1Култура и цивилизация се 
ъпотребяват днес в много случаи 
заменяемо като синоними.Някои 
съвременни култоролози правят 
разлика между култура и 
цивилизация-за разлика от 
малките,затворени в себеси 
култури,цивилизацията е 
широко разпространилата се 
култура.У нас то не се 
прави.Доколкото употребяваме 
на български думата цив.тя 
епросто синоним ка култура.
Постепенно в течение на 
времето след задълбочаване на 
познанията си върху света,както 
и след като осъзнават в 
дълбочина включително 
собственитеси 
различия,европейците 
възприемат идеятя,че навярно 
цивилизациите същто са 
различни и многобройни.Така се 
поставя ночалото на 
преодоляващ границите 
размисъл върху същноста на 
културата и 
цивилизацията,който 
продължава и до днес.Най-
значителни отлики в 
разбирането на двете същностни 
понятия започват започват да се 
открояват в немската научна 
мисъл.На първо време двете 
понятия са противопоставени на 
базатана разнопосочните 
имстилистични отсенки. 
В латинската дума cyltyra, 
същтествително,произведено от 
основата на глагола colo 
(„обработвам”,”почитам”),откри
ваме в самия латински език 
значения,които са налице и в 
съвременната дума.култура 
означава 
„обработване,занимание,грижа,о
тглеждане 
;възпитание,образование,поколе
ние,почитане”.Същевременно 
думата „култура”изразява 
„съвкупност от интелектуалните 
аспекти на една цивилизация”-
опеределение,което съществено 
я доближава към смисъла на 
термина 
„идеология”;”съвкупност от 
идеи,вярвания и 
учения,присъщи на дадена 
епоха,общество или класа”
В основата на съврменото 
понятие стои софист,който 
срвнява духовното култивиране 
с грижите,полагани от добрия 
земеделец.На тази основа 
няколко века по-късно Цицерон 
офрмя и понятието и 
думата,като говори за cultura 

animi т.е.духовна култура.В 
същтото време на латински език 
идеята за материална култура се 
изразява с думата cultus.Пръв 
философът Бейкъл употрбява 
широко думата култура.Той 
смята кулурата за основна част 
от езика.Но едва в епохите на 
Немското просвещение в 
романтизма понятието се 
осмисля в известния съвременен 
смисъл.Висок принос за това 
имат Хердер и Гьте.В техните 
тудове и краи тяхсе утвърждава 
представата,че всеки народ има 
своя собствена култура.
Материалната култура се 
определя като „съвкупност от 
средства за производство и 
предмети на бита”.а от друга 
страна като „равнище на 
овладяване на силите на 
природата”.На свой ред 
духовната култура се определя 
като „съвкупностот 
достиженията в обласа на 
нравсртвения,художествения 
живот,науката,философията,пол
итическите и правовите 
отношения”,а от друга 
страна,като”равнищеи 
дълбочина на познаванена 
природата и обществото”.Или 
казано по друг начин,културата 
е набор,мнойестжвеност,но и 
единно равнище,система.
За понятието,което изразява 
„думата се е наложила в немския 
,руски и английски език.За 
изразяването на същтото 
понятие на френски се е 
утвърдила дъмата 
цивилизация.Civilisatio 
новообразуваниео върху лат. 
Прилагателно civilis 
(„граждански,вежлив”)и 
съществирелното 
civilitas(„вежливост”).
  В   момента,когато   термина   си 
пробива   път,Европа   открива   и 
традиционната

неразвита 

култура   на   „диваците”.В 
успореден   план   започва 
систематично   и   задълбочаващо 
се   описание   на   света,като   и 
дискусия   бърху   перспективите 
пред   човечеството-нещо,което 
продължава и до днес 
Според

Л.Новикова 

„цивилизацията”отбелязва   най-
вече   определен   етап   на 
културно-исорическото 
развитие.С   нея   се   подчертават 
особено качествените изменения 
в

самото

общество,в 

обществения

живот

и 

обществените 

взаимоотношения.За

това 

понятието  в  много  в много  по-
голяма   степен   ни   насочва   към 
пътя   и   съдбата   или 
социокултурните   особености   на 
общините,а не толкова към тази 
на   индивидите   или   по-малките 
сициални групи.
.Цивилизованоста     има   своите 
етапи и постижения.Най-старата 
се   свързва   с   появата   на 
писменността,средният   етап   се 
свързва   с   изобретяването   на 
барута,компаса,книгопечатането 
и   пр.,а   последния   нов   етап 
използва   парната   машина   и 
електричеството.
Тойнби   изработва   подробна 
типология   и   класификация   на 
цивилизациите,които   представя 
като   мащабни   социални 
образования,притежаващи 
обществена,политическа,култур
на   и   религиозна   самобтност.Те 
са колективни организми ,които 
пренинават   през   стадиите   на 
раждане(преобразуване

и 

образуване зрялост(Универсална 
държава),упадък и загиване. 
Класификацията

на 

Тойнби,която

е

твърде 

исторична   и   обръща   прекалено 
внимание   на   големите   религии 
като

проводници

на 

пелингенезата,е   подлагана   на 
критики   и   като   замисъл,и   в 
детайли(особено   там,където 
говори 
за”регионални”цивилизации,све
ждащи   се   до   един-единствен 
народ),но в крайна сметка тя ни 
предлага

задълбочена 

морфология   и   методична 
типология   на   цивилизациите 
феномени и ни отвежда до една 
изключителна   визия   на 
планетарния

синтез

и 

метаморфозите

на 

обществата,която   и   до   днес   с 
високо   ценена   от   голям   брой 
историциазуване)зрялост(Униве
рсална   държава),упадък   и 
загиване.   .Наред   с   може   би 
преувеличеното раздробяване на 
цивилизациите   от   Тойнби   се 
появяват   и   други,далеч   по-
прости  системи  на  обзор  върху 
обществавта,които   напомнят 
първичното   противопоставяне 
цивилизация/нецививлизация.
  Искам   да   отбежа,че   е   видим 
стремежа

на

думата 

цивилизация   да   се   придаде   по-
широк   смисъл,отколкото   на 
думата култура
     След двувековна употреба на 
термина

култура

и