Енергията на Световния океан

Известно е, че запасите от енергия от Световния океан са колосални. Така 

например топлинната ( вътрешна ) енергия съответстваща на нагряване на 
повърхността на водата на океана до 20° С има величина от порядъка на 10*26 
Джаула. Кинетичната енергия на океанските течения се равнява на 10*18 Дж. Но 
засега е факт, че хората могат да използват само част от тази енергия, и то с цената 
на огромни и бавновъзвръщащи се капитоловложения, така че тази енергия засега е 
малкоперспективна.

Само все по-бързото изразходване на запасите от изкопаеми горива ( преди 

всичко нефт и газ ), използването на които е свързано със замърсяване на околната 
среда ( включващо и разширяването на озоновата дупка ), както и рязко 
ограничените запаси на уран ни карат да търсим други видове и източници на 
енергия. Такива са не само енергията на океаните, а и енергията на реките, на 
слънцето, на вятъра, на биомасата и на топлината на Земята. Широката 
общественост, дори и много специалисти все още не знаят, че опитите по 
извличане на енергията от моретата и океаните в последните години са придобили 
големи мащаби в редица страни и че перспективите стават все по-обещаващи.

Изглежда най-очевидния начин за използване на енергията на океаните 

представлява приливно-отливни електроцентрали (  ПОЕЦ ). През 1967 година в 
устието на река Ранс във Франция при височина на пеиливите от 13 метра работи 
ПОЕЦ с мощност 240 хил. kW с годишно произвеждана енергия от 540 хиляди kW. 
Руският учен Бернщайн е разработил удобен начин  за построяване на блокове за 
ПОЕЦ приспособени да плават на подходящите места и е изчислил рентабилна 
процедура за включване на станцията в часовете на максимален брои потребители. 
Неговите идеи са приложени в построената през 1968 г. ПОЕЦ  в Кислой Губе 
около Мурмеиск.

Неочаквана възможност за извличане на енергия от океана се оказва и 

отглеждането на маса от бързорастящи огромни водорасли лесни за преработка. По 
съществуващи преценки за пълното енегиийно обезпечение на всеки човек е 
достатъчно потреблението от 1 хектар плантация с водорасли.

Голямо значение придобива океанотермическата енергоконверсия ( ОТЕК ), 

т.е. получаване на енергия от разликите в температурите между повърхността и 
неподвижните води на окенските дълбини. Има и други аналогии, но перспективна 
изглежда една, при която се смята, че ще може да се извлече енергия от разликата 
между солената и сладката вода.

Вече не малко инженерска мисъл е вложена в макети на генератори за 

електроенергия, работещи за сметка на морските вълни, даващи перспективи за 
електростанции с мощности от хиляди kW. Още по-обещаващи са гигантски 
турбини на такива интензивни и океански течения като „Гълфстрим”.

Оказва се, че някои от предлаганите океански енергиини станции могат да 

бъдат реализирани и могат да стнат рентабилни още сега. Заедно с това следва да 
се очаква, че творческият ентусиазъм, изкуството и изобреталността на научните 
работници ще спомогнат за създаване на нови перспективи за промишленото 
използване на енергийните ресурси на Световния океан. Трябва да отбележим, че 

8