ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ ”НЕОФИТ РИЛСКИ”

Тема №5

Цели и стратегия на фирмата. 

Класификация на целите. Мисия на 

фирмата

                            Изготвил: Михаела Мицова факл: №0980004

                        Спец:Пр.напр.”Икономика” 2гр

Благоевград 2010година

Цели на фирмата

 
  Цел- това е желаемото състояние или резултата от дейността, достигнат в някакъв 
интервал от време. В целта  трябва да намери израз перспективата на развитие на 
системата. Целта на дейността на социално- икономическите системи в значителна 
степен се определят от условията на външната среда.
Поставянето на целите привежда стратегическото виждане и насоки на развитие на 
компанията в конкретни задачи, свързани с производството и резултатите от дейността 
на фирмата.
Целите задължават управленския апарат на фирмата да постигне определени резултати 
за определен срок. Те точно поясняват колко, какво и за какъв период трябва да се 
произведе. Те насочват вниманието и енергията към това, което трябва да се достигне.
До момента, до който планът за развитие на компанията и нейната мисия не са 
обвързани към конкретни измерими задачи, а мениджърите не демонстрират прогрес в 
изпълнение на тези задачи формулирането на мисията и насоките на развитие на 
фирмата представляват само красиви думи и нереализирани идеи.
Практиката убедително показва защо определянето на целите представлява решаващ 
момент на стратегическо управление: компании, чиито управляващи изработват цели 
за всеки ключов показател от дейността, а след това предприемат енергични действия 
за постигане на целите, представляват сериозни претенденти за победители в 
конкурентната борба 
С компании, чиито управляващи оперират с термини като надежда, упование с очакван 
успех.
За да имат цели управленската ценност , те трябва да бъдат определени в количествени 
и качествени показатели и да имат определено значение, което следва да се постигне. 
От това се подразбира, че трябва да се избягват такива формулировки като” 
максимална печалба”, „ Увеличаване обема на продажбите”, „снижаване на 
разходите”, които не определят нито количествени, нито временни граници. Поставяне 
на цели- действено ръководство: такива резултати като трябва да се постигнат и кой 
отговаря за това.

Области за определяне целите на организацията

♦

Състояние на пазара. Пазарните цели могат да бъдат завоюване на лидерство на 
определен пазар или негов сегмент, укрепване на конкурентния статус на фирмата.

♦

Иновации. Целевите постановки в тази област са свързани с определени нови 
способи за водене на бизнеса, развитие на производството и нови стоки, използване 
на нови технологии.

♦

Производителност. По- ефективно е това предприятие, което осигурява 
производство на продукция на по- ниска себестойност. За всяко предприятие са 
важни такива показатели като производителност на труда, енергоемкост и др.

♦

Ресурси. Определят се потребности от всички видове ресурси и се формулират цели 
относно разширяването или съкращението на ресурсната база, осигуряване на 
нейната стабилност, намаляване зависимостта на предприятието от един източник 
на суровини.

♦

Печалба. Тези цели са свързани с постигането на определена  степен на 
рентабилност, осигурена от зададената величина на печалбата, като правило, 
изразена количествено

♦

Персонал. Целите по отношение на персонала могат да бъдат свързани със запазване 
на работни места, осигуряване на определена степен на заплащане на труда, 
подобряване условията и мотивацията на труда, намаляване текучеството на 
кадрите, повишаване на квалификацията.

♦

Социална отговорност. В днешно време болшиството икономисти признават, че 
фирмите трябва да бъдат насочени не само към увеличаване на печалбата, но и към 
развиване на общоприетите ценности. Тази идея е заложена в осовата на 
концепцията на социално- етичния маркетинг, получил широко разпространение 
през последните години. Представлявайки отворена система, фирмата трябва да 
поддържа връзка с която среда отчитайки влияние и въздействие за създаване на 
благоприятен имидж на фирмата.

Характеристики на целите

  Много важен момент в осигуряването на ефективното управление на организацията- 
това е съчетаване целите на организацията и личната целеустременост на човека. 
Ясното разбиране на целите, разработване от човека на неговата жизнена програма, 
непротиворечаща на целите на компанията, това е един от главните моменти в 
ефективното управление. Хората, които не знаят на какво да се посветят, какви цели да 
постигнат.
Точно определената цел представлява този важен ориентир, по който следва да се 
оценяват постигнатите резултати и на които трябва да се насочи цялото влияние. 
Целта винаги е прогнозиране, предвиждане в бъдещето, ориентиране към постигане на 
нови, още непознати висоти на развитие. Великият италиански мислител Николо 
Макиавели казва: „Трябва да се стремиш към по- голямо, за да постигнеш по- малко”.
В същото време системата от цели трябва да отчитат реални възможности на 
организацията и човека. Критерият „трудно, но достижимо” е важен, както в никое 
друго звено на управленския процес. Целите трябва да бъдат мобилизиращи, но в 
същото време реални. Те трябва да насочват към крайния резултат, но не трябва да се 
изисква от сътрудниците постоянна работа я условията на недостиг на време , 
недостатъчен опит, знания или ресурси. Ако се поставят практически непостижими 
цели и организацията и човека могат да ги очакват големи разочарования. Това, което 
може да се направи в екстремална ситуация не следва да бъде норма в ежедневния 
живот. Съсредоточването на всички сили и ресурси на организацията и насочването им 
към постигане на някаква цел е възможно само при решаващ пробив при завоюване на 
конкуренти позиции. Ежедневната работа не следва да бъде екстремална, тя трябва да 
предвижда еволюцията, а не екогеобразното развитие.
Целите представляват мащаб за оценка на постигнатото. Изкуството на формулиране 
на целите е изкуство на управлението. Без точно формулиране на целите не може да се 
осъществи ефективен контрол на дейността на организацията. Както и мисията на 
компанията, така и целта трябва да бъде разбираема от изпълнителите. Управлението 
на компанията без определена цел може да се сравни с пътешествие в непознат град 

без карта. Изкуството на управлението се състои в способността от многото 
заобикалящи ни важни и по- малко важни и неотложни задачи, да се изберат тези цели, 
които са приоритетни, постигането на които осигурява устойчиво развитие на 
организацията.
Определянето на целите и смисъла на организацията, ръководителя трябва да бъдат 
много внимателни и предпазливи, постоянно трябва да си задават въпроса:”А какво ще 
стане, ако това не се направи?”.Неправилното поставяне на цел може да причини 
голяма вреда, тя може да стане причина за банкрута или гибелта на организацията.
От позицията на стратегически мениджмънт е прието да се разглеждат стратегически 
цели, но не трябва да се решават стратегически цели без осмислянето и отстраняване 
на „тесните места”, без решаването на рутинни задачи. Много често се случва, че най- 
малкия незабележим винт не позволява да работи големия и съвършен организъм.
  

Стратегическите цели

 се отнасят за продължителен период в работата на 

организацията. За какъв именно период ще се отнасят, ще зависи от състоянието на 
средата, от възможностите да се прогнозират измененията в нея.

   Тактически цели

 обикновено се отнасят за една календарна година. Чрез тях се 

конкретизират стратегическите цели и дейността на фирмата се приспособява към 
нови обстоятелства, които не са същесвували по време на избора им и не е било 
възможно да се вземат предвид.

   Оперативни цели 

се отнасят за още по кратък период- обикновено месец или по- 

малко.Все пак продължителността на оперативния период е свързана с 
продължителността на производството на единица изделие.Оперативните цели 
конкретизират в детайли тактическите цели.

Официалните цели 

обикновено са представени в писмена форма и се публикуват чрез 

отчети на дружествата пред акционерите, заявления пред обществеността, интервюта в 
медии и др. Най- често те съдържат обобщени формулировки и служат за ориентация, 
но не се поддават на непосредствени измерване.

Класификация на целите

Стратегически и финансови цели

  Макар и финансовите и на стратегически цели се дава най- голям приоритет, тъй като 
те   са   насочени   към   постигане   на   ключови   резултати,   трудността   възниква   тогава, 
когато   ситуацията   изисква   избор   между   действията,   свързани   с   повишаване   на 
краткосрочни   финансови   показатели,   или   предимства   на   усилията   положени   на 
фирмата в дългосрочен период. Мениджъри с добро финансово прогнозиране често 
съсредоточват   вниманието   си   към   краткосрочните   финансови   показатели, 
пренебрегвайки мерките, разчетени към дългосрочна перспектива и усвояване на нови 
пазари. Това е много характерно за ситуация, когато компанията има ниски финансови 
показатели. Ако компанията е постигнала добри финансови показатели, достатъчни за 
това, да може да преодолее финансова криза, важността на решенията  по укрепване на 
позициите на фирмата в дългосрочна перспектива превишават нуждата от увеличаване 
в   краткосрочна   перспектива   на   финансови   показатели   компания,   която   постоянно 
пропуска   възможностите   за   укрепване   на   своите   конкурентни       предимства   в 
дългосрочни   перспективи,   рискува   да   отслабва   конкурентноспособността   си, 

лишавайки   се   от   движеща   сила   на   пазара,   намалявайки   способността   се   да   се 
противопостави на почестолюбивите си конкуренти.
Стратегическите   цели   на   компанията   са   важни   по   още   една   причина-   те   описват 
стратегическите   намерения   на   фирмата-   стремежа   да   се   заеме   определено   място   в 
бизнеса
Стратегическите   намерения   на   крупна   компания   може   да   бъде   завоюването   на 
лидерски позиции в отрасли на национално или международно ниво. Стратегическите 
намерения на малка компания може да бъде завоюването на определена пазарна ниша. 
За   новосъздадено   предприятие   структурни   структурни   намерения   могат   да   са 
признаването му за перспективно

Дългосрочни и краткосрочни цели

   Целта на организацията е тясно свързана с продължителността на периода, за който 
трябва тя да бъде достигната. Колкото е по- мащабна поставената цел, толкова е по 
дълъг   периода   за   нейното   постигане.   И   обратно,   колкото   по-   дълъг   период   се 
разглежда, толкова по- голяма цел може да се постави.

Видове цели

-Дългосрочна цел(стратегическа)
-Средносрочна цел( тактическа)
-Краткосрочна цел(оперативна)

Стратегия на фирмата

 Стратегията е комбинация от планирани действия и бързи решения за адаптиране на 
фирмата към новата ситуация, към новите възможности за получаване на 
конкурнтните и предимства и новите опасности за отслабване на конкурентните 
позиции.
Традиционно- стратегическия мениджмънт възниква и се разглежда като механизъм за 
управление на крупни кооперации в условията на нестабилна и външна среда. Но ако 
се насочим към разглеждане не на световния пазар, а към по- ниска степен, например 
за страната, отрасъл, регион, район и т.н. то стратегическите прийоми и процедури за 
водене на бизнес се прилагат и към фирми работещи на локални пазари.
Сравнявайки външната сред с водно пространство може да се каже, че океанът, 
заливът, езерото, реката- всички те са различни места за използване на плавателни 
съдове. Но законите на навигацията са едни, различни са само частните: скоростта на 
движение, водоизместимост, безопасност и т.н.
   Следователно стратегията като понятие, използвано в бизнеса се отнася за всяка 
сфера на дейност, независимо от нейните мащаби и икономически  характеристики. 
Трябва само правилно да се избере средата за съществуване и адекватно да се оценяват 
стратегическите решение.

По аналогия с определяне на военната стратегия икономическата стратегия на фирмата 
може да се определи като висша форма на предприемаческо изкуство. Икономическата 
стратегия обхваща въпроси от теорията и практиката за подготовка на компанията за 
водене на бизнес, изследва закономерностите на външната и вътрешна страна 
(икономика, политика и организационни), разработва начините и формите за 
подготовка и реализация на стратегическите действия, определя целите и задачите на 
поделенията, разпределя ресурсите по стратегическите зони на действие.
  Стратегията това е модел интегриращ основни цели на организацията, нейната 
политика и действие в единно цяло.стратегията не е просто за това, как да се държи 
организацията по отношение на конкурентите. Тя съдържа по фундаментални аспекти 
на същността на организацията като инструмент за колективни възприятия и 
действия.Потенциално стратегията има общо с всичко: със стоките и процесите, 
клиенти и доставчици, собствени интереси на компанията и нейните социални 
задължения, елементите на управление.
  Стратегиите могат да се разглеждат двояко: или като априори заявление призвано да 
зададе насоките на действие или като последващо обобщаване на предприетите по-
рано действия. В този въпрос стратегията може да се разглежда като модел /измисрен 
преди или израстващ в хода на събитията като начин на работа или маниер на 
поведени/ , като план /съзнателна и целенасочена последователност от действия/, като 
ловък прийом , като позиция, като перспектива
По такъв начин стратегията на организацията е средство за постигане на желаните 
резултати /цели/. Тя в определена степен въплътява в себе си управленския модел на 
организация, а следователно формира и нашия начин на мислене.
Правила за разработване на ефективна стратегия

Има няколко правила за сформиране на ефективна стратегия.



Единия критерии представлява това, как стратегията съответства на 
стратегическите фактори, получени от SWOT-анализа. Ако стратегическата 
алтернатива не използва възможностите извън предприятието и неговите силни 
страни и ако не отчита външните опасности и слабите страни на предприятието 
тя почти е обречена на неуспех.



Може ли стратегическата алтернатива да осигури изпълнение на поставените по-
рано цели. Съответства ли тя на корпоративната мисия?



Стратегиите подкрепящи дадена стратегическа алтернатива трябва да са 
взаимосвързани.



Необходимост да се отчита риска на дадена алтернатива.



Реакцията на стратегическата алтернатива от различните групи  на влияние във и 
извън организацията.

  Най-широко разпространение на методите за оценка на вероятното въздействие на 
всяка стратегическа алтернатива за бъдещето развитие на компанията представлява 
разработката на сценарии, предвиждайки всички възможни варианти на развитие. На 
практика се разработват три варианта за развитие: оптимистичен, песимистичен и 
компромисен. Ако те адекватно отразяват въздействието на външната и вътрешната 
среда, интересите на ръководството, отношението на компанията към риска и др. те