Основни проблеми на икономическата организация на общественото производство.

1)

Фактори на производство.

2)

 Закон за редкостта и граници на производствените възможности.

3)

 Закон за намаляващата възвращаемост.

Фактори на производство.

1. Същност на производството

Най-общо   производството   може   да   се   определи   като   процес,   в   който   хората   изменят   и   приспособяват 
природни вещи и процеси във вид годен да задоволява човешки потребности.

Производството е основата на 

съществуването на човешкото общество. За да съществуват хората, трябва да потребяват, а за да има какво да 
потребяват,   трябва   да   произвеждат.  Формите   на   обществено   и   политическо   устройство   се   менят,   но 
производството винаги остава основа на съществуването и развитието на човешкото общество.

2. Структура на производството

Структурата на производството се формира от две основни сфери:

а) материално           

и       

б/ нематериално производство

Mатериалното 

към   него

се   отнасят:  

материални   блага  

(средства   за   производство   и   предмети   за 

потребление) и 

материални услуги 

(транспорт, съобщения и др.)

Нематериалното

: 

нематериални блага 

(духовни ценности - книги, картини и др.) и 

нематериални услуги 

(образование, здравеопазване и др.)

Икономическите потребности

  са желания за придобиване и използване на стоки и услуги.

  Средство за 

задоволяване на човешките потребности са 

благата

. 

Ресурсите

, с които разполагат отделните стопански  

субекти и цялото общество за създаване на блага

 са ограничени към определен момент от времето. 

Ресурси 

са онези природни дадености или произведени от човека предмети, които са необходими за производство на 
благата. Доколкото наличните ресурси се въвличат реално в процес на производство на стоки и  услуги, те 
функционират като 

производствени фактори

3. Фактори на производството

От обществена гледна точка трябва да се имат предвид следните фактори:

а

) Природните условия

: Към тази категория се отнасят всички природни дадености, прилагани в процеса на 

създаване на стоките и услугите - плодородни земи, гори, водни ресурси, подземни богатства и др.
От природните условия по-специално внимание като фактор се отделя на земята. Специфичното за земята е, 
че   е   природен   дар.   Тя   не   може   да   се   създава,   а   значи   и   -   увеличава.   Количествено   е   ограничена   и 
невъзпроизводима.  

Природният   фактор 

предоставя   своите   услуги   с   течение   на   времето,   поради   което 

съществуват  възобновяеми  природни   ресурси   -   могат   неограничено   да   служат   като   вложения   в 
производствения процес и  невъзобновяеми  природни ресурси, чиято наличност е определена, фиксирана. 
Така например слънчевата радиация, която достига до земята е приблизително постоянна и може да продължи 
милиарди години. Не стои по същия начин въпросът с минералите, нефта, природния газ, чиито запаси са 
ограничени.

.

б) Населението 

със съответната му характеристика: брой, полова, възрастова структура, квалификация и т.н.

Тук   по-специално   населението   се   разглежда   като   фактор   "

труд

".   Във   всяко   общество   трудът   има 

принудителен   характер.   В   ранните   стадии   от   развитието   на   човешкото   общество   е   характерна 
извъникономическата   принуда.   Тя   се   основава   на   лична   зависимост   на   производителя   от   собственика,   в 
случая - от робовладелеца или от феодала. Икономическата принуда е свързана с категорията 

наемен 

труд. За 

възникването на наемния труд, съответно за съществуването му, са необходими две условия: лична свобода и 
хора.

в) Капитал

. Този фактор включва създадените средства за производство и паричните натрупвания, които се 

използват за производството на стоки и услуги.

г)   Научно-техническата   революция  

е   фактор   със  

специфичен  

характер   и   голямо   значение.   Тя   обогати 

производствените  дейности  с  информатика,  електронно-изчислителна  техника,   компютърна   техника  и  др. 
Предизвика   качествени   изменения   на   труда:   повиши   се   квалификацията,   интелектуалното   равнище   на 
работниците, появи се научната организация на производството и труда и т.н.
На   микроикономическо   равнище   се   очертава   взаимодействието   на  

три  

основни   фактора:  

работна   сила 

/труд/

, 

предмет на

труда 

и 

средство/а/ на труда

.