1.Селекция на лозата – цели и задачи. Използвани методи в селекцията на лозата.

Названието селекция произхожда от латинската дума selectio , чийто буквален превод означава : отбор. Под 

селекция се разбира учението за изкуствения отбор за разлика от естествения. Селекцията на растенията 
изобщо и специално на лозата води своето начало още от първите наченки на земеделието, когато човекът е 
започнал да осъзнава сходството между поколение и родители, и да събира семена или отделни растения , 
отличаващи се с най-добри качества , за да ги отглеждат за своите нужди.
     

Цели на селекцията на лозата

 – основната цел при селекцията на лозата е получаването на устойчиви 

сортове, към болести, неприятели (Agrobacterium, Plasmopara, Botrytis), студоустойчивост и др.
   

Задачи на селекцията на лозата :



Интродуциране на ценни винени и десертни сортове лози от други страни и териториално разместване 

на   някои   утвърдени   вече   у   нас   чуждестранни   или   ценни   местни   сортове,   за   производството   на 
висококачествени вина и грозде за консумация в прясно състояние, за износ и за вътрешния пазар.



Подобряване качествата на съществуващите лозови сортове чрез масов и индивидуален отбор (клонова 
селекция).



Създаване на нови ценни сортове лози чрез полова хибридизация. Създаване на ранно, средно и късно 
зреещи едроплодни висококачествени десертни и безсеменни сортове , които да осигуряват конветер от 
грозде за консумация в прясно състояние, от края на юли до края

  на   ноември.   Създаване   на 

високодобивни и с ценни технологични качества винени сортове за бели, червени, трапезни , пенливи и 
десертни вина, дестилатни вино материали и сортове за създаване на нови ценни марки вина. Създаване 
на   десертни   и   винени   сортове   устойчиви   на   неблагоприятни   външни   условия   (ниски   температури, 
болести и неприятели.

     Използвани методи в селекцията на лозата – при съвременната селекция на лозата се използват 
следните методи

 : 



Интродукция.



Подобряване на съществуващите сортове лози чрез масов и индивидуален отбор.



Получаване на нови сортове чрез полова хибридизация. Масовия отбор и половата хибридизация са 
основен   метод.   Вътревидова,   междувидова   и   вътресортова   хибридизация,   клонов   отбор.   Индуциран 
мутагенез (изкуствен мутагенез). Биотехнологичен метод се прилага по рядко при лозата.

2.Подобряване на съществуващите лозови сортове чрез масов  отбор.

     От дълбока  древност  лозата  се  е размножавала  в  практиката  вегетативно,  а не  чрез  семена  защото  е 
хетерозистно   растение.   Поколението   на   лозите   получени   вегетативно   напълно   приличат   на   майчиното 
растение. Това е най-добре изразено при размножаване на сортове със затвърдени наследствени признаци и 
когато лозите се отглеждат при същите условия на средата като майчината лоза. Само така може да се обясни 
запазването на такива древно сортове като Памид, Широка мелнишка лоза , Мавруд, Тамянка и др.

В зависимост от целта , която е поставена , масовият отбор може да се проведе по два начина : 



Масов отбор по положителни качества 



Масов отбор по отрицателни качества.

   Масов отбор по положителни качества

 се прилага , когато трябва да се получат присадници (калеми) за 

производството на лозов посадъчен материал за засаждане на ново лозе. За тази цел се избират най-добрите 
лозови   насаждения   от   съответния   сорт,   който   трябва   да   се   размножи,   маркират   се   онези   лози   които   са 
развили най-добре ценните качества на сорта и притежават в най-малка степен недостатъци. За да се избегнат 
случайности, маркираните ценни лози се наблюдават преди гроздобера в продължение на три години и тези , 
които покажат и през трите години трайни, ценни качества, се използват ежегодно за вземане на присадници. 
Масовият   подбор   по   положителни   качества   има   огромно   значение   за   поддържане   добрите   качества   на 
разпространените   вече   в   практиката   сортове   лози   и   в   много   случай,   макар   и   бавно   това   съдейства   за 
подобряването им. Този подбор може да се извършва във всички видове насаждения.
   

Масов отбор по отрицателни качества

 се прилага, когато добро лозово насаждение трябва да се изчисти 

от малоценни лози, т.е. с него се коригират грешките. За целта се маркират с етикети и се отбелязват в 
специални бележници всички малоценни и нискодобивни главини в сорта, а също така примесите, болните и 
другите негодни главини , които трябва да се съхранят, за да не се използват в никакъв случай  за събиране на 
присадници. Маркирането се извършва преди гроздобера в продължение на три години. Лозите, които през 
тези три години покажат постоянни отрицателни признаци се подменят чрез присаждане на място на разцеп 
или на зелено, а болните се изкореняват. Този отбор има за цел да подобрява качеството на съществуващите 
лозови насаждения. Чрез него може бързо и лесно да се повиши добивът на наличните лозови насаждения,