Изготвил: Ивелина Иванова

Природно бедствие

 е явление в природата извън контрола 

на човека, което води до значителни човешки и/или 
материални загуби. Типични примери за  природни 
бедствия са вулканични изригвания, земетресения, 
наводнения, свличане на земни маси или лавини, 
тропически циклони и др. Възможно е едно бедствие да 
породи друго, например едно вулканично изригване да 
породи земетресение.

Земетресението 

е природно явление,породено от езапното 

и бързо разрушаване на част от земната кора. Съпроводено 
е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в 
земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие 
от натрупване на напрежение и деформации в земната 
кора.Областта на разрушението се нарича 

огнище на 

земетресението

. Началната точка, намираща се под земята 

в огнището, се нарича 

хипоцентър. 

Проекцията на 

хипоцентъра на земната повърхност се нарича

 епицентър

. 

Земетресенията се изучават от 

сеизмология

. По своя 

произход земетресенията се делят на тектонски и 
вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на 
плитки (до 1000 км), междинни (100-300 км) и дълбоки 
земетресения (300-700 км). Най-разрушителни са  
плитките тектонски земетресения. 

Лавината

 е огромна маса от сняг и камъни,която 

се спуска с значителна скорост  по склона на 

планината. Тя е една от най-големите опасности 

за алпинисти и планинари. Причината за 

лавините е натрупването на големи количества 

сняг по високите места в планините и 

невъзможността му да устои на силата на 

тежестта. Най-голяма е вероятността за 

образуване на лавини при склонове от порядъка  

35 до 45 градуса. Това което може да засили 

вероятността от лавина са земетресения,ветрове 

или силни звуци.Скоростта  на  лавините бива  от 

10м/с до 70м/с (в редки случай до 125м/с) и 

зависи от различни фактори, но най-вече от 

плътността на снега.

Вулканът

 е геологична формация (най-често планина), при която 

се  наблюдава излизане на магма (разтопена скална маса) над 

земната повърхност. Най-често на земята вулканите се наблюдават 

в близост до границите на континенталните плочи. Изключение 

правят вулканите,които се наблюдават в така наречените горещи 

точки. Наименованието „вулкан” произлиза от името Вулкан,бог на 

огъня в римската митология. Науката занимаваща се с изследването 

на вулканите се нарича 

вулканология.

 Вулканичната активност 

често се съпровожда от земетресения, появата на горещи извори, 

гейзери и други форми на хидротермална активност.

Най-общо вулканите биват три типа:

активни, спящи и загаснали. 

Животът на един вулкан може да варира от няколко месеца до 

няколко милиона години.