Университет за национално и световно стопанство

ЧИСТОТО УЧЕНИЕ ЗА ПРАВОТО 

НА ХАНС КЕЛЗЕН

1

УВОД

Правният   позитивизъм   възниква   през   XIX   в.   по   политически,   юридически   и 

правни причини. Според него предмет на правото могат да са само правните норми, 

които  притежават  юридическа  сила.  Трябва да  се изоставят  всички  други  социални 

явления,   които   нямат   пряка   връзка   с   правните   норми.   Отрича   се   връзката   между 

правните норми и морала  и/или други недоказуеми явления като Бог, разум, естествени 

права на човека. Обособяват три основни етапа в развитието на позитивизма: 1) Ранен 

позитивизъм; 2) Нормативизъм (30-те год. на XX в.); 3) Модерен правен позитивизъм 

(50-те   год.   на   XX   в.).   Настоящата   курсова   работа   е   свързана   с   втория   етап- 

нормативизма, наречен още „чистото” учение за правото на Келзен.

Творческият път на Келзен започва в началото на XIX в. Австрийският философ 

се интересува от въпросите на правната теория и на субективното право, също така от 

правната   норма.   Изследва   темата   за   отделяне   на   правото   от   държавата.   Той   е 

основоположник на т. нар. „чиста” теория на правото, според която правните норми са 

самостоятелна част от света и трябва да се разглеждат самостоятелно. Келзен отрича 

всички   неюридически   начини   и   методи   за   разглеждане   на   правото.   Това   учение  се 

противопоставя   на   естественото   право   и   критикува   ранния   позитивизъм.   Според 

нормативизма  правото  е система  от йерархично  подредени  няколко  нива  от правни 

норми. В тази пирамидална структура валидността на всяка правна норма зависи от 

валидността на друга правна норма- по- висшестояща от първата. На върха на тази 

пирамида стой „основната норма” както я нарича самият Келзен. Тук именно се крие 

слабостта на неговата теория, тъй като той не разкрива естесвевото на тази „първична 

норма” и оставя отворен въпросът за нейната валидност. Отрича се връзката на правото 

с  морала.  Чистото   учение  е  една  голяма   стъпка  напред  в   изследването   на  правото, 

защото разглежда неговия нормативен характер.

2

ИЗЛОЖЕНИЕ

Чистото учение иска да представи правото такова каквото е, без да го определя 

като справедливо или не, то разглежда действителното, обективното право, стреми се да 

отговори на въпросите какво и как е правото. Поради тази причина   Келзен определя 

теорията   си   за   реалистична,   защото   избягва   да   дава   оценка.   Прави   опит   чрез 

нормативния  метод  да  определи   ясно   предмета   на  правото,   дори  това  да   доведе   до 

признаване на ограничеността на правната наука. В теорията на австиецът е заложено 

виждането, че не човешките постъпки определят предмета на изследване на правната 

наука,   защото   правото   се   интересува   не   от   самите   постъпки,   а   от   тяхното   правно 

значение и от правните норми, до които се отнасят. Така стига до заключението, че 

обект на изследване на правната наука са правните норми. 

В своята идеология Ханс Келзен възприема част от възгледите на Имануел Кант. 

Доказателство за това е тезата на Кант, че методът определя предмета на познание, а не 

обратното- предметът да определя метода, Келзен също приема това разбиране. Оттук 

прозлиза   и   един   от   основните   постулати   в   чистото   учение   за   правото,   а   именно 

правната норма и нормативния подход като единствен начин за определяне на правното 

познание. Кант разглежда ценностите в техния априорен характер, тази теза намира 

отражение и в чистото учение, където Келзен приема, че не нормите се основават на 

ценности, а ценностите- на норми.

Въвежда   понятието   „чист”,   за   да   пакаже,   че   премахва   всички   политически, 

идеологически,   морални,   метафизически   и   социални   елементи   от   учението.   Келзен 

прилага методологията на логическия позитивизъм, според която съществува граница 

между   нормите   на   дължимото   поведение   и   фактите   и   фактическото   поведение. 

Естественото право е подложено на критика, защото смесва метафизичните норми и 

позитивните   правни   норми,   които   се   прилагат     чрез   принуда.   Келзен   критикува   и 

ранния позитивизъм, защото смесва фактическо и дължимо.

В   основата   на   чистото   учение   за   правото   се   намира   познанието   за   правната 

норма  като  структура  на  правния   ред.  Едно  действие   получава   правен  смисъл  чрез 

правната норма. Правилното тълкуване на правната норма води до извода, че тя  е дълг 

(Sollen) и  налага  спазването  на дадено  поведение.  Този дълг  казва  и показва  какво 

трябва   да   направи   човек,   определя   неговото   действие,   като   в   същото   време   отделя 

3