. организми, от които
след естествен подбор са оцеляли около 2 мил. вида растения и
животни.
За първи път понятието „биосфера” се появява случайно през
1875г. в трудовете на Е.Зюс. терминът „биосфера” е с гръцки
произход и в съставните си части означава: био – живот; сфера –
кълбо. Оформили са се няколко трактовки:
Геометрична биосфера
Географска биосфера
Общонаучна биосфера
Първоначално при проявата на термина в науката в езиковата
основа на понятието е само указанието за съвкупността на всички
организами (живи) на Земята. Тък имаме в предвид т.н. биологична
(субстрактна) трактовка.
Втората е географската. За географските науки терминът се
използва за означване на геосферата, влизаща в съставан мна
географската обвивка заедно с атмосферата, хидросферата и
литосферата. Но тази геосфера се птличава от тях по това, че е
наситена с живи организами.
Съвременното обучение за биосферата е съставено от руският
учен Владимир Вернадски. Той създава т.н. геоконична концепсия. В
ствоите трудове той застъпва геоложката роля на живите организми,
на живота като фактор от планетарен мащаб в създаването на газовия
състав на атмосферата, водите, седиментната основа и др. за
формирането на горната обвивка на Земята, в която не само
съществува живота, но и която е формирана от живота т.е. тук се
очертава научната основа на за развитието на биосферата.
Определение за
БИОСФЕРА
„Тънкият слой от живо вещество, а живото вещество като
съвкупност от организми, които подобно на газова маса обгръщат
земната повърхонст и оказват известно налягане върху средата,
заобикаляща предметите които пречат на движението им или ги
обладават или покриват.” (1926г.)
Биосферата същност представлява планетарна екосистема, в
която процесите кръговрат на веществата и поток на енергията са
взаимно обусковени и свързани в глобален мащаб. Биосферата като
глобална система е отворена и се състои от отделни подсистеми и
елементи, които функционират и се развиват в единство. Биосферата е
едновременно биохимична, термична и кибернетична система.
Геофизичната роля на живото вещество е различна:
Газообменна функция: огромната маса газове имат обменен
характер. Технията състав е балансиран и на тях се дължи
жизнената дейност на организмите.
Калциева функция: натрупване на залежи от органични
варовици