Фактори
на
ранното
национално
формиране
Османската
империя
е
теократична
държава
,
но
е
различна
от
европейските
,
организирани
съобразно
този
принцип
.
Истори
ческите
обстоятелства
налагат
специфична
форма
на
поли
тическа
организация
.
Всяка
религиозна
група
е
обособена
като
автономна
"
национална
"
общност
със
свой
религиозен
глава
.
Всички
тези
нации
са
подчинени
на
силно
централизираната
"
правоверна
"
власт
на
султана
.
Това
е
т
.
нар
.
система
на
ми
летите
.
В
началото
милетите
са
четири
,
като
единият
от
тях
мюсюлманският
е
носител
на
властта
.
Така
той
става
равностоен
на
първите
съсловия
в
Западна
Европа
.
Другите
общности
са
нещо
като
"
трето
съсловие
".
Това
съсловие
се
състои
от
различни
езиково
етнически
и
религиозни
общно
сти
и
също
е
разслоено
.
Всяка
религиозна
общност
има
разли
чен
политически
статут
.
Някои
са
самостоятелни
милети
,
други
влизат
в
рамките
на
узаконените
от
султана
религиоз
ни
нации
.
Например
мюсюлманите
шиити
никога
не
стават
самостоятелен
милет
а
българи
,
сърби
,
власи
и
други
са
обе
динени
политически
в
състава
на
"
рум
милет
".
От
самото
начало
Османската
империя
усвоява
основни
принципи
на
орга
низационни
елементи
на
Византийската
империя
нейния
уни
версален
характер
.
От
друга
страна
завладяването
на
Кон
стантинопол
се
възприема
от
византийския
духовно
полити
чески
елит
като
катастрофа
,
необходима
за
спасяването
на
православния
дух
.
Така
се
слага
началото
на
един
специфичен
дуализъм
в
управлението
на
империята
пълната
светска
власт
принадлежи
на
султана
,
но
православнохристиянската
сила
е
в
ръцете
на
патриарха
.
Разграниченията
в
империята
дават
възможност
за
обособяване
и
поддържане
на
определени
общностни
идентичности
,
които
се
явяват
проформа
на
по
късните
нации
.
В
Западна
Европа
дори
след
Реформацията
и
въпреки
религиозните
войни
християнството
успява
да
под
държа
догматичната
идентичност
върху
по
обща
цивилиза
ционна
основа
,
смятана
за
"
своя
"
след
18
ти
век
.
Можем
да
ка
жем
,
че
в
Османската
империя
и
в
Европа
,
културно
религиоз
ният
елемент
е
насочен
по
рано
към
политическите
процеси
водещи
образуването
на
модерните
нации
.
Но
те
закъсняват
защото
икономическото
развитие
е
забавено
,
а
индустриали
зация
изобщо
не
се
извършва
.
Не
се
стига
до
стандартизиране
на
куртурата
като
изискване
на
индустриализацията
,
а
се
наб
людава
разграничаване
което
обръща
погледа
към
собствени
те
традиции
и
исторически
запазени
образци
на
социалната
организация
.
На
Балканите
също
се
появяват
тепечните
за
национализма
групи
от
интелектуалци
,
които
стават
първи
те
говорители
на
нацията
.
Техните
призиви
са
агресивни
към
колективната
личност
,
насочвана
от
стремежа
за
отхвърля
не
на
чуждото
политическо
господство
и
произтичащата
от
него
икономическа
експлоатация
.
Водеща
тук
е
идята
за
свобо
дата
на
народа
,
не
за
свободата
на
гражданина
дори
когато
европейският
либерализъм
започва
да
влияе
на
мисленето
на
много
балкански
дейци
.
Затова
Балканите
се
оказват
благо
датна
почва
за
идеите
на
немския
романтичен
национализъм
,
характерен
с
идеализацията
на
народа
като
носител
на
ду
ховни
ценности
и
социалин
опит
,
но
това
важи
в
по
голяма
стерен
за
славянските
народи
.
Като
описва
този
"
подготви
телен
етап
"
на
национално
формиране
английският
историк
Ерик
Хобсбом
установява
няколко
вида
връзки
,
пораждащи
чув
ство
за
колективна
принадлежност
.
Първа
може
да
е
езикова
та
връзкац
Но
не
всяко
езиково
различие
притежава
потенци
ала
да
се
превърне
в
белег
на
националността
.
Изобщо
нацио
налните
езици
са
"
полуизкуствени
конструкти
,
а
в
някои
слу
чаи
,
като
модерния
иврит
,
буквално
новосъздадени
."
Втората
възможност
е
етническата
принадлежност
,
свързана
с
пред
ставата
за
"
родството
"
и
"
кровта
".
Но
населението
на
голе
мите
национални
държави
в
Европа
е
твърде
разнородно
и
то
ва
се
отнася
в
пълна
сила
за
Балканите
.
Етническият
състав
на
народите
от
Югоизточна
Европа
е
формиран
чрез
продъл
жително
смесване
на
различни
народи
и
племена
от
Европа
и
Централна
Азия
.
По
близка
е
връзката
между
религия
и
нацио
нално
съзнание
.
Религията
,
според
Хобсбом
,
е
"
парадоксална
спойка
на
протонационализма
и
модерния
национализъм
".
За