1.
Инвестиционен климат- същност, инвестиционен климат в
България. Преки чуждестранни инвестиции
Съществуват няколко определения за инвестиционен климат на различни
икономисти в света. Ето някои от тях:
-
Начин на политика, регулаторни и
институционални фактори, които осигуряват
стимули достатъчно силни да се
индуцират частния сектор да инвестира в
социално желателни проекти.
(Weingast, 1992)
-
Фактори като икономически, парични и други условия, които влияят
на ефективността на инвестициите и определят състоянието на
инвестиционният климат.
-
Инвестиционен климат е общата среда за инвестиции. А
благоприятен инвестиционен климат е възможно да включват ниска
инфлация, попадащи лихвени проценти, нарастващите корпоративни
печалби, политическа стабилност, както и високата степен на
доверието на потребителите.
Публикувано от Houghton Mifflin Дружеството.
-
Преобладаващите перспективи и общото настроение на публичните
инвестиции и институции. Това зависи до голяма степен от
сегашното и очакваното икономическо положение, но е и форма на
политически и социални фактори. Ако перспективите са
положителни, инвестиционен климат, се казва, че е bullish; ако то е
отрицателно на климата е груб. От друга гледна точка,
инвестиционен климат се състои на мястото, специфични фактори
(стимули и възможности), които определят дали инвеститорите ще
рискуват техните капитали във финансирането на даден проект.
Това съдържание може да бъде намерен на следната страница:
- Инвестиционният климат е политика, институционална и
поведенческа среда, в настоящия момент,която влияе на декларации,
и определя рисковете, свързани с инвестиции.
(Ник Стърн, бивш главен икономист на Световната банка)
�Три главни фактори на инвестиционния климат:
–макро- икономически фактори(включват и политическа стабилност)
–Правителство
–Инфраструктура (количество и качество;финансово състояние)
ПЧИ щандове за преки чуждестранни инвестиции, компонент на една
страна на националните финансови отчети. Foreign direct investment is
investment of foreign assets into domestic structures, equipment, and
organizations. Преки чуждестранни инвестиции е инвестиране на
чуждестранни активи на вътрешните структури, съоръжения, и
организации. It does not include foreign investment into the stock markets. Тук
не се включват чуждестранни инвестиции във фондовите пазари. Foreign
direct investment is thought to be more useful to a country than investments in
the equity of its companies because equity investments are potentially "hot
money" which can leave at the first sign of trouble, whereas FDI is durable and
generally useful whether things go well or badly. Преки чуждестранни
инвестиции е, че да бъдат по-полезни за страната, отколкото инвестициите
в капитала на дружествата, тъй като капиталови инвестиции са
потенциално "горещи пари", които могат да напуснат при първите
признаци на беда, като има предвид, че ПЧИ е здрава и по принцип
полезно, дали нещата вървят добре или зле.
Пряка чуждестранна инвестиция е категория в международните
инвестиции,при която резидент от една икономика придобива
дълготраен интерес (поне 10% от дяловия капитал или правото на
глас) в предприятие ,намиращо се в друга икономика.
В България ПЧИ(преки чуждестранни инвестиции) за 2006
възлизат на около 4млрд. евро или около 16 % от БВП на страната.
ПЧИ за 2006 са нараснали почти двойно спрямо 2005г, когато са били
10.8% от БВП на страната.
За 2005 ПЧИ са 1.8млрд евро
За 2004 сумата е 2.7млрд. евро
За 2003 цифрата е 1.8млрд. евро
Т.е. тенденцията е към нарастване на ПЧИ в страната
За периода 1992-2006 Австрия е най-големият чуждестранен
инвеститор, с над 3млрд. долара
Следват Холандия с 1.8млрд. долара; Гърция с 1.6 млд. долара
Най-много ПЧИ има в финансовия сектор-3млрд. долара;
недвижимите имоти –2.3 млрд долара ;
енергетиката,строителството,телекомуникациите и др.
Характерно за ПЧИ е ,че от 1998г насам преките чуждестранни
инвестиции “на зелено” и за разширение ,са повече от тези от
приватизация.
Световната финансова криза ще намали рязко преките чуждестранни
инвестиции в България. с около 30% до 4.5 млрд. евро тази година. Това
заяви в интервю пред агенция Ройтерс Стоян Сталев, изпълнителен
директор на държавната агенция за инвестиции.
Кризата, която вече се отрази сериознo на чуждестранните финансови
потоци в България, миналата година, ще продължи да има негативно
влияние, но няма да причини по-бърз спад в преките чуждестранни
инвестиции през 2009 г., посочва Сталев.
Инвестиционният климат в България е благоприятен от много гледни
точки нещо което не би трябвало да бъде изненада, като се вземе предвид
успехът, постигнат от страната в привличането на чуждестранни и
вътрешни инвестиции. Макроикономическата обстановка е благоприятна,
корпоративните данъци са на ниско ниво, бремето на трудовото
законодателство е приемливо, а достъпът до финансиране се подобри
значително.
Въпреки силното представяне в някои области на инвестиционния климат,
производителността в България остава на ниско ниво. Фирмите са по-
малко производителни, отколкото тези в другите нови страни-членки на
ЕС.
2.
Характеристика на област Ловеч
2.1.
Географско положение
Област с административен център гр. Ловеч е включена в Северен
Централен Район за Планиране (СЦРП). Територията на областта е 4128
кв. км., което представлява 3.7 % от общата територия на Република
България и 23 % от тази на
СЦРП.
От административна гледна точка областта е разделена на 8 общини. Това
са Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и
Ябланица, които са съставени от 150 населени места и 64 кметства.
Населението е 163342 жители. Разпределението на териториите и
населението между общините е неравномерно. Област Ловеч е със
сравнително ниска гъстота на населението като най-ниска е в общините
Угърчин и Априлци при средната гъстота на населението за страната 70,28
и 64.9 за СЦР.
Област - Ловеч граничи с областите : София, Плевен, Велико Търново,
Габрово, Стара Загора и Пловдив.
През територията на областта минават две главни транспортни
артерии път 1-4 (София-Севлиево-Велико Търново-Шумен) и път 1-3
(Ботевград - Коритна - Бяла). Те осъществяват връзките на Област - Ловеч
със съседните области и със столицата. Важна транспортна артерия за
областта е път 11-35, формираща транспортната ос север-юг,
осъществяваща връзката от Плевенска област през старопланинския
проход Троян - Кърнаре към област Пловдив.
Най-близкото летище е София.
2.2.
Икономическо развитие
Чрез показателят Брутна Добавена Стойност /БДС/ се измерва
производителността на икономиката. Област Ловеч дава 2.67 % от брутната
добавена стойност на страната в аграрния сектор, 1.93 % в сектор
индустрия, 1.62 % в сектор услуги и 1.85 % от брутния вътрешен продукт.
По произведен БВП на човек от населението Област Ловеч е под средното
равнище за страната и малко над средното за СЦРП.
При съпоставяне на БВП на човек /в лева/ за 2001 г. в отделните
общини на област Ловеч впечатлява голямото различие в тяхното
икономическо развитие.
Април- Летни- Ловеч
Луко-
Тете-
Троян
Угър- Ябла-
ци
ца
вит
вен
чин
ница
2662.85 1496.91 3563.93 1815.43 2100.5 3778.95 2198.6 2220.56
БВП на човек в Община Троян е 2.5 пъти по-голям от този в община
Летница . По този показател общините Ловеч и Троян са над средното за
СЦРП, докато останалите шест общини са много под това равнище.
Като цяло в икономическото си развитие област Ловеч следва тенденциите
и решава проблеми, аналогични на проблемите в икономическото развитие
на страната:
>
Не е създадена устойчива икономическа среда
>
Изоставане на икономическото преструктуриране
>
Нарастват социално-икономическите разлики между
отделните общини
>
Услугите са с висок процент на БДС, но слабо подкрепят
развитието на бизнеса
>
Изоставане в прилагане на технически иновации
>
Ниска конкурентоспособност на продукцията
>
Ниско качество на работната сила
>
Изостаналост по икономика на знанието и информационно общество.
Промишленост
Като водещи икономически отрасли за областта се очертават
производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия,
производство на машини и оборудване / без производство на електро -
оптично и др. оборудване / и производство на дървен материал и изделия
от него без мебели. Производството на мебели е много добре развито в
общините Тетевен, Троян и Ловеч на базата на малки и средни
предприятия.
На сегашния етап мебелната промишленост се развива добре на
базата на суровини, традиции и предприемчивост на малкия и среден
бизнес. Много от малките мебелни предприятия са завоювали добри
позиции на вътрешния и международния пазар. За бъдещото укрепване и
разширяване на тези позиции мебелни фирми от Тетевен и Троян вече се
ориентират към създаването на клъстери. Усвояването на съвременните
принципи на пазарната икономика е положителна стъпка към повишаване
конкурентно способността на продукцията, съобразно изискванията на ЕС.
На тази база се развива и шивашката промишленост основно в
общините Ловеч, Луковит и др.
Традиционни за областта са и производствата на машини и оборудване и
електроинструменти, които дават около 20 % от общата продукция.
Характерна особеност за област Ловеч е, че 2/3 от общата площ е
планинската. Общият размер на обработваемата земя в областта е
1710988 дка., в т.ч. ниви
1254000 дка; трайни насаждения - 155194 дка /сливи - 30%, праскови - 4%,
череши
2%, орехи - 2%, ябълки - 1,13/ ; ливади 301794 дка.
На територията на областта съществуват 39 броя земеделски кооперации,
които обработват 215500 дка. земеделски земи и 66 броя арендатори, които
обработват 292000 дка, което е с 13 % повече от предходната година. Общо
двете категории земеделски производители обработват 1/3 от
обработваемата земя на областта и 1/2 от нивите.