Русенски уениверситет ,,Ангел Кънчев” 

Факултет Природни науки и образование  

Спец:ПНУП  

Реферат по Дидактика  

Тема: Дидактическите методи и тяхното приложение в обучението в 
началното училище  

Изготвил: 
/ Анна Реселчанска / 
Фак.№106708, 1курс  
Задочно обучение 

Проверил: 

/ Доц. Петър Петров /

гр. Русе   
 

1. Що е метод? 

1.2 Свойства на методите

2. Класификация на методите

3. Видове методи 

3.1 Игрови метод 

3.2 Ситуационен метод 

3.3 Лабораторни и практически работи

4. Методи за проверка и оценка на ЗУН   

5. Лично мнение

1

1. Що е метод

    Методът е форма на практическо и теоретично усвояване на 
действителността, изхождащо от закономерностите на движението на 
изучавания обект.Методите на обучението са начин за работа на учителя и 
учениците, с помощта на които се постига овладяване на знанията, 
уменията и навиците, формира се светогледът на учениците и се развива 
техните способности.

Коменски  -   определя   метода   на   обучението   като   способ,   кратък, 

приятен и основен, при който основите се извеждат от самата природа на 
нещата.

Най-общо методите на обучението могат да се определят като начини 

на съвместната дейност на учителя и учениците, чрез които се овладява 
педагогически адаптирания социален опит.

1.2 Свойства на методите

Методите на обучение се отличават с някои универсални свойства:



ясност – разбираем, достъпен, разграничен от останалите;



детерминираност – липса на произвол, последователност при 
прилагане на регулативните му принципи;



насоченост – подчиненост на дадена дидактическа цел;



резултатност – годност за постигане на дидактическата цел;



плодотворност   –   реализиране   и   на   други   резултати   освен 
преследваните предварително;



икономичност   –   годност   да   се   реализира   дидактически 
резултат с най – малко средства и време;



надеждност   –   годност   с   голяма   вероятност   да   се   постигне 
желания резултат в обучението

2. Класификация на методите

 Проблемът за класификация на методите на обучение е извънредно 

труден   за   разрешаване.   Подходите   към   класификацията   на   методите   са 
твърде   разнообразни   и   за   сега   няма   никави   възгледи   да   се   постигне 
единомислие по основните въпроси. 

Методите на обучение основно се класифицират на :



словесни   –   разказ,   обяснение,   лекция,   беседа,   работа   с 
учебника и книгата;



нагледни   –   наблюдение,   демонстрация,   аудио-визуално 
възприемане;

2



практически – упражнение, лабораторни работи, практически 
занятия, практикуми, инструктажи. 

Словесните   методи   са   едни   от   най-широко   разпространените   в 

училищната  практика  методи   още   от  древното  минало  –  от  времето  на 
Платон   и   Аристотел   и   до   сега.   Те   обикновено   се   определят   като 
традиционни,   класически,   „консервативни”   методи,   които   изискват   най-
ниски разходи, без това да означава, че са най-ефектни. При тях социалния 
опит   се   предава   чрез   устно   или   писменото   слово,   като   вербалната 
информация   се   трансформира   от   учениците   в   смислова.   Някои   автори 
считат, че предимството на словесните методи е главно във възможността 
за   сравнително   кратко   време   да   се   изложи   значителен   обем   научна 
информация. Като основен недостатък на тези методи се сочи по-голяма 
или   по   малката   пасивност   на   учениците   при   възприемане   на   учебната 
информация, ограничените възможности да изказват собствени мнения и 
идеи. Този недостатък е най-характерен за разказа, докато при беседите, 
дискусиите и диспута учениците могат да поставят въпроси, да спорят, да 
доказват или да опровергават определени твърдения . 

Нагледните   методи   осигуряват   непосредствено   възприемане   от 

учениците   на   изучаваните   от   тях   предмети   и   явления   или   на   техните 
изображения. Много често при наблюдение и демонстрация се използват 
кинофилми,   видеофилми   и   др.   Не   винаги   показаните   картини   са 
съобразени   с   педагогическите   изисквания,   като   дидактическите   цели   се 
подменят   с   режисьорски,   операторски   виждания   и   ефектността   им   е 
незначителна.   По-   добри   резултати   се   получават   при   съчетаване   на 
нагледните със словесните и практически методи. 

Практическите методи изискват не само „ слушане” и „гледане”, а и 

извършване   на   определени   операции:   решаване   и   съставяне   на   задачи, 
преобразуване   и   конструиране   на   обекти,   обработка   на   материали, 
измервания, изчисления и т.н. Твърде често за правилното извършване на 
самите  операции   голяма   роля   играят   словесните   указания   на  учителя   и 
показването  на  едни  или  други  образци.  Комбинирането  на словесните, 
нагледните и практическите методи създава благоприятни възможности за 
интензификация   на   процеса   на   обучение,   за   повишаване   на   неговата 
ефективност.

В зависимост от степента на самостоятелност на учениците методите 

на обучение се делят на Методи на изложение на материала от учителя и 
методи   за   самостоятелна   работа   на   учениците,   а   също   и   на   методи   за 
усвояване   на   готови   знания   и   методи   за   изследване   на   явленията.   В 
зависимост от основните видове дейност в училище се разграничават:

3

1. методи за познавателна дейност.
2. методи за обществено – полезна и трудова дейност.
3. методи за духовно творческа дейност.
4. методи за физкултурно – спортна и развлекателна дейност.

Някои автори делят методите на активни, към които обикновено отнасят 
самостоятелната   работа,   практическите   методи,   и   др.   и   на   пасивни   – 
разказ,  беседа  и пр. Такова  разграничение  е твърде  условно, защото  не 
методите, а самите ученици могат да бъдат повече или по – малко активни 
и тяхната активност не е еднозначно обусловена от самите методи. По – 
голямо   внимание   заслужават   класификациите   на   методите   на   обучение, 
разработени   от   И.   Я.   Лернер,   М.   И.   Махмутов,   А.   Н.   Алексюк,   Ю.   К. 
Бабански и др.

3. Видове методи

Беседа

  -   тя   обикновено   се   определя   като   диалогичен   начин   за 

изложение на учебния материал. Същността на този метод се състои в 
задаването   на   въпроси   и   отговарянето   на   тези   въпроси.   Обикновено 
въпросите   поставя   учителят,   а   отговарят   учениците.   Наред   с   това 
учениците също могат да отправят въпроси както към учителя така и по 
между си. В зависимост от целите за които се използва беседата бива 
няколко вида: 
1. Беседа   за   разработване   и   усвояване   на   нови   знания.   Тя   намира 

приложение,когато новите знания са тясно свързани с натрупания от 
учениците познавателен и практически опит, с по – рано усвоените 
от тях знания. 

2. беседа   за   повторение   и   затвърдяване   на   занятията,   мненията   и 

навиците   на   учениците.   Чрез   нея   се   извършва   първичното   и 
текущото закрепване и осмисляне на изучения материал.

3. беседа   за  систематизиране  и  обобщаване  на  знанията,  уменията   и 

навиците (т. нар. Обобщаваща беседа) . този вид беседа широко се 
използва   при   преговорните   уроци,   както   и   след   изучаването   на 
отделни теми или раздели от учебното съдържание.

4. беседа за провеждане и оценяване на знанията, уменията и навиците 

(т. нар. Проверочна беседа) . тя има широко приложение. Използва 
се   почти   по   време   на   всеки   урок,   а   особено   при   уроците, 
предназначени за тези цел.

Беседата е предпочитан метод на обучение за учениците от I –IV 

клас. Тя осигурява  благоприятни възможности за пълноценно общуване 
между   учителя   и   учениците,   създава   такава   атмосфера   в   класа,   която 
освобождава децата от каквото и да е стеснение и те участват в обучението 

4