Футурология и социална прогностика

Когато  се разглеждат  промените в картините на бъдещето,  които са 

приемливи за идеологически санкционираната като правилна позиция, 

се наблюдава един ход на постепенно включване и на разширяващо се 

интегриране на позиции относно бъдещето, които до тогава са били 

заклеймявани като противни на идеала на комунизма и несъвместими с 

историко-материалистическите   законите   за   развитие   на   обществото. 

Този ход на постепенно интегриране на постановки, противоречащи на 

една минала идеологическа правилност относно бъдещето, се развива в 

рамките   на   противопоставянето   на   прогностиката   –   като 

комунистически съобразената – и футурологията – като буржоазната 

прогноза за бъдещето. Именно възприемането на определени хипотези 

на   западни   автори   като   принципно   опозитивни   спрямо 

комунистическото бъдеще отключва хода на вече очертания обрат от 

историко-материалистическа   към   естествено-научна   доминанта   на 

смисловите ядра, около които се изграждат картините на бъдещето. 

Идентифицирането   на   сноп   от   проблематизации   на   западни   автори, 

отнасящ   и   се   до   бъдещето,   като   дисциплинарна   цялост   под   името 

футурология   открива   непредполагаемите   за   социалистическата 

идеология до този момент претенции на западната мисъл към научно 

третиране на бъдещето. Първоначалният патос на разглежданите тук 

автори-прогностици   е   свързан   с   победоносната   констатация,   че 

бъдещето, като поле за познанието, е територия тъкмо на историческия 

материализъм и в този смисъл всяко обръщане към бъдещето означава 

да се признае доминацията на неговите закони.

Започналите опити да 

се разграничи обхванатата проблематика на футурологията с оглед на 

1