ТЕМА 17: ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
Основни въпоси:
1. Същност и специфика на здравеопазването.
2. Здравна реформа.
3. Система за здравно осигуряване.
4. Актуално състояние на проблематиката.
1.
Същност и специфика на здравеопазването.
•
Същност:
Здравеопазването (здравни или медицински услуги) има за обхват
физическото и психическото здраве на човека и обществото.
Здравето е директна услуга, при която реципиентът няма критерии за
избор на медицинската услуга.
Здравето е императивно търсене без въздействие на Закона за
намаляващата пределна полезност.
Здравето не е делим продукт и не е обект на търговска сделка. То е
обществено благо.
Здравето е много важен елемент на общественото благосъстояние,
взаимосвързан с важни икономически, социални, политически,
психологически, етични и др. проблеми.
Здравето е ресурс и благо.
•
Здравен статус
– оценка на здравното състояние, намираме се на 27-мо място
сред 35 европейски страни по здравно състояние на народа (за 10-15 г. сме
отишли с 10 места назад).
Индивидуален и колективен здравен статус.
Обективна оценка на здравния статус
(дава се от специалистите,
експертите) – възможни групировки:
- напълно здрави;
- практически здрави;
- преходни;
- хронично болни без ограничения на работоспособността;
- хронично болни със съществени ограничения на
работоспособността.
Субективна оценка на здравния статус
(не дава възможност за
ефективна намеса)
:
- отлично;
- добро;
- удовлетворително;
- тревожно;
- лошо.
Параметри
(изчисляват се общо и диференцирано)
:
1
- заболеваемост;
-
смъртност;
- загуби от временна нетрудоспособност;
- очаквана продължителност на живота;
- живородени деца на 100 бременности и т. н.
Социално значими заболявания
– динамика:
САЩ
България
сърце
органи на кръвообращението
рак
рак
инсулт
травми и отравяния
плеврит
дихателна система
катастрофи
пневмония и грип
диабет
самоубийства
рязко увеличаване на туберколоза, сифилис,
бъбреци
заушка
дроб и цирози
спин
•
Структури:
По ресурсно осигуряване.
Профилактика, диагностика, указания (предписания), лечение,
рехабилитация.
Диференциации (детско, работническо, селско).
•
Фактори:
социално-демографски характеристики;
производствена дейност, вкл. доходи;
битови условия;
хранене;
социална патология (алкохол, тютюн, наркомания и т. н.);
отдих и спорт;
други.
•
Някои основни проблеми:
определяне на здравния статус;
връзка между субективните и обективните оценки;
диференцирани оценки на здравния статус;
релацията “здраве – жизнено равнище”;
измененията на факторите (ресурсите) на здравеопазването;
групировки на населението според въздействието на факторите и
степента на риска за здравето;
съотношение, в т. ч. възможности за ползване от населението на здравни
услуги;
2
рекомендации за усъвършенстване на социалната политика в тази
област.
•
Управление на системата:
Нормативно осигуряване:
-
Конституция на РБ –
чл. 52, ал. 1 “Гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени от закона”. Ал. 3 “Държавата
закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на
спорта и туризма.”
-
Международни актове:
Всеобща харта за правата на човека
Европейска конвенция за правата на човека
Дъблинска декларация на европейското бюро на световната
здравна организация и на Европейския комитет за развитие на
здравната промоция
Люблянска харта на министрите на здравеопазването (право на
избор на медицинска помощ)
Женевска декларация за инвестиране в здравето на жените
Амстердамска харта за правата на пациентите
-
Закони и подзаконови актове:
За здравето
За здравните осигуровки (ДВ бр. 70 от 1998 г.)
За съсловните организации на лекарите и стоматолозите (1998)
За републикански бюджет
Стопанските закони
(в Япония – медицински кодекс)
Наредба на МЗ за платените медицински услуги по избор
Закон за лечебните заведения (1999)
Закон за кооперациите (1999)
Закон за бюджета на НЗОК
Управленски институции:
-
държавни –
МЗ, общинското самоуправление;
3
-
неправителствени (нестопански):
Лекарски и стоматологични
съюзи (задължително членство); Съюз на фармацевтите и други.
-
население –
здравна култура.
Ресурси:
-
финанси
(в % от БВП – минимум 5% по СЗО, в развитите страни
повече от 11% от БВП, операциите в чужбина, инвестиции в
човешки капитал);
-
труд
(призвание и мисия) – приблизително 34000 лекари у нас;
-
материални;
-
мениджмънт.
Механизъм:
-
писан
(нормативен)
Клетвата на Хипократ – хуманност
На 24.01.1999 г. Националният събор на БЛС прие Докторски
етичен кодекс
? евтаназия – от гръцки добра смърт
-
управленски функции
-
timing –
връзка с икономическия растеж чрез данъчното
натоварване.
2.
Здравна реформа.
•
Главен елемент на реформата е здравното осигуряване. ?Реформа или
революция?
•
Базисно състояние:
До ’90 г. България имаше много добро здравеопазване със световно
признание (статистика, лекари и сестри в чужбина, открития със
световна значимост.
Препоръките бяха основно за подобряване на качеството на обслужване
и то на ІІ етап – след стабилен икономически растеж.
•
Стратегия за реформата –
либерална или социална.
Приета е от НС през 1996 г., подкрепена от Световната банка, МВФ и
СЗО. През 1999 г. отново приета стратегия от МС.
Първоетапно:
-
Закон за здравното осигуряване –
нова организация на
финансирането на системата;
- Акцент върху извънболничната помощ;
- Дуалистическо управление на лекарските заведения;
- Развитие на здравното застраховане.
Втори етап на реформата:
- Закон за лекарските заведения – комерсиализация;
-
Създаване на личен / семеен лекар /общопрактикуващ лекар / GP;
4
Предмет: | Социална политика, Икономика |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 12 |
Брой думи: | 2317 |
Брой символи: | 14846 |