Понятие за данък. Елементи на данъка
Основно понятие в данъчното право е данъчното облагане е понятието за
данъка. То е предмет на разглеждане не само от правната теория, но и от редица
икономически дисциплини, в т.ч. счетоводство и контрол, финанси и други. Данъкът
има и своята икономическа и социална обуслоченост. Това е така, защото всяка
държава осъществява съответната политика във финансовата сфера, включително и
чрез формирането на данъците. Данъкът е един от основните приходоизточници на
държавния бюджет, при който паричните постъпления се осъществяват регулярно в
рамките на определени срокове. Характерен белег на всеки данък е, че той
представлява законоустановено задължение. Съгласно Конституцията гражданите са
длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон. В този смисъл задължението
за плащане на данъци е регламентирано на най-висше конституционно ниво. Данъкът е
заадължение, а не право, което следва да бъде погасено в определен от законодателя
срок при спазване на условията за неговото деклариране и внасяне. Ето защо
изпълнението му следва да бъде безпрекословно и независещо от преценката на
данъчния субект. Данъкът е безвъзмезно задължение. Неговото изпълнение не е
обвързано с конкретно определена насрещна престация (
задължение
), която да
обуслови
възмезност при осъществяването на насрещни задължения. За разлика от
таксите, при които е налице насрещна услуга, данъците не предполагат
осъществяването на такава услуга. По своята правна природа данъкът е плащане, т.е.
вид изпълнение на парично задължение. Той не може да се реализира в натура, а се
осъществява единствено чрез престиране на определена парична сума. В обобщение
може да се каже, че данъкът представлява законоустановено, задължително и
безвъзмезно плащане в полза на държавата., който се изпълнява еднократно или на
части в случаите предвидени със закон. Той е един от основните приходоизточници на
държавния бюджет и има съответната икономическа и социална обусловеност.
Предмет или обект на данъка е всичко онова, към което е насочено данъчнато
облагане. Това могат да бъдат доходи, имущества, печалби, т.е. както движимо, така и
недвижимо имущество с паричен или непаричен характер. Субект на данъка, данъчно
задълженото лице, се явява лицето, което по закон е длъжно да начисли и внесе данъка.
Необходимо е да се прави строго разграничение между него и данъчния вносител.
Данъчен вносител е лицето, което в действителност понася данъчната тежест за разлика
от данъчния субект. Данъчен размер представлява данъчна ставка при облагането със
съответния данък. Данъчна основа е основата, върху която се изчислява данъчното
задължение. Тя включва само данъчно облагаемите единици като определя конкретна
част от мащаба на данъка. Данъчно задължение представлява произведението мажду
данъчната основа и данъчната ставка. Под данъчна тарифа се разбира понятие, което се
използва за означаване на отделните стойности на данъчното задължение.
Пропорционалното данъчно облагане е един от двата основни вида данъчно облагане
наред с прогресивното данъчно облагане. При пропорционалното данъчно облагане
стойността на данъчната ставка не се променя, т.е. остава неизменна. Стойността на
данъчното задължение нараства с нарастване на данъчната основа. Прогресивното
данъчно облагане – при него са познати различни видове данъчна прогресиякато най-
използваното е съчетаването на абсолютната прогресия на данъчното задължение плюс
процентна сума, когато данъчната тежест надвиши определен размер.
Диференцирането на данъците се извършва по множество признаци и съобразно
различни критерии. Основното деление на данъците е на републикански и местни. При
републиканските се отнасят данък върху дабавената стойност, данък за облагането на
физически лица, корпоративен данък, акцизи. Към местните данъци се отнасят данък
Предмет: | Финансово право, Право |
Тип: | Теми |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 523 |
Брой символи: | 3734 |