14-20. Въззивно производство.

В исторически план системите на обжалване са били различни, като целта на всички тях е 
било да се провери постановения съдебен акт. Съдебната дейност, като всяка човешка 
дейност не е застрахована от грешки и затова, за да се гарантират правата на участващите 
лица, законодателствата са предвиждали възможност за обжалване на съдебния акт. 
Различните системи са предвиждали различни схеми на обжалване на съдебните актове. 
Най-разпространената система е триинстанционната система на обжалване – въззивно и 
касационно обжалване. Идеята на това триинстанционно обжалване – две инстанции по 
фактите и две инстанции по правото. Принципът е, че виззивната инстанция е втора първа 
инстанция – това, което прави първата инстанция го прави и въззивната, т.е. събира 
всички доказателства и решава отново по същество спора и един вид не проверява 
правилно ли е приложен законът. С течение на времето, към средата на ХVІІІв., въззивната 
инстанция от пълен въззив става ограничен въззив, т.е. въззивната инстанция проверява 
първоинстанционната присъда и събира само нови доказателства. По този начин се 
спестява повтарянето на доказателствата. Същевременно започва борба за процесуална 
икономия и ускоряване на процеса, като, когато няма нови доказателства във въззивната 
инстанция, направо да се преминава в касационната по отношение на проверяване на 
правилното приложение на правото без да се събират нови доказателства. В някои правни 
системи, основополагаща е немската, е предвидена т.нар. скачаща касация, т.е. след 
първоинстанционното решение, ако не се събират доказателства и не се спори по фактите, 
а трябва да се провери само правилното приложение на закона се отива на касация. Ако 
някоя страна иска да се проверява въззивно, то тогава касационната жалба се 
трансформира във въззивна. Френската правна система предвижда абсолютна 
задължителност на въззивното производство.

Българският законодател след освобождението от турско робство, когато създава 
устройствените закони, а след това и процесуалните закони, предвжида френската 
система на обжалване, като реципира турската система, чийто първообраз е френската 
система и така се появява триинстанционното производство със задължително въззивно 
производство. След 1917г., в периода 1921-1925г. се създават новите процесуалните 
закони на Руската Федерация, в които е предвидена двуинстанционната система на 
обжалване. Тази двуинстанцинна система на обжалване събира в едно въззивната и 
касационната инстанция, като я превръща основно в касационна инстанция, а във 
въззивната инстанция допуска събиране само на писмени и веществени доказателства. 
Тази двуинстанционна система предвиждаше един извънреден способ за проверка на 
влезлите в сила присъди, решения и определения, а именно преглед по реда на надзора, 
който в различните периоди на развитие е повторно първоинстанционно производство с 
тази разлика, че присъдата е в сила и само определени органи можеха да я поставят в ход.

У нас, както и в другите социалистически държави, вкл. и в Русия, в периода след 1989г., 
се приеха нови процесуални закони, които възприеха триинстанционното обжалване. У нас 
въззивното производство е възстановено през 1997г. /отменено е през 1947г./. Въззивното 
производство е втора първа инстанция, тя проверява отново постановения съдебен акт в 
първа инстанция, като има възможност да събира нови доказателства и да променя 
фактическата обстановка по делото.

Образуване на въззивното производство. По принцип всички контролни производства 
преминават през два стадия: производство в съда, чийто акт се атакува и производство 
във въззивната, респ. касационната инстанция. Производството в съда, чийто акт се 
атакува, е свързано с администриране на жалбата, респ. протеста. Това администриране е 
проверка дали жалбата огаваря на изискванията на закона и ако отговаря се връчва 
препис на другата страна, която може да отговори. След като приключат тези действия 
делото се изпраща на въззивната инстанция. В последната имаме едно производство 
преди самото разглеждане във въззивната инстанция свързано с допускането на 
доказателствата. Във въззивната инстанция се събират отново доказателства. НПК