Фотоархивите в България

(реферат)

       Още с възникването на писменността се появява и необходимоста от 

създаването на архиви. В началото архивите се образуват по заповед на 

владетелите   с   цел   запазване   на   закони,   укази   и   всички   необходими 

документи   за   управлението.   Именно   тези   първи   документални   збирки 

слагат   началото   на   днешните   архиви.   През   вековете   архивите   се 

разширяват,   но   не   само   като   обем,   но   и   като   функция,   освен 

традиционните   писменни   документи,   започват   да   се   съхраняват   и 

документи на нетрадиционни носители, а именнто снимки, кино и фоно 

ленти. Формират се различни по вид и предназначение архивни збирки, а 

именно – кино, фоно, фото и др. Архивите се превръщат от заторени и 

пригодени за нуждеите на властта институции в исторически, държавни 

институции,   предназначени   да   запазят   знанието   и   да   го   предадът   на 

поколенията. От края на XVIII век архивите стават публични, като по този 

начин стават и достъпни.

       Архивите който днес съдържат в себеси архивни сбирки са много, но 

като най- големи могът да се посочат тези на БТА, Софияпрес, Народната 

библиотека   и   ЦДА   (който   наследява   архива   на   закрития   Държавен 

фотоархив).   Но за жалост в България политиката за архивите е на доста 

изостанало ниво, което може би е и причината за лошото им състояние. 

    В България архивите се създават сравнително късно, едва към средата на 

XX  век.   Първата   разпоредба,   дала   началото   на   държавата   политика   за 

съхранение   класифициране   на   архивните   документи,   е   Указ   515   на 

Президиума   на   Народното   събрание   за   създаването   на   ДАФ   от   10 

октомври   1951   год..   Но   преди   този   указ,   институциите   правят   опит   за 

създаването   на   архив,   като   по   този   начин   се   формира   и   идеята   за 

Български   държавен   архив.   Със   задълвенията   на   държавен     архив   за 

известен   период   е   натоварена   Народната   библиотека   „Св.   Св.   Кирил   и 

методий”.   Непосредствено   преди   създаването   на   ДАФ,   се   създават   и 

условия за формирането на държавен фотоархив. Създаването му показва 

ангажимента,   макар   и   закаснял   ,   на   властта   да   запази   и   съхрани 

необходимите й документи.

     В основата на Държавния фотоархив и неговия прототип- Централна 

фототека е фондацията „Българско дело” и идеята тя да бъде превърната в 

институция за образна пропаганда. Началото се поставя през 40-те години, 

именно когарто властта най-много се нуждае от пропагандни структури. 

Целта на организацията е да създава и съхранява пропагабдни материали, 

включително и фотодокументи. Фондацията продължава своята дейност и 

след 9 септември 1944 год., бива закрита през 1948 год.. Както в периода 

до,   така   и   в   този   след   9   септември   фондацията   неотлъчно   следва 

правителствената политика. Но това няма как да бъде по- различно поради 

факта, че именно министър председателя назначава управителният състав 

на фондацията. В края на 1944 год. фондацията преминава и под надзора 

на Министерството на пропагандата, тогава тя се разделя на фотоотдел и 

отдел за производство и разпространение на „тесни кинокартини”. Именно 

тази промяна напълно превръща фондация „Българско дело” в институция 

за образна пропаганда и културно- просветна дейност чрез фотодокумнти. 

Това налага откриването на фотографски отдел към нея. Задачите които се 

поставят на този отдел са изграждане на отделна служба за политически и 

културни   фоторепортажи,   създаване   на   Централна   фототека 

(фотохранилище)   ,   в   която   да   се   събират   и   съхраняват   фотографски 

документи, представящи по- важните политически, културни и обществени 

прояви   в   страната,   създаване   на   национален   албум   на   художествени 

фотографии,   диапозитивна   служба   от   черно   –   бели   и   цветни   фотоси   и 

създаване   на   фотографска   лаборатория.   И   така   в   края   на   1944   год.   се 

поставя началото на Държавния фотоархив. Първите постъпили негативни 

кадри са от „Народния съд” и празничното посрещане на новата 1945 год.

   Функцията на архивисти в началото заемат специално назначени щатни 

фоторепортери, като основното им задължение е да отразяват събитията. 

По   късно   е   назначен   и   служител,   който   да   обработва   и   съхранява 

документите.   Не   след   дълго   започва   обмен   на   фотодокументи   със 

съседните страни, това се явява алтернативен канал за допълване състава 

на   фототеката.   Създава   се   сбирка   с   диапозитиви,   предназначена   за 

образователна пропаганда.

   През 1948 год. с прития закон за кинематографията се спира дейноста на 

фондация „Българско дело”. Всички функции на фондацията се изземват 

от   държавното   предприятие   „Българска   кинематография”.   Може   да   се 

смята че архиват не престава да съществува с закриването на фондацията. 

Липсата   на   архивен   фонд   на   „Българско   дело”   и   малкото   запазени