Десислава Стойнева, Социални дейност, фак. № 0742013
Детето с увреждане и формирането на способности: реалност и
перспективи
/ЕСЕ/
Всяко дете, независимо от неговото физическо и психическо състояние има
право да води нормален и качествен живот, има право да бъде възпитавано и
обучавано, да работи, има право на особено обслужване, образование и подкрепа,
достъп до срхитектурни сгради и пр. По този начин на детето-инвалид трябва да бъде
гарантирана възможно най-голяма степен на самостоятелност и социална интеграция.
(Конвенция на ООН за правата на детето, чл. 23).
Формирането на способности е от изключително значение за правилното
развитие на едно дете. Способността е естествено и придобито предразположение за
извършване на някои задачи. Още от ранна детска възраст започва формирането на най-
елементарни способности като говор, хигиенни навици, хранене, след време обучение в
училище, изучаване на чужди езици и пр.
Реалността в България е такава, че децата с увреждания нямат нормален и
качествен живот. Липсват специалисти и подготвени кадри в отделните институции.
Липсва информираност на обществото за детските заболявания, които водят до
сериозни двигателни, умсвени и пр. увреждания, както и инвалидност. В началните и
средни училища няма нормален достъп до сградата, в която тези деца със затруднения
да посещават. Педагозите не са подготвени да се справят, да обучават и приемат децата
с увреждания. Родителите на здравите деца се притесняват тяхното дете да учи и дружи
с дете с увреждане. Цялата ни система от възпитателна до социална и здравна не е
подготвена и няма да бъде в близките години да даде нормална среда за тези,
невиновни за съдбата си деца, да им осигури нормален живот, за да могат да се
развиват и да бъдат със самочувствие, да живеят с ясното самосъзнание, че могат да
работят, да се развиват като останалите индивиди.
1
Предмет: | Социална политика, Икономика |
Тип: | Есета |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 445 |
Брой символи: | 2595 |