1
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”
Протокол за семинарно упражнение №1/11.12.2010г.
На тема интердисциплинарни връзки на туризмлогията с други
научни области и направления.
Изготвил:Лина
Симеонова
8гр
МТ
Проверил:проф.М.Малчев
Фак.№08331007
Съдържание:
2
1. Въведение стр.3
2. Исторически предпоставки за поява и развитие на теорията за туризма. стр.2
3. Основни етапи и тенденции в развитието на теорията за туризма. стр.3
4. Съдържание и развитие на понетийния апарат. стр.7
5. Мястото на турзима в другите науки и теории .стр.9
6. Поява и разивитие на теорията за туризма в България. стр12
7. Заключение стр.15
8.
Използвана литература стр.16
3
Интердисциплинарни връзки на туризмлогията с други научни области и
направления.
В темата са разгледани същноста и характеристиките на съвременната наука и
обективни исторически предпоставки за появата и развитието на
туризмологията.Съдържание и развитие на понетийния апарат.
Ключови думи:
•
туризъм
•
туристическа дейнос
•
пътешествие
•
отдих
•
туристически продукт
•
туристически пакет
•
туристически услуги
•
турист
•
посетител
•
екскурзиант
•
международен турист
•
вътрешен туризъм
•
външен туризъм
•
дестинация
•
туристически район
•
рекреационни потребности
1.Въведение
4
Значението на туризма изпъква поради факта , че международният туризъм по
своята същност е експортен отрасъл . В световен аспект е експортен отрасъл номер
едно , почти 500 мрд USD са годишните приходи . За България те са 2 мрд USD
.Един от основните показатели за оценка на ефекта на туризма като експортен
отрасъл е цената на туристическия долар. Това е отношението между годишните
разходи в лева за посрещнатите и обслужени чужденци към годишните приходи в
USD
,
получени
от
тях
.
Туризмът е обслужващ бизнес , което означава , че в него са заети много лица.
Осигурява много работни места . Постоянно в туризма са заети от 7,5 % от
населението у нас , в сезонната заетост те са почти 1/5 . Туризма и селското
стопанство са отрасли , които допринасят за намаляване на безработицата .
В много райони на страната туризмът е основен поминък на населението .
Благодарение на него се развива местната икономика .
В своята дейност туризмът използва природните ресурси и дадености , които не са
интерес за другите отрасли ( планински въздух , снежна покривка , море ,
исторически и културни забележителности ) . От тази гледна точка туризмът е
икономически
най
–
ефективният
отрасъл
.
Той използва природната среда и я подобрява .Туризма прави най – много
инвестиции
за
опазване
на
околната
среда
.
Туризмът влияе в голяма степен положително върху здравето на хората , което има
пряка
връзка
с
икономиката
на
страната
.
Премахва границите , сближава едни с други народи .
Дава “ ноу хау “ на страната в областта на организацията , обслужването ,
маркетинга
и
рекламата
.
Посочените роли и значения на туризма за икономиката на страната показват
приоритетният му характер . Нашата страна има изключителни условия и дадености
за развитието на туризма (природо–климатични условия:220 км. пясъчна ивица;
топло море; разнообразни местни климати; планински райони за ски-туризъм;
богата флора и фауна;биосферни резервати ; културно – исторически дадености
( археологически находки , над 160 манастира , фолклор и други ) . България е на
кръстопът близо до централна Европа .
1 Исторически предпоставки за поява и развитие на теорията за туризма
Туризмът е относително ново социално-икономическо явление той е следствие
от установяването на съвременните форми на обществени отношения.
5
Туристическите знания са нови и незавършени. Поради това теорията за туризма е
отворена и непрекъсната усъвършенстваща се система от организирани и логично
подредени научни знания за явлението. Нейното начало се свързва и обуславя от
превръщането на туризма в обществено значим фактор, което има последствие за
развитието на човешката цивилизация. Всяко знание е израз на обективно човешки
нужди. Знанието за туризма възниква и се утвърждава в следствие от масовизиранео
на това явление и превръщането му от индивидуална в обществена потребност. Има
нужда от управление на турзима, когато възможностите за саморегулирането му се
изчерпват. Удовлетворяването на тази нужда обаче изисква специфични знания.
До втората половина на 19 век туризмът се развива като инцидентно, елитарно
и индивидуално по характер явление, което няма особено значение за общественото
битие. Неговото масовизиране започва с появата и утвърждаването на капитализма в
Западна и средна Европа. Първоначално това става в страните от алпийския регион.
Там се създават обективни и субективни условия за възникване на първите
съвременни масови видове туризъм – балнеолечебния и рекреативния.
Началните стъпки в изграждането на теорията за туризма не са еднозначни и
се тълкуват по различен начин. Според някои автори първите научни знанич за
туризма са от началото на 19 век – 1807 г. Декрет на дворцовата канцелария на
Австрия за устройството на балнеолечебния курорт Теплиц-Шьонал. В други
публикации в началото на теорията за туризма е през 80-те години на 19 век. Тогава
излизат доклади на специалисти от немско говорящи страни – Доклад на Йохан
Ангерер, доклад на швейцареца Гуер-Фрьолер и др.
Безспорна истина е, че през 19 век в Швейцария, Австрия и други европейски
страни са налице отделни опити за систематизиране на знанията в тази област.
Сериозен опит за определяне на началото в развитието на съвременната
теория за туризма е направен на един конгрес в Грац по повод юбилейното честване
на Института по туризъм към Стопанския университет във Виена през 1884 г.
Според проф. Бернекер Протоколът от заседанията на конгреса е основополагащ
документ за изграждането на съвременните научни знания за туризма. По-късно се
провежда отново конгрес в Грац.
През следващите няколко години няколко значими научни публикации
бележат по-нататъшната история за теорията на туризма.
2 Основни етапи и тенденции в развитието на теорията за туризма