1. Финансови инструменти на екологичната политика

•

Целевите национални средстава, които се разпределят чрез национални организации.

•

Източници от европейския съюз.



Принципът   на   субсидираност   и   финансовите   инструменти   на   екологичната 
политика –  изисква решенията да бъдат вземани на възможно най-ниско ниво и 
по начин, който е по-близък до хората, за които те се отнасят (местните власти). 
Този принцип   има отношение към разпределянето на средствата, постъпващи 
от екологичните данъци, такси и санкции, събирани от фирмите и гражданите на 
територията   на   дадена   община.   Националната   финансова   подкрепа   се 
осъществява     чрез:   предприятие   за   управление   на   дейности   по   опазване   на 
околната   среда   ПУДООС.   Целта   е   подпомагане   реализацията   на   екологични 
проекти   и   дейности   в   изпълнение   на   национални   и   общински   стратегии. 
Осъществява се под формата на: 
-

безвъзмездни помощи

-

безлихвени или ниско лихвени заеми. 

Национален доверителен екофонд – създаден е според договора дълг срещу природа 
между правителствана на България и Швейцария през 1995 година. Идеята е, че  Ш ни 
опрощава дълга, а ние сме длъжни да го вложим в природата. Приоритетните области са 
леквидиране на замърсяването на въздуха, опазване чистотата на водата и опазване на 
биоразнообразието.
Схема за зелени инвестиции – схемата за зелени инвестиции, заедно с механизма за 
съвместно   изпълнение   и   схемите   за   търговия   с   емисии   са   основните   механизми   за 
изпълнение на целите на протокола от Киото. Тя се основава на глобален фонд, в който 
се   натрупват   приходите   от   продажба   на   излишни   въглеродни   квоти.   Средствата   се 
разпределят   за   финансиране   на   различни   екопроекти.   Тази   схема   означава,   че   една 
страна може да отделя повече въглеродни емисии, ако друга се съгласи да отделя по-
малко   и   продаде   на   първата   съответните   квоти.Покупкопродажбата   се   смята   за 
легитимна само ако продавачът инвестира постъпленията от продажбите си в проекти, 
които   намаляват   емисиите,   т.е.     зелени   инвестиции.   Прилагането   на   тези   зелени 
инвестиции вече се отделят по-малко въглеродни емисии.
   Инструмент – екосубсидиите- те целят да се насърчат екологосъобразни практики. 
Такива   са   биологичното   земеделие.     В   европейският   съюз   е   начертана   карта   за 
премахване   на   субсидиите,   които   имат   негативен   ефект   върху   околната   среда   и   са 
несъвместими с устойчивото развитие. 



Инструменти основани на принципа на компенсирането. 

Той   дава   отговор   на   въпроса   кой   трябва   да   плаща   разходите   по   устойчивото 
поддържане  на  екологичните ресурси  и услуги,  които нямат пазарен характер.  Като 
правило разходите би трябвало да се поемат от собствениците на екологичните ресурси. 
Те трябва да компенсират ползвателите за направените от тях разходи за поддържане на 
такива   функции,   като   противоерезионни,   филтриращи,   водозапасяващи,   свързани   с 
биоразнообразието,   които   нямат   пазарен   характер.   Принципът   на   компенсация   на 
ползвателите на ресурси позволява при определени условия обществото като цяло да 
възмездява   онези   раходи,   които   създават   публични   екологични   ползи,   които   са 
достояние за всеки. Разходи, свързани с дейности, които носят публични екологични 
ползи и допринасят за  постигане на целите на устойчивото  развитие се предвиждат 
компенсации от структурните фондове на европейския съюз и от фонда LIFE 

+

, които е 

специфичен финансов инструмент за насърчаване на екополитиката на общността.

2. Инструменти прилагани според принципа „Потърпевшия плаща”. 

При него жертвата на замърсяването на околната среда финансово подпомага този , 
които причинява замърсяването. Механизмът за съвместно изпълнение – отнася се до 
ситуации,   когато  една  държава  може  да  изпълни  част  от  своите  задължения  според 
някакъв международен договор, без да прилага мерки в собствената си страна, а по пътя