Реферат

„Трактат за човешката природа” 

– Дейвид Хюм

Реферирала съм част втора от книга втора - За любовта и омразата.

Хюм започва разсъжденията си като се съсредоточава върху обектите и причините на 
любовта и омразата.

1

Невъзможно е да се даде някакво определение на афектите  на любовта и омразата, 
смята той, тъй като те пораждат само едно просто впечатление без примеси и съставни 
части.   Тези   афекти   сами   по   себе   си   са   достатъчно   известни   на   всички   от   опита   и 
житейските ни преживявания.

Между двойките  афекти  любов и омраза  и гордост  и унижение  съществува  голямо 
сходство,   отбелязва   Хюм.   Както   нашето   „аз”,   чиито   мисли,   действия   и   усещания 
съзнаваме   по   най-   интимен   начин,   се   явява   непосредствен   обект   да   гтордостта   и 
унижението, така обект на любовта и омразата се явява някакъв друга личност, чиито 
мисли,   действия   и   усещания   ние   не   съзнаваме.   Нашата   любов   и   омраза   са   винаги 
насочени към нещо, което е надарено със съзнание и се намира извън нас. Според Хюм 
себелюбието не е любов в истинския смисъл на думата, както и ние не се способни да 
мразим истински себе си.

Въпреки, че обект на любовта и омразата е винаги някое друго лице, този обект не 
може да бъде причина за тези афекти или да бъде достатъчен сам по себе си за тяхната 
поява. Любовта и омразата се възбуждат противоположни чувства, но имат еднакъв 
обект. Следователно трябва да има някаква причина, която се различава от обекта.

Хюм отбелязва, че ако разгледаме причините за любовта и омразата ще видим, че те са 
изключително разнообразни и нямат много общи неща по между си.  Разглеждането на 
тези   причини   ни   води   до   ново   различие   –   различието   между   качеството,   което 
въздействува, и субекта на който то принадлежи.

Можем да отбележим изобщо, че причината и на двата афекта винаги има отношение с 
някакво мислещо същество и че причината за първия от тях порежда удоволствие сама 
по себе си, а причината за втория – неудоволствие.

Хюм изследва отделните причини за любовта и омразата с помоща на един аргумент, 
който се базира на неоспоримия опит. Малко са хората, които са напълно доволни от 
своя характер, ум или състояние, казва той. Ясно е също така, че ние винаги излагаме 
на показ онези свои качества, които най- много ценим. Достатъчно ни е ръководството 
на ежедневния опит, което ни подсказва какво въздейства на другите на базата на това, 
което непосредствено чувстваме в себе си.

Но ако всички качества, които предизвикват гордост или унижение пораждат и любов 
или омраза, това ще означава че всички аргументи,  използвани за доказателство на 
факта, че причините на първите афекти възбуждат болка или удоволствие независимо 
от   самия   ефект,   ще   бъдат   приложими   със   същата   очевидност   и   по   отношение   на 
вторите. За да поставим тази теория извън всякакво съмнение ще направим няколко 
опита над всички тези афекти.

Нека предположим, казва Хюм, че аз съм в компанията на лице, към което по- рано не 
съм изпитвал никакви чувства – нито на приятелство, нито на вреждебност. Самия аз 
съм обект на гордост или унижение, а другото лице на любов или омраза.

Тук са налице четири афекта, които са разположени в нещо като квадрат – намират се в 
правилно   съотношение   един   спрямо   друг,   на   равно   разстояние   помежду   си.   Общо 
погледнато гордоста е свързана с унижението, а любовта с омразата чрез общите им 

2

обекти и идеи. Но гордостта е свързана с любовта, а унижението – с омразата чрез 
общите им усещания или впечатления.

Хюм твърди, че нищо не може да породи някой от тези афекти без наличието на двуяко 
отношение,   т.е.   отношение   на   идеите   към   обекта   на   афекта   и   отношение   на 
преживяване на самия афект. Това именно трябва да докажем чрез своите опити.

Първи опит. Намираме се в горе описаната ситуация – в компанията на някое друго 
лице и в същото време пред нас е наличен обект, който не е свързан с дадените афекти 
нито   с   отношение   на   впечатленията,   нито   с   отношения   на   идеи.   Обикновен   обект, 
който не принадлежи на никой от нас и не възбужда сам по себе си никаква емоция. 
Очевидно такъв обект няма да породи нито един от четирите афекта. Нито един обект 
от   цялото   многообразие   на   природата   няма   да   възбуди   някой   от   тези   афекти   без 
наличието на посочените отношения.

Втори   опит.   Нека   дадем   на   обекта   едно   от   отношенията.   Нека   предположим,   че 
наблюдаваме обект, който е мое притежание, или на мой приятел, казва Хюм. По този 
начин   обекта   се   намира   в   отношение   на   идея   спрямо   обекта   на   афектите.   От 
оприорното   разглеждане   на   въпроса   е   ясно,   че   нямаме   основание   да   очакваме 
възникване на някаква емоция. Всяко едно отношение на идеите ни предава еднакъв 
импулс   на   противоположните   афекти,   т.е.   на   гордост   и   унижение   или   на   любов   и 
омраза, в зависимост  дали обекта  е наше притежание  или на някое друго лице. Но 
подобна противоположност на афектите трябва да унищожи и двата афекта и да остави 
нашия дух напълно свободен от влиянието им.

Трети   опит.   Следователно   само   отношението   на   идеи   не   е   в   състояние   да   възбуди 
посочените афекти. Нека сега отстраним това отношение и на негово място да поставим 
отношение на впечатления, като изберем обект който ни е приятен или неприятен, но 
няма отношение нито към нас, нито към нашия съсед. Заключението до което Хюм 
достига е, че обект който предизвиква удоволствие или неудоволствие, но не се намира 
в някакво отношение нито спрямо нас, нито спрямо други хора, може да повлияе върху 
настроението ни по такъв начин, че естествено да възбуди у нас склонност към гордост 
или любов, към унижение или омраза и че ние ще търсим други обекти, които биха 
могли   да   послужат   за   основание   на   тези   афекти   при   посредничеството   на   двуяко 
отношение.

Четвърти   опит.   Стигаме   до   извода,   че   само   разумът   може   да   ни   убеди   без   по- 
нататъшни опити, че всичко което притежава двуяко отношение трябва да възбуди тези 
афекти.   Избираме   някакъв   обект,   който   сам   по   себе   си   предизвиква   удоволствие. 
Когато му предадем отношение към своето „аз” възниква афектът на гордостта. Когато 
му придадем отношение към своя спътник настъпва промяна в афекта – той преминава 
на   страната   на   любовта.   По   подобен   начин,   заменяйки   този   обект   с   такъв   който 
предизвиква неудоволствие сам по себе си, отнесен към нас предизвиква унижение, а 
отнесен към някое друго лице – омраза.

Пети опит. Нека предположим, че в допълнение на гореспоменатите отношения лицета, 
над което правим опитите  си, е свързано  с нас  посредством роднински  връзки  или 
близко приятелство. Добродетелта или порокът му не само възбуждат съответно любов 
или   омраза,   но   по   силата   на   един   нов   преход   поради   същите   причини   пораждат 
съответно гордост или унижение.

3