I. СЪЩНОСТ

Фирмената култура е необходим елемент за постигане 

на   бизнес   целите   на   компанията.  Под  фирмена   култура 

разбираме 

„специфичен   начин   на   развитие   на 

взаимоотношенията и взаимодействията в една организация, 

представени   от   системата   на   общовъзприети   норми   на 

поведение   и   действие   както   във   вътрешноорганизационен 

план, така и по отношение на външната среда". Фирмената 

култура   се   базира   на   общосподелени   ценности   в 

компанията,   които   хармонират   и   с   личностната   ценностна 

система на служителите и работниците в нея.

Системата   от   общовъзприети   норми   е   съставена   от 

редица начини и подходи на разбиране и осъществяване на 

организационните ценности, а именно:



индивидуална инициатива - степента на отговорност, 

свобода и независимост на сътрудника;



рисково   толериране   -   степента,   до   която 

сътрудникът е окуражаван да поема риск и да бъде 

новатор;



насока - степента, до която организацията създава 

ясни цели и дейностни очаквания;



интеграция   -   степента,   до   която   звената   в 

организацията   са   окуражавани   да   действат 

координирано помежду си;



управленска   поддръжка   —   равнището   на   подкрепа 

от ръководството;

1



контрол - броя на правилата и ограниченията, както 

и   равнището   на   прекия   надзор   по   отношение   на 

поведението на сътрудниците;



идентичност   -   степента,   до   която   сътрудниците   се 

идентифицират   с   организацията,   отколкото   с 

професията си или конкретната област на дейност;



система   за   възнаграждения   -   степента,   до   която 

различните   видове   възнаграждения   са   основата   за 

оценка на извършената дейност;



толериране   на   конфликта   -   степента,   до   която   се 

позволява на сътрудника да критикува „отдолу";



модел   на   комуникиране   -   степента,   до   която 

комуникацията   в   организацията   е   ограничена  само 

до формалната йерархия и канали.

Том Питърс и Робърт Уотърман в книгата си „В търсене 

на   съвършенство   във   фирмената   култура",   твърдят,   че   не 

съществува   една   „правилна   култура",   т.е.   някакъв 

определен   комплект   от   характеристики,   който,   ако 

развиваме,   ще   получим   нужната   организационна   култура. 

Но   въпреки   едно   такова   мнение,   което   предупреждава   за 

относителността   на   всяко   едно   ценностно   разбиране, 

навярно може да се каже следното:

Фирмената   култура   не   може   да   бъде   описвана   чрез 

някакви   твърди   и   нединамични   термини   и   вкарвана   в 

„закостенели" правила и негъвкави схеми. Всяка от горните 

характеристики   съществува   в   множество   степени   на 

обогатяване от равнище на слабо присъствие до равнище на 

2

изключително силно присъствие. Оттук идва и разбирането 

за т.нар. силна и слаба култура.

Под силна организационна култура разбираме  такава, 

при която ключовите ценности присъстват по един активен 

начин сред мнозинството от сътрудниците на организацията. 

Съответно там, където тези ценности не се разграничават от 

мнозинството   сътрудници   на   организацията,   може   да 

говорим за слаба култура. Съществува и антикултура, т.е. 

присъствие на ключови ценности с обратен знак, например 

вместо   управленска   поддръжка   осъществяване   на 

управленско   противодействие   и   т.н.   Организации,   където 

възникват   елементи   на   антикултура   в   условията   на   силна 

конкурентна   среда,   са   обречени   или   на   загиване,   или   на 

оцеляване с минимален шанс за развитие.

Там,   където   съществува   силна   култура,   нараства 

постоянството   в   поведението   на   сътрудниците.   В   този 

смисъл изчезва необходимостта от много писани правила и 

процедури, т.е. силната култура се явява като заместител на 

формализацията.   Накратко   казано,   там,   където   има   силна 

култура,   тя   действа   като   самостоятелен   фактор   за 

мотивация и повишаване на равнището на ефективност на 

организацията.

Съществен   елемент   на   фирменета   култура   е 

екипността.

В един ефективен екип: 



Съществува взаимно доверие между хората;

3



Конфликтите се обсъждат и разрешават открито;



Чувствата се изразяват открито, без да засягат 

достойнството на някого;



Хората се поддържат взаимно и се подкрепят; 



Целите са общи за всички;



Информацията се обсъжда и споделя свободно.

Наблюденията   показват,   че   ефективността   на 

екипа зависи от няколко фактора.

Фактори, свързани със задачата:



Ясна цел, указания и планове;



Подходящо ръководство и лидерство;



Автономност и професионално предизвикателство;



Опитен и квалифициран състав на екипа;



Лична ангажираност на членовете и “прозрачност”.

Фактори, свързани с организацията:



Стабилност   на   организацията   и   сигурност   на 

работното място;



Ангажирано,   заинтересовано   и   подкрепящо 

ръководство;



Подходящо   възнаграждение   и   признание   на 

постиженията



Стабилни цели и приоритети.

Фактори, свързани с хората:

4



Лична удовлетвореност от работата;



Взаимно доверие и чувство за принадлежност към 

екипа;



Добри комуникации;



Ниска степен на нерешени конфликти и борба за 

власт;



Липса на заплаха, добър алармен механизъм при 

възникване на проблеми, осигуреност на работното място.

Екипната работа се предпочита защото:



Позволява   комбиниране   на   умения,   опит, 

преценка;



Разчупва   границите   между   хората   в   рамките   на 

една организация;



Позволява   по-тесни   взаимоотношения   с   преките 

потребители на услугата;



Може   да   задоволи   повишените   очаквания   на 

потребителите;



Отговаря   по-пълно   на   усложнената   ситуация   на 

предлагане на услуги /пазари и продукти/;



Предлага и предполага гъвкавост при повишената 

стопанска   несигурност   или   при   често   изменяща   се 

законодателна рамка;



Може   да   бъде   по-конкурентоспособна   при 

нарастващ   натиск   от   страна   на   конкуренцията,   като 

използва ресурсите и потенциала на хората от екипа.

Умението   да   се   работи   в   екип   е   съществен   момент   в 

трудовия   процес.   Непрекъснатата   конкуренция   и 

5