ТЕМА 5 ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Погасителната давност

 е общ правен институт. Намира приложения, както в 

отраслите на публичното, така и на частното право. В частното право говорим 
за погасителна давност за погасяване правото  на иск. Тя е уредена от чл. 110 до 
чл.   120   от   Закона   за   задълженията   и   договорите   /ЗЗД/.   Състои   се   от   три 
елемента :
1.Изтичане   на   установен   в   закона   срок.   Сроковете   са   периоди   от   време   с 
изтичането на което правото свързва настъпването на определени последици. 
Погасителната   давност   включва   един   общ   и   специални   срокове.   Общият   е 
петгодишен,  съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане  на петгодишна  давност се 
погасяват всички вземания за които законът не предвижда друг срок. Другите 
срокове   наричаме   специални.   Те   са   продължителност,   различна   от   тази   на 
общия петгодишен срок. Такъв специален тригодишен давностен срок е уреден 
в чл. 111 от ЗЗД. Съгласно чл. 113 от ЗЗД недействително е съглашението, с 
което   се   скъсяват   или   удължават   установените   давностни   срокове,   както   и 
отказът от давност преди тя да е изтекла. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността 
почва   да   тече   от   деня,   от   който   вземането   е   станало   изискуемо.   То   става 
изискуемо на датата на падежа. Това е датата, когато е уговорено задължението 
да бъде изпълнено. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана 
давността   започва   да   тече   от   деня,   в   който   задължението   е   възникнало. 
Установените   давностни   срокове   могат   да   се   спират   или   прекъсват. 
Основанията за спиране на даностните срокове са посочени в чл. 115 от ЗЗД, а 
тези за прекъсване на давностните срокове – в чл. 116 от ЗЗД. Съгласно чл. 117 
от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Изтичането на 
давностния  срок погасява  правото на иск, но не и субективното  материално 
право на вземане . То продължава да съществува. Ето защо, съгласно чл. 188 от 
ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, 
той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да 
не е знаел, че давността е изтекла.
2.Бездействие   на   притежателя   на   нарушеното   субективно   материално   право 
през установения в закона давностен срок. Състои се в това, че той не предявява 
иск за защита на правото си пред съда. 
3.Възражение  за  изтекла   погасителна  давност.  Право  да  направи  такава  има 
длъжникът, който ако бъде предявен иск има качеството на ответник. Само, ако 
длъжникът направи възражение съдът прилага давността. Съгласно чл. 120 от 
ЗЗД давността не се прилага служебно от съда.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.   То   е   общ   правен   институт.   Намира   приложение   в 
отраслите   на   публичното   и   частното   право.   В   частното   право   говорим   за 
гражданско правно представителство. То е уредено от чл. 36 до чл. 43 от ЗЗД. 
При него едно лице наречено представител извършва правни действия от името 
и за сметка на друго лице, наречено представляващ. Съгласно чл. 36 ал. 2 от 
ЗЗД   последиците   от   правните   действия,   които   представителя   извършва 
възникват направо от представлявания.
Отношението   между   представлявания   и   представителя   наричаме 
представително. То може да възникне по силата на Закона или по волята на 
представлявания. В първия случай говорим за законово представителство, а във 
втория за договор – представителство.
Представителното отношение е от групата на относителните. То има действие 
само между представлявания и представителя. Прекратява се с оттеглянето му 
от   представлявания   или   отказа   от   него   от   представителя.   Когато 
представлявания   и   представителя   са   физически   лица,   представителството   се 
прекратява със смъртта или с поставянето под заприщение на който и да е от