Приемане на християнството

Въвеждането на християнството в България е породено от редица 

причини   с   различен   характер.   Развитието   на   българската   държава   - 
въвеждане   на   единно   законодателство   и   административно-
териториална   система,   налага   следващата   стъпка   -   уеднаквяване   на 
поданиците във верско отношение. По такъв начин се създават условия 
за   пълноценната   консолидация   на   българската   народност   -   процес, 
който   върви   успоредно   с   този   на   засилване   на   централизацията   на 
българската   държава.   Покръстването   е   продиктувано   и   от 
необходимостта владетелят и аристокрацията да получат идеологическа 
обосновка   на   своето   господство   и   така   да   се   утвърди   в   религиозно 
отношение   процесът   на   феодализация   в   българската   държава. 
Необходимостта   от   нарастване   на   международния   престиж   на 
българската държава в средновековна Европа налага християнизацията 
в българските земи.   Чрез нея се създават се условия за пълноценен 
културен обмен - достиженията на българското общество в областта на 
материалната   и   духовна   култура  да   станат   достижение   за   останалия 
християнски свят. 

Покръстването   на   българския   народ   става   в   сложна   външно-

политическа обстановка. През 853 г. настъпва рязък обрат в мирните 
отношенията с Немското кралство. Вероятно тогава е сключен военен 
съюз между княз Борис /852-889/ и великоморавския княз Ростислав. 
Крал Людовик Немски, за да изолира българите от моравските славяни, 
подтиква към война хърватския княз Търпимир. Походът на българския 
владетел в Хърватско е неуспешен. Принудени да воюват на два фронта 
българските войски претърпяват поражение. Княз Борис е заставен да 
се откаже от съюза с Великоморавия и отново да търси сближение с 
немската   държава.   Българското   политическо   господство   в   средно-
дунавските   земи   е   разклатено.   През   855   г.   от   създадената   сложна 
политическа обстановка се възползва и Византия. Императорът иска да 
възстанови властта си над някой стратегически крепости, владени от 
България. Византийците успяват да завземат Филипопол /Пловдив/ и 
околностите   му,   областта   Загоре,   черноморските   градове   Девелт 
/Дебелт/,   Анхиало   /Поморие/   и   Месемврия   /Несебър/.   През   856   г   е 
сключен мирен договор между двете държави.

През   862-863   г.   в   Европейския   югоизток   настъпва   ново 

прегрупиране   на   политическите   сили.   Великоморавия   постига 
значителни успехи във войната с Немското кралство. Укрепването на 
нейните   позиции   в   средно-дунавските   земи   застрашава   българското 
владичество над някой от местните славянски племена. Вследствие на