КОЛЕКТИВНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ     

УВОД 

Трудовите   спорове   са   граждански   дела   по   смисъла   на   чл.   6,   л.   1   ГПК,   защото 

трудовите   правоотношения,   от   които   произхождат,   се   регулират   с   метода   на 

равнопоставяне на техните субекти.

Цел на настоящата разработка е да бъдат представени и анализирани колективните 

трудовите спорове. Задачите, чрез които ще бъде постигната целта са следните:



представяне и характеристика на индивидуалните трудове спорове; 



изясняване на същността и понятието за колективните трудови спорове; 



начини за решаване на трудовите спорове.

 И понеже трудовите спорове ги има във всяко учреждение и фирма, в настоящия материал 

ще напиша за проблемите в колективите и тяхното решаване.   Факт, че кризата се пренесе 

в реалната икономика означава, че безусловно ще има структурни промени  и проблеми. 

Промените са   желателни и неизбежни,  но как   можем в условията на много сериозни 

бюджетни   ограничения   в   повечето   страни   максимално   да   използваме   тези   структурни 

промени, да ги подпомогнем и в същото време да решим чрез тях какво ще бъде бъдещето 

ни и с мирно уреждане на трудовите  конфликти, за търсене на задоволителни временни 

решения на остри социални проблеми, за преодоляване на кризисни ситуации.

Непосредсвените цели са:



 Ангажиране на държавата и социалните партньори, в съответствие с ролята им, в 

усъвършенстването на социалния диалог. 



Увеличаване на възможностите на посредниците и/или арбитрите към НИПА да 

съдействат на социалните партньори при уреждане на колективни трудови спорове. 

2

1.Колективни трудови спорове

Колективните трудови спорове са спорове между работници и служители, от една 

страна,   и  работодатели,   от  друга.   Тази  разпоредба   определя   страните   по  колективните 

трудови спорове и поставя за изясняване редица правни въпроси.

За колективния трудов спор е достатъчно наличието на разногласие по въпросите, 

посочени в чл.1, ал. 1 ЗУКТС. В него са ангажирани група работници и служители при 

работодателя или всички негови работници и служители.

В уреждането на колективния трудов спор участват непосредствено работниците и 

служителите   или   техни   представители.   “Непосредственото   участие”   означава,   че 

работниците и служителите пряко – със своята воля и действия, отстояват своите искания 

и вземат участие в уреждането на колективния трудов спор. Но те могат да правят това и 

чрез свои представители.

Другата страна в колективния трудов спор е работодателя.

Работодателят   е   насрещната   страна   в   индивидуалното   трудово   правоотношение. 

Тук обаче ще бъдат разгледани някои специфични въпроси, свързани с положението на 

работодателя като страна в колективния трудов спор.

Работодателят   може   да   осъществява   сам   своите   интереси   в   трудовото 

правоотношение, като лично и непосредствено организира и ръководи трудовия процес на 

наемните   работници   и   служители.   Но   при   своевременното   сложно   организирано 

производство   в   големи   предприятия   работодателят   като   собственик   възлага 

осъществяването на ръководството на предприятието на специално натоварени за тази цел 

лица – ръководителя на предприятието, управителя, изпълнителния директор, прокуриста 

и др. под., които от името и за сметка на работодателя осъществяват ръководтвото на 

трудовия  процес. Когато ЗУКТС установява  процедурите  за уреждане  на колективните 

трудови   спорове,  той   има  предвид,   че  тези   лица  от   името   на  работодателя   участват   в 

преговорите за тяхното уреждане.

3

Според естеството  на въпросите,  които са техен  предмет,  колективните  трудови 

спорове се делят на: а) правни трудови спорове; б) неправни трудови спорове.

а)   Правните   колективни   трудови   спорове   обхващат   въпросите,   свързани   с 

прилагането на действащото законодателство и другите вътршни актове на предприятието: 

колективния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред и др.

б)   Вторият   вид   са   неправните   колективни   трудови   спорове.   Наричат   се   още 

икономически, или трудови спорове на интереси.

Те са най-честите спорове на практика. Възможни са три хипотези.

Първата   е,   когато   съществуват   разрешения,   установени   с   императивни   правни 

норми, и те се прилагат от работодателя. Недоволството на работниците и служителите в 

тези случаи възниква от самото законодателно разрешение.

Втората хипотеза обхваща случаите, в които трудовото законодателство съдържа 

диспозитивни   правни   норми   и   работниците   и   служителите,   представлявани   от 

синдикатите,   предявяват   искания   пред   работодателя   за   конкретното   им   уреждане   чрез 

колективни преговори и сключване на колективни трудови договори.

Третата   хипотеза   обхваща   нови   за   нашата   социална   действителност   въпроси: 

безработица,   инфлация,   защитата  срещу  масови   уволнения  в   предприятия  и  т.   н.  Тези 

спорове   при   сегашната   икономическа   обстановка   в   страната   придобиват   особена 

актуалност.

Колективните трудови спорове съгласно закона подлежат на уреждане. Уреждането 

на   колективните   трудови   спорове   е   установеният   за   тях   от   закона   специфичен   ред   за 

намиране   на   удовлетворително   за   страните   решение.   Този   ред   съдържа   разнообразни 

процедури – непосредствени преговори, арбитраж, стачка.

Посочените по-горе процедури са всъщност способи за уреждане на колективните 

трудови спорове. Според средствата, които използват, те биват два вида:

а) способи за доброволно уреждане на колективните трудови спорове;

б) способи за уреждане на колективните трудови спорове чрез сила и натиск. 

2. Преговори и доброволен арбитраж 

Законът за уреждане на колективните трудови спорове установява реда за уреждане 

на   колективните   трудови   спорове   между   работници   и   работодатели   по   въпроси   на 

трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище. В колективните трудови 

спорове   работниците   се   представляват   от   органите   на   техните   професионални 

4

организации,   а   работодателите   -   от   съответните   ръководители,   освен   ако   страните   са 

упълномощили други органи или лица. ЗУКТС се прилага и за уреждането на колективни 

трудови спорове между работници и работодатели чуждестранни или смесени фирми или 

предприятия на територията на страната. 

Колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между 

работниците и работодателите или между техните представители по свободно определена 

от  тях  процедура.   Работниците   предявяват  писмено   исканията   си  и имената  на  своите 

представители в преговорите. Когато не се постигне споразумение или някоя от страните 

откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез 

посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации 

и/или от Националния институт за помирение и арбитраж. Преговорите по предходната 

алинея могат да траят до 14 дни, а по споразумение на страните - и по-продължително 

време. 

Националният   институт   за   помирение   и   арбитраж   съдейства   за   доброволното 

уреждане   на   колективни   трудови   спорове   между   работници   и   работодатели.   Той   е 

юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище София и с 

ранг   на   изпълнителна   агенция.   Националният   институт   за   помирение   и   арбитраж 

осъществява   дейността   си   в   съответствие   с   този   закон   и   с  правилник,   утвърден   от 

министъра на труда и социалната политика.

Националният   институт   за   помирение   и   арбитраж   не   е   арбитражен   съд,   макар   че 

арбитражният орган, който се сформира по искане на работодател и работещи, действа 

като съд – разглежда факти и документи, може да поиска вещи лица за мнение, накрая 

постановява арбитражно решение, което е задължително за страните. Решението може да 

бъде   оспорено   единствено   чрез   отнасяне   до   съд.   Смисълът   на   възможността   да   се 

приложи трудовият арбитраж като способ за решаване на колективни трудови спорове е 

това да бъде алтернатива на съда. Затова и процедурата е бърза, опростена и предимно 

доброволна.

Какво представлява арбитражът?

                       Арбитражът е способ за уреждане на колективен трудов спор от арбитър или 

арбитражна комисия с участието на страните. Арбитраж се осъществява по колективен 

трудов   спор,   по   който   не   е   постигнато   споразумение   чрез   непосредствени   преговори 

между страните, при наличие на тяхно съгласие. Арбитражното производство се провежда 

5