Р о д о п и
Родопите са най-лиричната българска планина, съчетала в себе си релеф с меки овални
очертания, шарените “черги” на природа, одухотворена с архитектурата на живописни села,
гостоприемството на хората и легендарните песни на Орфей. Над 83 % от площта ґ е на
българска територия, другата част - в Гърция. Заема най-южната част от страната и е
основна планинска система в Рило-Родопския масив. Чрез най-високия си връх Голям
Перелик (2191 м) се нарежда на 7-о място по височина сред българските планини.
Родопите нямат ясно очертан релефен скелет. Представляват огромен лабиринт от ридове
с различна дължина, височина и посока, разделени от дълбоки речни долини. Планината е
оставила траен отпечатък върху историческото развитие на българската нация. Днешното
име се е запазило още от времето на легендарния Орфей. Наричали са я и Славееви гори,
и Доспатдаг, но тези наименования не са се наложили и до нас е достигнало през вековете
Родопи (Родопа). Все още не е изяснен със сигурност произходът и смисълът на това име.
Някои го свързват с древната езическа богиня Родопа, други смятат, че е съставено от
славянските думи “руда” и “ропа” - яма, което донякъде има основание, тъй като планината
е позната от най-древни времена с рудодобива.
Родопите са една от най-старонагънатите планини у нас, като основно са съставени от
гнайси, амфиболити, карст и гранит. Много интересни са карстовите райони с дълбоките
речни проломи, големите пещерни образувания и своеобразните изваяни форми.
Туфозният материал в Източните Родопи също е бил благодатна почва за причудлива
природна скулптура - гъби, пирамиди и т.н. Липсата на заледяване е лишило планината от
типичните ледникови форми.
Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до
голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе както от
по-студените северни въздушни маси, така и от топлия полъх на Средиземноморието
(Беломорието). Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-
устойчива и се движи около 12-13°С. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата
надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9°С. Преходният
характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите. В Източните
Родопи през декември е максимумът на валежите, а през август - минимумът. В Западните
Родопи - обратно, преобладават летните валежи. Мекият климат в съчетание с другите
фактори благоприятстват развитето на курортното дело и туризма. Като пример може да се
посочи курортът Пампорово, където микроклиматът позволява задържането до късно на
дебела снежна покривка - истински рай за скиорите.
Западна част на Родопите
Западните Родопи са по-големият (8061 кв. км, което е 66% от общата площ), по-високият,
по-култивираният и по-посещаваният дял на планината. Тук са най-високите и лични
върхове (повече от 10 надвишават 2000 метра), включително и първенецът - Голям
Перелик (2191 м). Други по-интересни са Широколъшки Снежник (Карлък - 2188 м),
обраслият в непроходима смърчова гора Голям Персенк (2091 м), изключително обгледният
Персенк (2074 м), раят на боровинките - Баташки Снежник (2082 м), огромният масив на
Сютките - Голяма (2186 м) и Малка (2078 м), красавецът Турлата (1800 м) с остър правилен
конус, целият обрасъл в смърч и много други. Тук са едни от най-дълбоките и живописни
речни ждрела - Триградското, Буйновското, на река Герзовица, на река Мостова Сушица и
др. Тук са скалните феномени Чудните мостове, естествените Чаирски езера и язовирите
“Доспат”, “Батак”, “Широка поляна”, “Беглика”, “Тошков чарк” и други, чудесно вписани в
околната среда. В Западните Родопи са и невероятните архитектурни резервати - Широка
лъка, Ковачевица, Момчиловци, Косово и доста още интересни селища.