ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

“ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА”

ДИПЛОМНА 

РАБОТА

ТЕМА:

“ИНТЕГРАЛЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО 

ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 

НАЧАЛНИЯ КУРС

”

                 Дипломант:                                 Научен ръководител:

   Веска Върбанова Борисова                     

доц. д-р Мариана Дамянова

   фак. № 1593 - Пл                         

                                                 гр. Плевен

2006г.

2

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД 

………………………………………………………………………

3 

стр.

І ГЛАВА. 

ПОСТАНОВКА НА   ВЪПРОСА   И       ЛИТЕРАТУРЕН

ОБЗОР 

…………………………………………………………..…………..

5 

стр.

ІІ ГЛАВА.  

ЦЕЛ. ЗАДАЧИ,   ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА 

ИЗСЛЕДВАНЕ 

………………………….…………………….................

24 стр.

1. Цел на изследването 

……….……………………………………………

24 стр.

2. Задачи на изследването 

………………………………………………...

24 стр. 

3. Организация на изследването 

………………………………………….

25 стр. 

4. Методика на изследването 

……………………………………………..

25 стр. 

ІІІ  ГЛАВА. 

  АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ 

……………………

35 стр. 

ІV

ГЛАВА.

 ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

…………………………...

65 стр.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 

………………………………….

...67стр.

ПРИЛОЖЕНИЕ

3

У В О Д   

В условията на Научно-техническия прогрес, при интензивно развитие 

на всички сфери на социално - икономическия живот, в резултат на което 

се   наблюдава   бързо   остаряване   на   знанията,   пред   българското  училище 

властно се поставя въпросът как всички ученици да усвояват предвидените 

по   учебна   програма   знания,   да   придобият   необходимите   за  бъдещата   им 

трудова, социална и творческа реализация, умения и навици без при това 

да се увеличава времето за обучение; без да се допуска претовареност; как 

всички   ученици   да   се   научат   рационално   да   организират  своята 

самоподготовка и у тях да се изградят навици и потребности за  системно 

самообразование и професионално самоусъвършенствуване.

Въз основа на обществено - икономическия опит е изведена идеята за 

съединяване на подготовката с реализацията на младото поколение като най-

важно   условие   за   ефективност   на   педагогическия   процес.   Въз   основа   на 

анализа за интегративните тенденции в науката и социалната практика се 

извежда един от главните принципи на реформата - интегралният подход в 

цялостния педагогически процес.

Комплексно - интегралният подход е основен в системата на учебно 

-възпитателната работа в СОУ. Неговото приложение изисква да се създават 

най-рационални   междупредметни   и   вътрешнопредметни   връзки,   поради 

което   съвременното   училище   премина   към   широката   им   реализация   по 

всички учебни предмети.

4

Тази постановка на работа в СОУ задължава и учебната дейност по 

физическа култура да се интегрира с учебната дейност по всички предмети, 

за   да   бъде   преодоляна   предметната   обособеност.   Тя   изисква   от   нас, 

специалистите,   да   разкрием   съществуващи   възможности   за   многостранна 

връзка и взаимодействие на различни равнища.

5

ПЪРВА  ГЛАВА

ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА И ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

Човешката    същност    има    интегрален    характер,    който    налага 

необходимостта от нов подход към възпитанието на образованието на човека.

Пръв   Ян   Амос   Коменски   в   своята   педагогическа   система   издига 

идеята, че възпитанието, образованието и обучението като сложен процес и 

явление изискват интегрален подход. Образованието според него трябва да 

бъде   всестранно   -   да   учат   не   само   всички,   но   и   на   всичко   и   то 

интегрално.Подчертава  значението  на вътрешните връзки между близките 

учебни   предмети,   които   са   необходима   предпоставка   за   осигуряване   на 

цялост и системност на знанията.

Проблемът за взаимовръзките между предметите значително нараства 

през XIX век, тъй като по нататъшната диференциация на знанията довежда 

до увеличаване броя на учебните предмети. Голямо внимание на проблема 

за   по-тясна   връзка   между   отделните   учебни   предмети   отделят 

представителите   на   руската   прогресивна   педагогика.   По-късно   Надежда 

Крупская   и   други   руски   педагози   обосновават   голямото   учебно-

възпитателно значение на интегралния подход в процеса на обучението в 

училище по отношение усъвършенстване качеството на знанията.

Интеграцията   се   разглежда   от   специалистите   и   като   проблемно 

ориентирана   познавателна   активност,   и   като   допълваща   диференцирана 

познавателна дейност, и като особеност на началните стадии на обучението, 

и като превръщане на теорията в практика, и като продуктивно мислене. 

Едни под интеграция разбират подчиняване  учебните  предмети  на  една 

основна рационална идея, други - подчиняване  предметното съдържание   на

                                                                  6

интелектуалните   умения,   трети   преоткриват   интеграцията   само   в   някои 

учебни   предмети,   а   четвърти   я   виждат   като   необходимост   за   цялата 

съвкупност на учебни предмети.

За други автори интеграцията се разгръща на различни равнища :

1. Предметно равнище;

2. Вътрешно предметно равнище;

3. Психологическо   равнище   -   тематични,   обективни   форми   на

интеграцията.

Съществуват автори, които разглеждат интеграцията на равнището на 

глобалните проблеми: проблема за човека, за околната среда, за енергията и 

други.

В съвременните условия актуалността на интеграцията е продиктувана 

от   новите   социални   функции.   Въз   основа   на   анализ   на   интегративните 

тенденции в науката и социалната практика се извежда един от главните 

принципи   на   реформата   в   днешното   училище   -   интегралният   подход   в 

цялостния педагогически процес.

Най-съществена разлика между понятието "интеграция" и "интегрален 

подход" е, че интеграцията е обективен процес, а интегралният подход е 

дейност   на   субекта,   с   която   той   стимулира   интегративните   процеси. 

Стимулирането   означава   овладяване,   осмисляне   и   управление   на 

интегративните процеси.

Интегралният   подход   стимулира   тези   процеси   въз   основа   на 

закономерностите на диференциацията и интеграцията като първоизточник 

на развитие на системите.

Възприемането на интегралния подход в образователния процес не 

бива да се смесва с интегралното обучение. Многогодишната история на 

това обучение, обаче е образователен опит, който трябва да се взема под 

внимание при прилагане на интегралния подход в педагогическия процес.

7

Петър   Николов   разглежда   интегралния   подход   като   стратегия   за 

осъществяване на генералната цел на образователното дело; като средство за 

възстановяване   на  диалектическото   равновесие   между   диференциацията   в 

педагогическия   процес   и   развитие   на   личността;   като   средство   за 

синтезиране на знанията на учащите се в убеждение и поведение, в качества 

на многостранно развита личност, способна да се реализира в живота; като 

средство   за   стимулиране   на   познавателната,   емоционалната   и   волева 

активност   на   учащите   се   в   усвояване   на   единството   на   света,   във 

формирането   им   като   многостранно   развити   личности,   способни   да   се 

реализират в живота.

Автори като М. Андреев свързват интегралния подход с интеграцията, 

с интензификацията на обучението.

Други автори като Пенчева, Цолова свързват интегралния подход с 

оптимизацията, с интелектуализацията на обучението в училище.

Критичното   осмисляне   на   различните   становища   за   интегралния 

подход /П. Николов, М. Андреев, Пенчева, Цолова и др./ дава възможност да 

се направи следното определение за интегрален подход:

Интегралният подход е системен диалектически подход, който създава 

ново   качество   на   образователната   система   и   може   да   се   определи   като 

педагогически   подход,   обединяващ   в   организационно   единство   всички 

елементи   на   образователния   процес,   с   цел   формиране   на   многостранно 

развита личност, с цялостно виждане за света, способна пълноценно да се 

реализира в живота.

В   педагогическия   процес   интегралният   подход   се   реализира   чрез 

разнообразни фактори, обособени според П. Николов в няколко групи. Към 

първа група се отнасят факторите, които осъществяват интеграция в най-

тясно   взаимодействие   с   други   институции   на   обществената   среда.   Те   се 

определят като социално-педагогически. Такива са: реализация на степента

8

на развитие на учащите се в условията на училищния живот и извън него; 

актуалните   проблеми,   които   животът   поставя   за   интегриране   на 

постигнатото в обучението, възпитанието и развитието на учениците.

Втората   група   фактори   подпомагат   реализацията   на   интегралния 

подход   главно   в   рамките   на   училището.   Тях   можем   да   определим   като 

психолого-дидактически. Такива са: мотивацията, естетизацията, системата 

за стимулиране, проблемните ситуации.

Третата група фактори, чрез които се реализира интегралния подход в 

образователния процес са от организационно-педагогически характер. Те се 

отнасят   за   комплектност   на   планирането;   до   контрола   и   отчитането 

дейността   на   учениците.   Интегралният   подход   е   едно   от   най-важните 

изисквания и условия за целенасочено постигане на образователния процес, 

за   последователно   и   неотклонно   осъществяване   на   генералната   цел   на 

образователната   система.   Той   е   особено   необходим   в   І-ІV   клас,   където 

крайната цел на обучението и възпитанието в средното училище е твърде 

далеч. Чрез интегралния подход се осигурява "присъствието" на тази цел, 

както в учебната документация, така и в съзнанието на учителя.

Основното   съображение   за   приложение   на   генералния   подход   в 

образователния процес е осигуряване на диалектическото единство между 

цялостното   и   диференцирано   познание   на   света,   необходимостта   от 

обобщаване на частнонаучното в мирогледно познание, на елементарните 

качества на личността на учениците в сложни. Този подход не случайно 

поставя   акцент   върху   цялостното   мирогледно   познание,   върху   сложните, 

интегрални   качества   на   личността.   Именно   тях   игнорира   предметната 

система,   т.е.   да   приведе   интегралното   и   диференциално   в   необходимото 

съответствие.   Главната   задача   на   интегралния   подход   е   да   създаде   в 

съзнанието на учениците единна картина за света и обществения опит, да 

формира у тях способност за обобщено интегрални мислене, от което зависи

9

изграждането на другите качества на личността. Този подход няма за задача 

да   поднесе   на   учениците   готово   интегрално   познание   за   света,   а   да   ги 

стимулира към самостоятелно интегрално мислене.

Учебно-възпитателният   процес   по   физическа   култура   интегрира 

възможностите   на   цялостния   педагогически   процес   за   многостранно 

въздействие   върху   учениците   в   познавателен   здравно-функционален   и 

личнодействен   план.   Предпоставка   за   получаване   на   резултатите   е 

приложението на интегралния подход към целите и задачите, съдържанието 

и организацията на учебно-възпитателния процес в СОУ.

Целта   на   физическата   култура   е   част   от   генералните   цели   на 

образованието в нашата страна, а именно - подготовката на многостранно 

развити личности, годни за пълноценна реализация в живота, "физическото 

съвършенство е компонент на многостранно развитата личност". Със своите 

специфични средства физическата култура в първия период на І-ва степен, 

във II и III степен, съдействува за физическото формиране и функционално 

развитие   на   личността   в   единство   с   нейното   интелектуално,   нравствено, 

естетическо и трудово възпитание.

Интегралният   подход,   приложен   към   целите   и   задачите   на 

педагогическия процес по физическа култура в I - IV клас, се осъществява 

чрез   синтез   на   знанията   и   двигателните   умения   и   често   главна   задача   е 

формирането на готовност за социално насочена реализация на физическите 

качества   и   способностите   на   учениците.   За   да   се   постигне   тази   цел   е 

необходимо   да   се   определят   и   конкретизират   ясно   образователните, 

възпитателните   и   оздравителни   задачи   на   всеки   урок   и   извънурочно 

занимание.

10

Чрез   образователните   задачи   учениците   осъзнават   значението   на 

гимнастиката,   леката   атлетика,   подвижните   и   спортни   игри,   туризма 

природната среда / вода, въздух, слънце / за физическото си развитие.

Чрез   възпитателните   задачи   у   тях   се   формират   сила,   бързина, 

издръжливост, ловкост и гъвкавост. Много важно е още от първите класове 

учениците съзнателно да изпълняват оздравителните задачи, чрез които се 

поставя началото на здравната култура, правилно телодържание, закаляване 

на организма, бодрост, работоспособност, жизнерадост и т.н.

Образователните,   възпитателните   и   оздравителните   задачи   в 

образователния процес по физическа култура се осъществяват, както чрез 

вертикална, така и чрез хоризонтална интеграция.

Непосредствена цел на учебно-възпитателната работа по физическа 

култура е развиване на двигателните способности на ученика и възпитаване 

на   умения   за   ефективна   организация   и   управление   на   собствените   си 

движения при решаване на възникнали двигателни задачи във всекидневния 

режим.   От   поставената   цел   произтичат   и   конкретни   задачи   на   учебно-

възпитателния процес, които в СОУ в I - IV клас са следните :

1. Правилно структурно изграждане на детския организъм;

2. Функционално усъвършенстване и развиване на основните физически

качества : бързина, сила, издръжливост, ловкост и гъвкавост;

3.

Разностранно     развитие     на     моториката     и     усъвършенстване

координационните способности на учениците;

4. Закаляване на учениците и възпитаване на хигиенни навици;

5.

Усвояване  на теоретични  знания  за  същността  и  значението  на

физическите  упражнения,  и  тяхното  място  в  дневния  режим  на

ученика;

11

6. Възпитаване на ценни личностни качества;

7.

Формиране  интереси  и потребности   в   системни   занимания   с

физически упражнения, спорт и туризъм.

                   ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО   

ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА  

Схема №1

Интегрални физически качества

Готовност за социална реализация

Образователни 

задачи

Възпитателни 

задачи

Оздравителни 
задачи

Физически 

упражнения

Сила

Физическо 

развитие

Игри

Бързина

Закаляване

Спорт

Издръжливост

Бодрост

Туризъм

Ловкост

Работоспособност

Гъвкавост

12

Схема № 1 дава представа за вътрешната интегрална структура на 

целта и задачите на физическата култура. В обучението тези задачи 

/образователни,  възпитателни  и  оздравителни/ винаги  са  в  неразривна 

връзка.

Качествено   нова   е   постановката   и   изискванията   за   качеството   на 

физическата   култура   и   спорт,   за   качеството   на   учебно-възпитателната 

работа   в   урочната   и   извънурочната   дейност   по   физическа   култура   в 

училище, за постигане на високата цел - изграждане на жизнерадостно и 

хармонично развито поколение.

Затова е крайно необходимо да се преодолеят някои традиционни 

недостатъци, свързани с работата по физическа култура в училище като: не 

добро ниво на развитие на физическите качества и комплексната оценка на 

физическата   дееспособност   на   учениците;   увеличеният   процент   на 

преждевременно   затлъстели   деца;   с   гръбначни   изкривявания   и 

плоскостъпие; еднообразното провеждане на уроците по физическа култура 

в някои училища, монотонното и скучно водене на подготвителната част на 

урока; формално отчитане на извънурочните дейности. Ликвидирането на 

това   несъответствие   в   съвременния   учебен   процес   по   физическа   култура, 

изисква при двигателна подготовка на учениците комплексно да се прилагат 

различните   средства   и   възможности   на   физическата   култура,   заложени   в 

учебната   програма   като   задължителен   материал   по   лека   атлетика, 

гимнастика, спортни игри.

Овладяването  на тези дисциплини в условията на висока моторна 

плътност осигурява комплексно и многостранно въздействие върху ученика 

и   по   същество   залага   началото   на   комплексно-интегралния   подход   в 

учебния процес по физическа култура.

Подрастващото поколение трябва да расте не само физически здраво, 

а в единство с формирането на идейно-мирогледни, нравствени, естетически

13

и морално-волеви качества.

Индивидуалният   подход   към   целите   и   задачите   на   учебно-

възпитателния  процес изисква конкретните идейно-нравствени, трудови и 

естетически   задачи   да   бъдат   насочени   към   изграждането   на   най-висши, 

сложни и интегрални качества и свойства на личността.

Като изхождаме от целите и задачите по физическа култура следва да 

свържем интегралния подход със следните изисквания:

1. Оптимизиране на учебно-възпитателния процес;

2.

Актуализиране    на    съдържателната    и    действена    страна    на

нравственото, естетическото и трудово възпитание на учениците;

3.

Ориентиране на цялата система на учебно-възпитателната работа по

физическа култура към формиране на активна жизнена позиция,

чрез целенасочената дейност, творческата и социална мотивация на

занимания с физически упражнения, спорт и туризъм.

Става ясно, че интегралният подход обхваща всички най-съществени 

връзки   и   взаимодействия   между   компонентите   на   съвременния   учебен 

процес.

Тематичната   ориентация   на   учебно-възпитателния   процес   също   е 

средство за интегриране на неговите цели и задачи.

В педагогическият процес I- IV клас са въведени глобални теми, които 

изпълняват   важни   интегративни   функции.   Глобалните   теми   пронизват 

учебно-възпитателния процес по всички учебни предмети, в това число и по 

физическа култура. Те са едни и същи за четирите класа в първия период на 

СОУ, но във всеки клас се разработват на различна спирална позиция.

Чрез   глобалните   теми   се   осигурява   акцент   върху   важни   задачи   на 

възпитанието. Те въздействат за "отваряне" на границите между умствено, 

нравствено, физическо трудово и естетическо възпитание.

14

Интегралният   подход   изисква   синтез   не   само   на   целите,   но   и   на 

съдържанието   на   педагогическия   процес.   Чрез   него   съдържанието   на 

учебните програми се координира по такъв начин, че подготвя следващите 

класове превръщането на знанията в убеждения и възгледи на ученика.

В образователната система интегралният подход "системообразува" 

знанието,   структурира   го   съобразно   закономерностите   на   научно-

познавателния процес, с оглед формиране на единна цялостна личност.

Както   е   известно   всяка   наука,   респективно   всеки   учебен   предмет, 

включва   три   равнища   на   научни   знания:   емпирично,   теоретично   и 

светогледно.

Програмата на всеки учебен предмет като дидактически еквивалент 

на съответната наука или група науки включва и трите равнища на научното 

познание.

По   физическа   култура   при  емпиричното   равнище    за   интегрална 

основа служат декомпозирането на знанията, уменията и навиците, които са 

придобити по физическа култура и се интегрират със знанията, уменията 

усвоени по други предмети.

Обобщаването   на   тези   знания   на  теоретично   равнище  подпомага 

формирането на основни понятия, категории, закономерности.

По-нататък,   чрез   взаимодействие   и   обединяване   на   конкретните 

понятия   и   категории   по   физическа   култура,   с   тези   на   другите   учебни 

предмети,   вече   на  светогледно   равнище    се   формират   нови   възгледи   и 

убеждения.

По   този   начин   междупредметните   и   вътрешнопредметните 

взаимодействия осигуряват движението на познанието от частно-научното 

към общо-научното, а от него към светогледно-философското, в резултат на 

което,   знанията   на   ученика   се   формират   като   система   от   светогледни 

възгледи. Интегралният подход налага търсене и реализиране   на

15

съдържателна връзка между научните понятия, превръщане на знанията за 

човека,   природата   и   обществото   във   възгледи,   убеждения   и   мотиви   за 

поведение.

Освен  тези  три равнища интегралният  подход функционира и на 

базата   на   други   важни   насоки.   Те   са   вътрешнодисциплинните   и 

междудисциплинните връзки.

Вътрешнодисциплинните   връзки   по   физическа   култура   се 

осъществяват въз основа на закономерния контакт между отделните видове 

спортове,   включени   в   учебната   програма   /лека   атлетика,   гимнастика, 

спортни игри, плуване, ски, футбол, борба, художествена гимнастика и др./.

В   леката   атлетика   съществуват   връзки   между   отделните 

дисциплини   /бягане   и   скок   височина,   бягане   и   скок   дължина,   бягане   и 

хвърляне   на   малка  топка,   бягане   и   хвърляне   на   копие/.   В  III  клас   се 

изучава   упражнението  кълбо,   в   следващите   класове   последователно, 

спазвайки изискването за спираловидност, се изучава упражнението задно 

кълбо, на следващата  спирална позиция се изучава скок кълбо, след това 

стойка кълбо.

Този вид връзки на свой ред посочват връзките, които се отразяват 

вътре в урока, в раздела и курса на обучението като цяло. Следователно те 

осигуряват   системност   и   структурност   на   знанията,   уменията   и 

двигателните   навици   в   рамките   на   един   учебен   предмет   -   в   случая 

физическа   култура.   По   този   начин   се   осигуряват   синтез   на   знанията, 

уменията и навиците от различните раздели на учебната програма.

Разглеждайки   същността   и   съдържанието   на   интегралния   подход 

стигаме   до   извода,   че   в   неговата   основа   стоят   междудисциплинарните 

връзки - връзки с близки науки, които имат връзка с физическата култура.