Тема 21

Парично-кредитна

система. 

Инфлация   и   стабилизация   на 
паричната единица

В   най-широк    смисъл  парите    се 
използват   като   синоним   на 
богатството.   Понятието   пари   е 
съвкупност   от   активи,   с   които 
хората се   разплащат за стоките и 
услугите,   получени   от   други 
индивиди. Банкнотите и монетите в 
портмонето   ни   са   пари,   защото   с 
тях   можем   да   се   разплатим     в 
ресторанта,   в   магазина,   в 
шивашкото ателие. Пари   могат да 
бъдат   само   тези   активи,   които 
постоянно   се   приемат     срещу 
покупка   на   стоки   и   услуги.   В 
магазина   стоките   са   оценени   в 
парични   единици,   заемите   от 
банката   са   определени   в   парични 
единици и трябва да бъдат върнати 
в  пари,  а   не  в  стоките,   които   сме 
произвели с помощта на получения 
кредит.
        Средства за натрупване парите 
изпълняват  

  тогава,   когато 

напуснат  каналите на обръщението 
и   застиват   по   сметките   на 
притежателите им или в трезорите, 
за   да   пренесат   покупателната 
способност   в  един  бъдещ  момент. 
В съвременната  икономика  парите 
не   са   единственият   инструмент   за 
натрупване на богатството.
Парите   са   преминали   през 
различни   видове   и   форми.   В 
случаите,   когато     в   качеството   на 
пари   се   използва   стока, 
притежаваща   своя   собствена 
стойност,   те   се   наричат   стокови 
пари.   Паричната   система,   в   която 
като   пари   са   циркулирали 
успоредно   златни   и   сребърни 
монети   в   съответствие     1:15     е 
известен   като   Биметализъм. 
Паричната маса е количеството на 
парите,   които   се   намират   в 
обръщение.  Следователно,  първата 
съставна част на паричната маса са 
наличните   пари.   Те   съществуват 
във вид на банкноти и монети и са 
най-разпространеното   средство   за 
обслужване   на   обръщението   на 
стоките и услугите.
     Главна роля в поддържането на 
стабилна   парична   маса   в 
икономиката   има   централната 
банка. Във   всяка банкова система 
една   банка   изпълнява   ролята   на 
Централна банка. Това означава, че 
тя   изпълнява   функции,   които 
останалите   търговски   банки   не 
могат   да   изпълняват.   Най-
съществената

функция

е 

емисионната.

Единствено 

централната   банка     може   да 
емитира, т.е да печати и пуска пари 
в обръщение.  Друга    много важна 
функция   на   БНБ   е   да   регулира   и 
поддържа   стабилността   на 
търговските   банки.   Централната 
банка   контролира   финансовото 
състояние   на   отделните   търговски 
банки посредством сложна система 
от банкови  инструменти.  Тя  играя 
роля   на   ‘’банка   на   банките’’,   т.е 
предоставя кредити на тези банки, 
които   изпитват   нужда   от 
допълнителни   средства.   При 
определени   условия   Централната 
банка се явява техен ‘’кредитор  от 
последна инстанция’’.
  На централната банка принадлежи 
важната   роля   да   контролира 
количеството пари, намиращо се в 
икономическия   оборот,   което   се 
нарича   предлагане   на   пари. 
Всичките   действия,

  които 

предприема   ЦБ   по   отношение   на 
предлагането на пари се основават 
на   провежданите   от   нея   операции 
на открития пазар и представляват 
същността на парично= кредитната 
политика  на  централната банка.

ЦБ е изпълнител на плащанията  на 
правителството  и преди всичко на 
министерството на финансите. Това 
са   постъпления   от   данъци   и 
плащания от бюджета.
      На     търговските     банки   се 
отпускат кредити за рефинансиране 
и   така   наречените   ломбардни 
кредити.   Те   се   предоставят   срещу 
залог   на   ценни   книжа.   Лихвените 
проценти по двата вида кредити са 
почти еднакви.
        Инфлацията   е   многофакторно 
явление,   което   се   проявява   във 
всеобщия ръст на стоковите цени и 
обезценение  на паричната единица 
по отношение на реалните активи. 
Трябва да се направи уточнението, 
че не всяко повишение на цените е 
инфлационно. Понякога то може да 
бъде  предизвикано  от  по-високото 
качество   на   продукцията   или 
условията на външната търговия и 
т.н.
 

  Обратно   на   инфлацията   е 

явлението дефлация. Това е общото 
падане   на   равнището   на   цените   и 
разходите.   Когато   се   наблюдава 
забавяне   на   ръста   на   цените     е 
налице дезинфлация.
   В   зависимост   от темповете   на 
нарастване   на цените инфлацията 
се   дели     на:     до   10   %   годишно 
умерена (пълзяща).   При ръст   200 
%   е   хиперинфлация,   а   според 
американския  икономист  Ф. Каган 
над  50%  в месец. Това деление на 
инфлацията е доста спорно.
 

Тема  22

Източници на държавни приходи

    Държавните приходи са парични 
средства,   които   за   определен 
период  от  време,  обикновено    1г., 
се предоставят на държавата с цел 
финансиране   на   извършваните   от 
нея  дейности.   Като икономическа 
категория,   държавните   приходи 
изразяват   еднопосочни   отношения 
между   стопанските   субекти   и 
държавата.
      Чрез     държавните   приходи 
държавата   не   само   набира 
необходимите   и   ресурси,   но   и 
осъществява  преразпределение    на 
ресурсите   между   отделните 
дейности,   отрасли,   географски 
райони.
     Доколкото държавните приходи 
са част от доходите на стопанските 
субекти,   чрез   тях   може,   а   се 
въздейства   върху   съвкупното 
търсене,

предлагането, 

спестяването и инвестициите.
   Държавните приходи могат да се 
класифицират като се подредят  по 
различни   критерии,   от   които   се 
получава   информация   за   цялостен 
анализ и оценка: Те биват частно-
правни   приходи;   публично-правни 
приходи.
      Съществуват   два   основни 
източника на финансови ресурси – 
вътрешни   и   външни.   Към 
вътрешните     източници     спадат 
БВП и националното  богатство на 
страната, а към външните – БВП и 
националното   богатство   на   други, 
чужди държави.

Тема 23

Същност и елементи на данъка

Данъкът   е   основен   инструмент   за 
набиране на средства за държавния 
бюджет   с   цел   покриване   на 
държавните   разходи.   Той   е 
гръбнакът на съвременната данъчна 
система и възниква с възникването 
на държавата. Така както не може 
без   държава,   не   може   и   без 
данъците.   Данъкът   съпътства 
развитието на човешкото общество.
    През   дългата   си   история   на 
развитие   данъците   са   претърпели 
съществена   еволюция,   която 
обхваща   както     формите,   така   и 
ролята,   която   изпълнява   в 
обществено

–икономическия 

живот.   В     началото   данъците   са 
били   приемани   като   наказателна 
мярка   за   някои   членове   на 
обществото.   По-късно   те   стават 
всеобща и задължителна форма на 
плащане.   Преди   данъците     се 
събирали   в   натурална     форма.   В 
началото    те  са  изпълнявали   само 
фискална функция (за набиране на 
средства),   но   в   последствие 
значително си обогатяват целите.
В     това   число   се   включват: 
рационализира се  разпределението 
на   ресурсите;   подобрява   се 
структурата     на   стопанисването; 
постига   се   по-голяма   социална 
справедливост в обществото.
Според   социално-икономическия 
аспект данъкът е част от дохода на 
данъкоплатците,   която       се 
предоставя   на   държавата,   като   в 
процеса   на   изземването   и   се 
осъществява   преразпределение   на 
доходите   на социална основа и се 
оказва  икономическо    въздействие 
върху  

  всички   процеси   в 

икономиката.

Елементи на данъка

        Елементите   на   данъка   го 
разкриват   от   към   съдържателната 
му     страна.   Те   могат   да   се 
разглеждат   като   анатомия   на 
данъка.

1)   Обект,   предмет   или   данъчна 
база

-   определен   стопански   пакт 

или   дейност,   които   се   облагат   с 
данък. В съвременното стопанство 
това   са   доход,   потребление, 
имущество   (богатство).   Сумата, 
която   се освобождава от облагане 
не се отнася към данъчната база.
   Доходът  като  обект  на  облагане 
се   счита   за   най-добра   мярка   от 
определен   кръг   икономисти,     тъй 
като   той   изразява   най-   точно 
платежоспособността   за   плащане 
на данъци. Доходът   е прираст   на 
покупателна сила  на индивидите за 
определен   период   от   време 
(обикновено 1г.)
      Потреблението   като   обект   на 
облагане е сумата на стойността  на 
стоките     и   услугите,   които 
домакинствата

действително 

изразходват    за   задоволяване    на 
нуждите си през определен период 
от време. Потребителските разходи 
са равни на разполагаемия   доход, 
от   който  

  се   приспадат 

спестяванията.   Привържениците 
на потреблението      считат, че    то 
най-подходящ   обект   на облагане, 
тъй     като   благосъстоянието     на 
индивидите    зависи  не  толкова  от 
размера  

  на   дохода,   който 

получават, а от благата и услугите, 
които си позволяват  да потребяват. 
Богатството  

  представлява 

натрупаните

от

индивида 

спестявания   от   различна   форма- 
капитали, ценни книжа, движимо и 
недвижимо имущество. 
В  миналото богатството като обект 
на   облагане   е   било   широко 
приложимо.   Днес   то   има 
второстепенен   характер   като 
данъчна база.

2)   Платец,   субект   на   данъка

  – 

това  е  физическо  или  юридическо 
лице, което се намира в определено 
отношение   с   обекта   на   облагане. 
Това   отношение   може   да     бъде 
отношение     на   собственост,   на 
придобиване или стопанисване.
Платецът     е   лицето,   което   според 
данъчното     законодателство     е 
длъжно   да   внесе     полагащия   се 
данък.

3)   Данъчен   носител

  –   не   винаги 

формалният     носител   на   данъка 
понася   реално   данъчното   бреме. 
Физическото   или   юридическото 
лище, което реално плаща данъка, е 
данъчния носител. В някои случаи 
платецът    съвпада  с носителя,  а в 
други   платецът   и   носителят   са 
различни лица.

4)   Данъчен   дестинатор

-   това   е 

предполагаемият   носител   на 
данъка. 
5)   

Данъчен кредитор

  (искател на 

данъка) – като такъв се разглежда 
държавата,

която

има 

изключително и суверенно право да 
събира данъци.

6)   Данъчен   мащаб

-   това   е 

определено     качество,   белег, 
средство на предмета  на облагане, 
на основата  на които се установява 
данъчното  задължение  на  платеца. 
В   миналото   са   се   използвали 
различни натурални единици. Днес 
за   данъчен   мащаб   е   прието   да   се 
ползва  стойностната  оценка,  която 
може   да   е   нормативна,   пазарна, 
данъчна.

7)   Данъчна   единица

– 

представлява

конкретно 

определена  част от мащаба, върху 
която   се   определя   размерът     на 
данъка. Тази част може да бъде 100 
единици или 1000 единици.
8)  

Данъчен   размер,   данъчна 

норма, Данъчна ставка

   - това   е 

данъкът,   който   нсе   определя   на 
една   данъчна  

  единица. 

Разграничават   се   постоянни, 
нарастващи  и намаляващи   норми, 
както   и   средни,   пределни, 
ефективни данъчни норми.
9)

   Данъчна основа

- изчислява се 

като сума на облагаемите  данъчни 
единици, върху които се изчислява 
данъчното задължение.
10)

Данъчно

задължение- 

представя   се   като   произведението 
между   данъчната   основа     и 
данъчния размер.
11

)

Данъчни

тарифи- 

представлява   комбинация   между 
отделните   елементи   на   данъка,   с 
помощта   на     която   се   облекчават 
данъчните служби.
12)  

Данъчнен кадастър

  – това са 

нарочни ‘’книги’’, в  които се водят 
на отчет   обектите  и платците   на 
данъка.   Съществува     поземлен 
данъчен   кадастър   (   за   недвижими 
имоти)   и   имуществен     данъчен 
кадастър.
13)

  Данъчни партиди

  – нв тях се 

водят на отчет  платците на данъка 
и   се   следи   за   своевременното   му 
издължаване