ФЕЙЛЕТОНИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ-ХУДОЖЕСТВЕНО-

ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТРАЖЕНИЕ НА СЪВРМЕТО НА ТВОРЕЦА

Дълбок   социален   анализ   на   българската   действителност 

,талантливият   сатирик   постига   в   своите   фейлетони-художествена 
летопис   на   обществено-политическия   живот   у   нас   през   90-те   год.   на 
миналия век.Алековият фейлетон определяме като плод на конкретния 
политичски   факт   с   подчертана   актуалност   на   темата   и 
съдържанието.Той продължава традицийте на вьзрожденския фейлетон 
със   своята   безкомпромисност   ,принципност   ,удивителна   гражданска 
смелост и ангажираност. До фейлетониста Ботев ,Алеко се доближава 
по асоциативността на изображението ,по умението да пародира и да 
сьздаза контакт с читателя чрез продставата за познатото и типичното.

Първият   фейлетон   на   Алеко   се   ражда   като   непосредствена 

журналистическа реакция на политическо събитие.Когато през1894 г. се 
кандидатира   за   народен   представител   в   родния   си   град   Свищов   ,пед 
него   се   разкриват   разбойническите   методи   на   управляващите.Във 
фейлетона"По  изборите   в  Свищов"   ,Алеко  изобличава  беззаконието  и 
насилието над народната воля.Авторът сипе удар след удар в/у шайките 
от   “пияни   чудовища   с   кръвясали   очи".Смехът   се   насища   с   язвителна 
ирония   ,сатирична   гротеска   и   хуманистична   горчивина   ,чрез   които 
фейлетонистът   бичува   политическата   и   морална   поквара.Осъзнал 
моралното   си   превъзходство   над   един   безнравствен   свят   ,той   го 
изповядва във фейлетона “Страст”:"А за мене светът не само ,че не знае 
подобни гадости ,но и всъщност ги няма у мен ,па и не ги е имало ,и 
уверен съм ,няма да ги има".Като девиз на живота си,авторът възприема 
мисълта   на   Джон   Стюард   Мил:"По-добре   да   бъдеш   недоволен   човек 
,отколкото   доволна   свиня".С   гневно   възмущение   писателят   осъжда 
позорните насилия на властта и системата и от брутални насилнически 
мерки:"По изборите в Свщов" ,"Избирателен закон" ,"Угасете свещите" и 
др.Гражданската   смелост   на   Алеко   се   проявява   във   времето   на 
"морално   влияние"   ,което   предполага   използване   на   войската   и 
жандармерията   ,чупене   на   урни   и   глави   ,разкъсване   на   бюлетини.В 
пародиен план е изграден образът на "деятеля в духа на времето"-яхнал 
кон   ,накървавил   очи   ,заканващ   се   "дете   в   майка   да   разплаче".В 
"Смирррно!Рота п”ли!" Алеко разкрива дълбокото отчуждение на властта 
от   народа   ,изобличава   нейния   антинароден   характер.От   протест   с/у 
произвола и тероризма ,фейлетонистът преминава кьм изобличение на 
порядките и политиката на Народното събрание:”Отворено писмо до г-н 
Велчо   Велчев"/.Писателят   сьди   от   името   на   народа-"този   измъчен 
страдалец" и "дълготърпелив мъченик".Според него народните интереси 
са единствените ,от които трябва да се ръководи всеки общественик.

Борбата с/у тиранията и корупцията Алеко Константинов свързва 

със   смело   и   последователно   разобличение   на   монархическия 
режим.Особено   злъчен   е   Алеко   ,когато   жигосва   "сеятелите   на   рабски 
чувства".Той бичува насаждащата раболепие и низки чувства българска 
преса.     Във   фейлетона”Сеятели   на   рабски   чувства”   възмутената 
авторова съвест изобличава моралното падение на българската преса 
,която предлага на военните да благодарят на военния министър ,който