БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР ПО ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ

Реферат

ТЕМА:” Международно сътрудничество срещу 

корупцията. Антикорупционни инструменти на 

Европейския съюз”

ИЗГОТВИЛ: ....... ..                                              ПРОВЕРИЛ

:..........

С ъ д ъ р ж а н и е

    І.Увод
        
        ІІ.   Международно   сътрудничество 
срещу корупцията

         1.Правни антикорупционни инструменти

1.1. Защита на финансовите интереси

               1.2.Служители на Европейските общности и 
служители на държавите членки
               1.3.

Корупция в частния сектор

         2.Политически антикорупционни документи

    ІІІ. Антикорупционни инструменти на 
Европейския съюз

   ІV. Заключение
        
   V. Използвана литература

І.Увод

              Корупцията   е   обществено   явление,   което   е   познато   на   човечеството   от 
хилядолетия.   В   последните   години   то   отново   е   обект   на   интензивно   обсъждане   в 
публичното   пространство   и   се   коментират     многобройни   случаи   на   корупция   в 
различни обществени сфери.
       Смятана до неотдавна за периферна тема, корупцията зае трайно място в дневния  
ред   на   международната   общност   в   началото   и   средата   на   90-те   години.   Днес 
противодействието   на   корупцията   е   неразделна   част   от   програмите   на   повечето 
международни   институции.   Корупцията   също   така   се   превърна   в   едно   от 
предизвикателствата пред разширяването на Европейския съюз.
       В резултат на глобализацията корупцията става все по-трудна за овладяване. Това 
значително   променя   отношението   към   този   проблем   и   спомага   за   въвеждането   на 
антикорупционни   инструменти   и   проекти   в   програмите   за   развитие   на   много 
международни институции. Глобализацията на това явление все повече се възприема 
като една от най-сериозните заплахи за стабилността на демократичните институции и 
функционирането на пазарната икономика не само в така наречените държави в преход, 
но и в развитите западни демокрации. Поради това, през последните години дейността 
на   редица   международни   организации,   между   които   ООН,   Съвета   на   Европа, 
Организацията   за   икономическо   сътрудничество   и   развитие,   Европейския   съюз,   е 
насочена   към   създаване   на   правнообвързващи   антикорупционни   инструменти, 
осъществяване на строг мониторинг върху спазване на поетите по тях задължения и 
развитие на регионални програми за противодействие на корупционната престъпност.
       В приетата от Съвета на Европа Наказателна конвенция за корупцията са посочени 
и   различните   категории   лица,   които   тази   конвенция   визира   като   субекти   на 
потенциални корупционни действия:

•

Национални длъжностни лица и членове на национални публични събрания.

•

Чужди длъжностни лица и членове на чужди  публични събрания.

•

Служители   на   международни   организации   и   членове   на   международни 

парламентарни събрания.

•

Съдии и служители на международни съдилища.

•

Лица, които изпълняват ръководна работа в частни юридически лица.

            През   последните   години   както   в   България,   така   и   сред   международните 
организации,   намира   все   по-широко   разпространение   разбирането,   че   един   от 
основните акценти в борбата с корупцията в страните от Югоизточна Европа трябва да 
бъде регионалният подход.  В това отношение се поставят две цели:

•

Да   се   улесни   международната   подкрепа   за   националните   антикорупционни 

усилия.

•

Да   мобилизира   обществена   подкрепа   за   международни   антикорупционни 

програми в държавите.

Няма   съмнение,   че   за   да

бъдат     ефективни,   националните   антикорупционни 

програми   се   нуждаят   от   международна   подкрепа.   Не   по-маловажна   е   обаче   и 
необходимостта те да отговарят на обществените

потребности в съответната държава. 

Ето   защо,   когато   се   оценява   влиянието   на   международното   антикорупционно 
сътрудничество,   трябва   да   се   има   предвид   не   само   ролята   на   международните 
институции   и   правителства,   но   и   на   гражданското   общество.   В   този   смисъл 
международното   антикорупционно   сътрудничество   трябва   да   се   оценява   от   гледна 
точка на следните показатели:

•

Междудържавното   сътрудничество   с   различни   международни   инициативи   и 

институции, работещи в областта на противодействието срещу корупцията.

•

Дейностите   на   националните   агенции   за   международно   развитие   и   тяхното 

сътрудничество с държавните институции и гражданското общество.

•

Регионално   измерение   на   корупционните   практики   антикорупционните 

инициативи в Югоизточна Европа.

ІІ.   Международно   сътрудничество     срещу 
корупцията 

         В условията на глобализация корупцията вече не може да бъде проблем на една 
отделна   държава   или   регион.   Престъпността   въобще   и   в   частност   организираната 
икономическа  престъпност  и корупцията  в съвременния  свят имат  транснационален 
характер,   което     налага   и   предприемането   на   съвместни   координирани   действия   от 
държавите за тяхното предотвратяване и преследване.
                 За установяването   на международно сътрудничество в тази област спомага 
обстоятелството,   че   корупцията   представлява   заплаха   за   всички   демократични 
общества,   независимо   от   различните   нива   на   корупция   и   от   политическите, 
икономическите и социално-културни различия между страните. Всъщност след края 
на студената война, особено в европейския регион, започна процес на размразяване на 
посочените по-горе различия.
       Така съвпадението на интересите на държавите, наред с наднационалният характер 
на корупцията, се превръщат в основните предпоставки за развитие на международно 
сътрудничество срещу корупцията.
       Основните субекти на международното сътрудничество срещу корупцията са:
           - държавите, включително чрез своите компетентни органи – министерства на
правосъдието,   специализирани   антикорупционни     органи,   полицейски   и   съдебни 
органи и 
                     - международните правителствени организации / световни и регионални /, в 
рамките на който държавите съгласуват своите действия.
              Сътрудничеството   между   държавите   се   осъществява   на   двустранно   или 
многостранно   равнище.     Има   много   примери   за   сътрудничество   на   двустранно 
равнище,   които   могат   да   се   посочат   -   действията   в   изпълнение   на   двустранните 
договори за полицейско и съдебно сътрудничество, двустранните договори за правна 
помощ,   екстрадицията,   трансфер   на   осъдени   лица,   трансфер   на   наказателното 
производство.
               Тенденцията през последните години е криминализирането на корупционните 
деяния и видовете сътрудничество за тяхното предотвратяване и наказване да бъдат 
отделно   регламентирани   в   многостранни   международни   споразумения,   които   се 
изготвят   и   приемат   в   рамките   на   съответните   международни   правителствени 
организации.   Важна   част   от   антикорупционната   дейност   на   тези   организации   е 
предоставянето   на   експертна     и   техническа   помощ   на   държавите   за   изпълнение   на 
поетите  от тях задължения,  както  и осъществяването  на наблюдение върху тяхното 
прилагане.
                  Друга   тенденция   през   последните   години   е   засилването   на   ролята   на 
неправителствените   организации   в   международното   сътрудничество. 
Неправителствените   организации   сътрудничат   както   с   държавните   и   регионалните