УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И 

СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Курсова работа по 

Социална Политика

На Тема: Стратегия за отговорно родителство

Изготвил: Петър Красимиров Захариев                                                           
Фак.№ 2868023

София 2010 год.

1

Семейството е основният социокултурен фактор, определящ личностното развитие 

на човека. Неговата значимост в различните възрастови периоди на развитие на отделния 
индивид се променя. Особено силно е възпитателното влияние на родителите, братята, 
сестрите и роднините в ранното детство, когато социалният кръг на общуване на детето е 
концентриран преди всичко в рамките на семейството. Именно там чрез общуването с най-
близките  хора, се изграждат представи,  ценностни  ориентации и нагласи,  овладяват се 
норми и правила на поведение. Освен това семейството е първата социална група, в която 
подрастващият индивид формира впечатления за себе си и за другите, развива чувството 
за собствена значимост и реализира собствените възможности.

В   много   научни   изследвания   се   подчертава   огромната   роля   на   ранните 

взаимодействия на детето в семейството за неговото личностно развитие, социалната му 
адаптация и интеграция в различните социални общности. Общуването, емоционалната 
обвързаност   на   детето   с   хората   от   семейното   обкръжение,   преживяванията   в   ранното 
детство оказват силно влияние върху изграждането на пълноценни взаимоотношения в 
зряла възраст.

Връзката   между   детето   и   родителите   започва   още   от   раждането   и   тя   ще   има 

драматично значение за развитието на детето. Тя може да помогне на детето   да стане 
това, което иска да стане, но може да причини и много болка, отчаяние, несигурност, 
враждебност и по трагичен начин да се отрази в целия живот.

Със своите оценки родителите  развиват самооценката  на детето  и усещането за 

самоконтрол   върху   собственото   поведение.   Физическите   наказания,   заплахите, 
демострирането   на   сила   и   превъзходство   могат   да   създадат   у   детето   чувство   за 
безпомощност или за недостойност. Независимо, че със сила родителите постигат контрол 
върху поведението на детето “ тук и сега ” , във времето този контрол може да не доведе 
очаквания резултат. Използването на физически наказания за ограничаване на определени 
отрицателни поведения, може да породи у детето гняв, враждебност, омраза и заедно с 
това да възприеме използването  силата като модел за постигане на собствените желания.

Едновременно   с   изграждането   на   доверие   към   най-близките   хора   от   семейното 

обкръжение е необходимо чрез възпитанието да се стимулира формирането на доверие на 
детето в себе си, в своите способности да се справя с импулсите си. Социалната подкрепа 
от страна на родителите и роднини е специфичен външен фактор, регулиращ поведението, 
мислите и чувствата на децата.

Децата   без   родителски   грижи   са   един   човешки   ресурс,   който   следва   да   бъде 

отглеждан под високо хуманна грижа на обществото така, че да се повиши качеството му 
дори повече, отколкото това е възможно в множество семейства от маргиналните групи. 
Грижата   за   отглеждането,   обучението   и   възпитанието   на   тези   деца   на   България   би 
трябвало да стане абсолютен приоритет на правителствената политика за десетки години 
напред.   Вместо   оскъдното  финансиране  от   държавата,  нужно   е  силно   финансиране   на 
домовете-интернати, плюс благоволението от дарители за благотворителна дейност,  което 
по   характера   си   е   несистемно   и   непредсказуемо.   Би   могло   дори   са   се   премине   към 
приемане в тези домове-интернати и на деца, за които не се полагат нужните грижи в 
семейството и поради родителска безотговорност те не получават нужното образование, 
възпитание и здравни грижи. Деца, лишени от родителка грижа, могат да се считат и тези, 
които не са  оставени в домове извън семейството, но биват принуждавани да просят, да 
крадат, да проституират. Тези случаи означават не само безотговорно родителство, но и 
престъпно родителство.

На фона на неблагоприятната демографска ситуация, която се наблюдава в страната 

през   последните   години,   относителният   дял   на   децата,   отглеждани   и   възпитавани   в 
специализирани институции остава висок. Съгласно §1, т.5 от Допълнителната разпоредба 
на Закона за закрила на детето, специализирани институции са “домове - пансионен тип за 

2

отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда”. 
Съгласно тази дефиниция, за 2002 г. броят на децата, настанени в Домовете за медико-
социални   грижи   към   Министерство   на   здравеопазването,   Домовете   за   отглеждане   и 
възпитание   на   деца,   лишени   от   родителска   грижа   към   МОН   и   в   Домовете   за   деца   и 
младежи   с   умствена   изостаналост,   управлявани   от   общините,   където   настаняването   е 
мярка   за   закрила,   е   11   834.   По   смисъла   на   закона   към   специализираните   институции 
следва да се отнесат и социално-педагогическите и възпитателните училища-интернати 
към   МОН   с   общ   брой   деца,   настанени   в   тях   по   реда   на   Закона   за   борба   срещу 
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - 2 346, т.е. общият брой 
на децата  в специализираните  институции  е 14 180 и представлява 0,97% от детското 
население в страната за периода.

Този   въпрос   е   особено   актуален   у   нас,  тъй   като   под   натиска   на   европейските 

ценност и и правозащитни органи  все повече и повече нарушения на детските права биват 
изваждани на бял свят. У нас  за 2009 година само за месеците ануари и февруари са били 
изоставени 200 деца до 3 годишна възраст. За 2008г. 2082 (НСИ) деца са настанени в 
институции(по   данни   на   финдация   „За   нашите   деца”).  Към   края   на   2007   година 
статистиката показва, че новородените и деца до три години, които са били изоставени от 
родителите си са били над 2000 (НСИ) само за една година. Само 6 от тях са били пълни 
сираци,   27   –   полусираците,   най-много   1787   са   деца   на   самотни   родители,   а   1516   на 
безработни родители. Броят на отнетите родителски права за 5 години у нас е 250. А през 
миналата година са се водили едва 35 (в.Труд) дела за лишаване на биологични майки и 
бащи от възможността да отглеждат поколението си. 

Увеличава се  делът на пушачите във възрастовата група от 15-24г. За 2007г. този 

дял   е   41,3%.   В   същото   време   86.6%   от   децата   са   изложени   на   недоброволно 
тютюнопушене у дома. Повече от половината от децата на възраст м/у 15 и 18 години 
употребяват   алкохолни   концентрати.   Относително   висок   е   и   ръста   на   децата,   които 
работят. За 2006г. от уставновените нарушения - 2432 са спрямо непълнолетни граждани, 
което е около 10% от общия брой нарушения. Във връзка с нарушаване на здравословните 
и безопасни условия на труд спрямо лица до 18г. нарушенията са 1 311. За 2007г. около 
30-35%   от   децата,   които   се   раждат   и   живеят   в   риск-деца   в   лошо   здраве,   изоставяне, 
безпризорни, страдащите от наркомании, алкохолизъм, проституция, просия, криминални 
прояви.

Наблюдава се висок дял на ранната бременност-ражданията и абортите между 15 и 

19 г. са 77 на 1000. Пада възрастта на воденето на полов живот. Според изследване на 
Националния център по опазване и контрол на общественото здраве България се нарежда 
на трето място след Украйна и Русия по брой на ражданията в ученическа възраст. Над 
100 хиляди са заразени  със сифилис  на възраст  до 17г. Всяко  четвърто дете  у нас  не 
завършва   средно   образование.   По   данни   на   специалисти   значително   се   увеличават 
нарушенията на децата в киберпространството- най вече чрез детската порнография.

Поведенските фактори (нездравословно хранене, тютюнопушене, ниска физическа 

активност, алкохолизъм и други) заемат 50% от рисковите фактори за смъртност.

Друг съществен проблем, свързан със закрилата на децата в България е ниското 

качество   на   грижата,   предоставяна   в   специализираните   институции   и   в   училищата-
интернати   за   деца   с   увреждания.

Това   наложи   разработването   на   единни   критерии   и 

стандарти за качество на социалните услуги за деца, залегнали в Наредба за критериите и 
стандартите за социални услуги за деца. Стандартите са част от стратегическата политика, 
включваща   контрол   върху   достъпа   до   институциите   и   пренасочване   на   ресурсите   от 
институционалната   грижа   към   услуги   в   общността.   С   въвеждането   на   критериите   и 
стандартите  за социални  услуги  за  деца се цели: реална  защита  на правата  на децата, 
осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждане и възпитание на децата и защита 

3

на техните интереси, повишаване на общото им благосъстояние; подобряване качеството 
на съществуващите социални услуги за деца и създаването на нови услуги; осигуряване 
достъпност на социалните услуги за децата, нуждаещи се от тях.

Нерешени остават и редица проблеми, свързани със защитата на правата на 

децата на улицата:

•

информацията   за   броя   на   децата   на   улицата   е   неточна   и   непълна  

поради 

вариации   в   състава   на   тази   рискова   група   и   недостатъчната   достоверност   на 
източниците. По данни от РДВР и неправителствени организации за календарната 
2002 г. броят на децата на улицата, които имат пряка връзка със семействата си, но 
прекарват по-голямата част от деня на улицата, е 551 деца, а броят на децата, които 
са далече от семействата си или нямат такива, т.е. живеят постоянно на улицата, е 
35. Броят на децата, преминали през всички приюти и дневни центрове за деца на 
улицата за 2002 г. е 3394 (по данни на Националния информационен център по 
проблемите   на   безнадзорните   деца   на   Фондация   Свободна   и   демократична 
България). 

•

съществуващата   система   на   грижи   за   деца   на   улицата   е   предимно   от  
институционален тип  

и не може да отговори на специфичните потребности на 

тази група деца.  

Тревожни са и фактите, свързани с насилието над деца във всичките му форми 

- физическо, психическо, сексуално, както и неглижирането на деца. 

•

В последните години се наблюдава  

нарастване на броя на децата, жертви на 

различни   по   вид   и   тежест   престъпления

.  

Данните   на   Министерството   на 

вътрешните работи за 2002 г. показват задълбочаване на проблема за насилието 
върху   деца.   Най-висок   е   делът   на   сексуалните   посегателства   (изнасилвания, 
блудства, хомосексуални насилия). Те са 454 от общо 3427 престъпления срещу 
деца. Броят на малтретираните  деца,  водени на отчет  в Детските  педагогически 
стаи /ДПС/ (по данни на Националния статистически институт) за 2002 г. е 944, 
като най-голям е относителният дял на малтретираните малолетни момичета (за 
всички   видове  насилие).  Продължава  тенденцията   насилието   да  се   извършва  от 
хора   от     най-близкото   обкръжение   на   детето   –   родители,   близки   и   роднини, 
приятели и съученици.

•

Сексуална експлоатация:

  По данни на Националния статистически институт  за 

2002г. през ДПС за проституция са преминали 501 малолетни и непълнолетни. По 
данни на Централната  комисия  за  борба срещу противообществените  прояви на 
малолетните   и   непълнолетните   /ЦКБППМН/   за   същата   година   40   деца   са 
склонявани и принуждавани към проституция. Десет момичета са станали жертва 
на   трафик.   Наблюдава   се   снижаване   на   възрастовата   граница   на   жертвите   на 
трафик с цел сексуална експлоатация.

•

Експлоатация   на   детския   труд

:

    Данните   от   националното   изследване 

“Проблемите   на   детския   труд   в   условията   на   трансформацията   в   България” 
показват недвусмислено, че проблемът детски труд реално съществува. Често се 
установяват нарушения на законодопустимите граници за минималната възраст на 
децата за полагане на труд, продължителност на работата и условия на труд. От 
общо 1 294 000 деца на възраст от 5 до 17 години за периода 83 000 или 6,4% са 
икономически активни, а 418 000 или 32,3% са заети в домашното стопанство. За 
2002  г.   Главна   инспекция   по   труда   е   констатирала   598  нарушения   на   правните 
норми, закрилящи  труда  на непълнолетните,  което представлява  0.6% от общия 
брой на нарушенията. 

4

•

Престъпления   и   злоупотреби   с   деца   в   интернет.    

При   прехода   към 

информационно   общество   в   България   зачестяват   сигналите   за   компютърни 
престъпления и злоупотреби от и срещу деца (детска порнография, ксенофобия, 
хакерство и спам, пропаганда на етническа и религиозна нетолерантност, хазарт, 
пиратство, реклама и търговия с наркотици,  оръжие и др.). Тези  проблеми вече 
имат глобален характер и България не трябва да изостава от усилията за въвеждане 
на ефективни мерки за закрила на децата като потребители на интернет. 

Остава висок броят на децата, необхванатите или отпадащи от училище.

•

През 2000 г. над две трети от извършителите на противообществени прояви са били 
деца,   които   не   учат   и   не   работят,   през   учебната   2001-2002   г.   отпадналите   от 
училище деца са били 19 236.

•

По-голямата   част   от   децата   от   ромски   етнически   произход   продължават   да   се 
обучават в сегрегирани училища, в които условията за обучение и качеството на 
образованието са под средните за страната. 

•

Масовите училища и детски градини все още не са пригодени за деца с увреждания. 

•

Незадоволителни са темповете, с които се подобрява качеството на образованието 
за деца със специални образователни потребности.

•

Практическото осъществяване на здравно образование и гражданско образование 
все още не е достатъчно осигурено с учебници и помагала, както и с необходимата 
квалификация на учителите. В същото време се налага нуждата от разширяване и 
обогатяване   на   учебното   съдържание   с   цел   по-добро   развитие   на   социалната   и 
гражданската култура на децата. 

•

По-малко   от   половината   средни   училища   в   България   разполагат   с   компютри   с 
достъп до интернет. Училището не предлага задължителна подготовка на децата за 
безопасно   и   отговорно   поведение   в   мрежата.   Задълбочава   се   информационното 
неравенство на децата в достъпа до новите информационни технологии. 

Отежняващи причини

Всички тези  негативни резултати не са вледствие някъкви фиктивни симптоми, а 

резултат от   „хронично заболяване” на нашето общество-подмяна на ценности, тяхното 
купуване,   ”разсоциализирането”   на   обществото,   всеобщата   апатия,   налагането   на 
агресията като най-сигурен начин за оцеляване. Наред с нравствения упадък обаче има и 
други, много по-лесно измерими причини за тази „черна” статистика- икономическите. 
Липсата  на ресурси  за  нормалнен  живот се отразяват  негативно  както  на физическото 
състояние на човека, така и на психическото. Именно нивото на икономиката е рашаващ 
фактор   за   отглеждането   на   деца.   Нейното   стабилно   функциониране   осигурява 
необходимите   ресурси   за   желаното   от   всички   „качествено”   отглеждане   на   бъдещото 
поколение.   Обедняването   на   населението   е   в   разрез   с   „качеството”   на   родителството. 
Друга сериозна причина за влошаване „качеството’’ на семейството е глобализацията и 
по-точно размиването и подмяната на традициите. Като конкретен резултат от това, както 
в   световен   мащаб,   така   и   у   нас   наблюдава   преход   към   нови   семейства-даващи   пряко 
отражение бърху поведението на родителите. Все по - разпространено и  прието става така 
нареченото извънбрачно съжителство. За 2008г. – от 77 712 деца  39 694 са извънбрачни. 
Повече от половината запитани (към 65 %) предпочитат неформалното съжителство като 
форма   на   съвместен   живот.   Проблемът,   който   възникава   тук   е   при   прекратяване   на 
съжителството. Тази форма не се характеризира с някъква законова обезпеченост, от което 
следва, че не може да се търси отговорност по отношение на единия или другия родител 
спрямо плащането  на  издръжка  да  речем. Еманципацията  на  жените  и поставянето  на 

5

кариерата   като   белег   за   социална   независимост   и     статус   довеждат   до   там,   че   за 
отглеждането   на   децата   остава   все   по-малко   време.   В   следствие   на   това   неизбежно 
родителя се отдалечава от децата, ако не физически то поне емоционално. Това оказва 
негативно влияние върху формирането на личността на детето.

Понятие за отговорно родителство

За изясняването  на понятието   „отговорно родителство”  съществуват  множество 

теории,   подходи   и   модели.   Всеки   един   от   тях   си   има   и   предимства   и   недостатъци,   в 
зависимост от различните условия на живот, икономическата и социална структура. Ако 
погледннем   на   възпитанието   и   орглеждането   на   едно   дете   като   на   пирамида,   в   чиято 
основа   са   възможностите   и   разбиранията   на   родителите   обусловени   от   социално-
икономическата   среда,   в   която   живеят   и   чийто   връх   е   вече   отгледаното   дете   с   свой 
характер,   ще   ни   бъде   по-лесно   да   дефинираме   отговорното   родителство.   Може 
предлагайки   множество   варианти,   концепции,   теории     да   се   опитаме   да   дефинираме 
отговорното родителство, като   започнем от основата (кой трябва да се грижи повече за 
детето, трябва ли помощ от роднини, ако да от кои, да се задоволява ли всяка нужда на 
детето, трябва ли да е по-самостоятелно и от кога, как да се наказва и поощтрява и т.н) и 
постепенно   се   движим   към   върха   на   пирамидата.   Тръгвайки   от   основата   на   едно 
възпитание обаче рискуваме да се оплетем в изобилието и многобразието на хилядите 
разбирания за това как трябва да се отглежда и възпитава едно дете. Много по- лесно ще е 
ако се разгледа   върха на питамидата т.е. вече оформеното като личност дете. И да се 
подходи   чрез   изискванията   към   качествените   параметри   на   „крайния   продукт”.   Т.е. 
изхождайки от това какъв „краен продукт” искаме, определяме какви „суровини” и методи 
са ни необходими. За целта ни е необходим един еталон, една личностна характеристика, 
чийто качества да се одобряват от цялото общество.

По пътя на отговорното родителство обаче   към върха на пирамидата има също 

някой постулати, без които постигането на „еталона” е невъзможен. Това са: неизменната 
любов, с която трябва да се обгражда едно дете; разбирателство и топли отношения вътре 
в   семейството;   подобряване   и   запазване   здравето   на   детето;   коригираща,   а   не 
ограничаваща   роля   на   семейството   по   отношение   на   индивидуалния   характер   на 
личността; защита от неблагоприятни въздействия; подготовка за самостоятелен живот и 
като цяло равноправие и спазване правата на детето.

Понятието   за   отговорно   родителство   обаче   не   включва   фазата   единствено   на 

оглеждане на детето. То е трифазнен процес: първа фаза- поведение преди зачеване, втора-
поведение по време на бременността и трета-  поведение  след раждане(отглеждане).  За 
разлика от първата фаза, втората и третата са от значение единствено по отношение на 
здравето   на   детето.  Ограничеността,   единствено   до   здравните   аспекти   от   детското 
развитие,   на   първа   и   втора   фаза   в   никъкъв   случай   не   ги   омаловажава.   Напротив 
поведението на родителите преди и след зачеването е изключително важно за здравето на 
бъдещите   им   деца.   За   да   бъде   един   родител   отговорен   най-напред   той   трябва   да   е 
отговорен като човек –пред себе си и пред другите. 

Отговорността   на   бъдещия   родител   започва   още   при   вземането   на   решение   за 

създаване на поколение. Решението за дете трябда да е осъзнато, да не е плод единствено 
на   биологична   зрялост,   но   и   на   духовна   такава,   социално   самосъзнание   и   материална 
обезпеченост.  Раждането на деца не бива да се дължи единствено на въздайствието на 
хормоните.

Друг аспект на отговорното родителство е поделянето на грижите и задълженията 

между родителите по отглеждането на децата и съвместяването им същевременно с техния 
професионален   живот,   израстване   в   кариерата,   преодоляване   на   “стъкления   таван”   за 

6

жените. Стереотипите оказват силно негативно влияние върху поведението на майките и 
бащите в тези ситуации. Продължава да битува схващането за водещата роля на майката в 
отглеждането и възпитаването на децата. 

Жените   и   мъжете   не   са   равнопоставени   в   правата   си   да   отглеждат   децата   си. 

Например   бащите   нямат   право   да   получават   обезщетение   за   периода   до   9   месечната 
възраст   на   децата,   независимо,   че   те   се   осигуряват   във   фонд   „Общо   заболяване   и 
майчинство” на ДОО. На практика това означава, че мъжете законово са изключени от 
възможността да отглеждат децата си до 9 месечната  им възраст, което отразява един 
традиционно утвърден стереотип, че те не могат да заместят майката в този период. За 
мъжете не съществува отпуск за бащинство след раждането на детето, докато жените имат 
право на отпуск за майчинство.

Изключително важен аспект от решението за дете е и самата причина за такова 

решение. В България през последните години е много популярно да раждат деца с цел 
продажба.  Това  се  прави   предимно   от  ромските   общности.  Тези   раждания  дори  не   се 
отчитат, тъй като стават извън границите на нашата държава- предимно в Гърция. Много 
ромски семейства създават по 4, 5 деца и нагоре за да просят и крадaт, като по този начин 
осигуряват доходи на семeйството. Също така много деца се раждат с цел получаване на 
социални   плащания.  Не   редки   са   случайте   когато   се   забременява   с   цел   женитба, 
обвързване   (задържане   нa  партньора),   излизане   от   депресия   и   т.   н.   Някои   семейства 
решават да създадат второто си дете с цел запълване на пукнатини в брачната връзка. 
Последствията от такива необмислени решения понякога са доста негативни.

Друг   аспект   на   поведението   преди   раждане   и   по   време   на   раждаемостта   е 

злоупотребата   с   алкохол,   цигари,   употребата   на   наркотици   и   наркотични   вещества. 
Употребата на такива вещества оказва негативно влияние главо на децата- алкохолът и 
цигарите   вредят   най-вече   на   кърмата   на   майката,   която   е   изключително   важна   за 
укрепване на новороденото.

Друг   съществен   въпрос   относно   отговорността   на   родителството   е   свързан   с 

материалното обезпечение на семейството. Много двойки решават да създадат семейство 
без   да   има   отговори   на   въпроси   свързани   с   това:   Какви   средства   са   необходими   за 
нормалното отглеждане на едно дете- пари за облекло,  храна, образование, спорт? Има ли 
семейството   необходимата   жилищна   обезпеченост?   Неизясняването   на   такива   въпроси 
често води до отглеждане на деца в неблагоприятна среда, което влошава отношенията 
вътре в семейството и не рядко води до разпада му.

В обобщение  на всичко  казано  до дук  може да  дадем следното  определение  за 

отговорно родителство:

Отговорно   родителство   е  такова   родителство,  при   което   на  всяко   едно  ниво  на 

родителството се създават условия за:

– запазване и подобряване здравето на децата
– уютна и сигурна среда, в която любовта и разбирателството са ценности с 

първостепенно значение

– развитие на индивидуалния характер чрез напътствия, а не чрез ограничения
– възпитание в отговорност към себе си и към околните
– образование и  стремеж към него, който да разширяват обхвата на права и 

отговорностите

Всичко   това   трябва   да   се   постигне   при   пълно   зачитане   и   спазване   правата   на 

детето!

7