19.07.2010г.
СОЦИАЛНО ПРАВНИ АСПЕКТИ НА ПРАВОТО
I. Система на обективното право
1. Правна норма
– най–малката структурна единица в системата на правото. Тя е
основополагащ елемент.
2. Правен институт
- съвкупността от правни норми, които регулират обществените
отношения от един и същи вид. На лице са правни институти на гражданското, семейното,
наказателното и др. отрасли.
3. Правен отрасъл (дял, клон)
– съвкупност от правни институти, които регулират
правни отношения от един и същи род. Правните отрасли се различават по предмети и по
метода на правно регулиране.
Правен портал на Р. България – lex.bg
II. Система на правната наука
Правото като основен нормативен регулатор в обществото е призвано да защитава
интересите на общото, на цялото, но така също и на отделното, на частното. Една част от
правните норми са насочени към публичния интерес, а друга – към частния. Именно от
тази гледна точка правото се дели на:
- Публично
- Частно.
В публичното право се включват отрасли, които изучават установените и регулираните
отношения между личността и държавата.
В частното право се включват отрасли, които уреждат отношенията между отделните
личности.
Частно право - Семейно, Гражданско, Облигационно, Вещно. ( Тук Държавата не участва в
тези отношения).
Публично право – (има намеса на държавата). Наказателно право, Административно право,
Конституционно право, Данъчно, Финансово Право и др.
Трудовото Право и Търговското Право имат елементи както от Частното, така и от
Публичното Право.
III. Разграничения между частното и публичното право.
1.) Методът на правно регулиране, а именно:
•
за публичното право е характерен императивен метод (метод на власт и
подчинение)
•
за частното право е характерен диспозитивен метод (метод на
равнопоставеност)
2.) Двете права се различават по характера на правните отношения:
•
При публичното право правните действия имат елемент на принуда
•
При частното право се основават на принципа на договаряне
3.) Разлика има и в компетенцията на правните субекти
•
Публично правният субект изразява държавна воля
•
Частния субект – свободна
4.) Субектите носят различна отговорност
•
в публичното право тя бива наказателна и административна
•
в частното право отговорността е гражданско правна
5.) Различни са актовете, с които се реализират тези отговорности.
•
В публичното право тези актове са съдебни и административни
•
В частното право се обозначават като договори
ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
И РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ
Монтескьо – пръв говори за разделение на властите, с цел да не се съсредоточава много
голяма власт в една личност
I. Законодателна власт
- / Народно събрание, Парламент/
Обикновено Народно Събрание – 240 депутати
Велико Народно Събрание – 400 депутати, то се свиква при промяна на строя /режима/ на
управление.
НС е висш държавен орган, който се състои от народни представители /депутати/
Основни функции на НС:
-
Приема, изменя, допълва и отменя законите;
-
Приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
-
Установява и определя размера на държавните данъци;
-
Насрочва избори за президент на републиката;
-
Избира и освобождава министър председателя и по негово
предложение МС;
-
Приема решение за произвеждане на национален референдум;
-
Упражнява парламентарен контрол за правилно прилагане на
законите.
◊ Републикански данъци /държавните данъци/ - преки и косвени – ДДС, мита, акцизи,
ДДФЛ.
◊ Местни данъци – определят се от Общинския съвет / законодателен орган в общината/ на
11000 избиратели се пада 1 съветник – (напр. Патентния данък).
Обикновеното НС се състои от 240 депутати с мандат от 4 год. Депутатите
притежават имунитет /не носят наказателна отговорност за казаното и гласуваното във НС
и срещу тях не може да бъде повдигнато наказателно обвинение и преследване.
НС приема Правилник за организацията и дейността си, с което проявява своята
автономия. В НС се създават парламентарни групи – минималния брой членове е 10 души.
НС заседава и провежда гласувания при наличие на кворум – повече от половината от
всички народни представители / или 121 депутата минимум/. Законите се приемат на 2
четения /2 гласувания/ в пленарна зала.
II. Изпълнителна власт
/Правителство на Р България или Министерски съвет/
МС е висш държавен орган, състои се от Министър председател, заместник министър
председатели и министри няма точен брой / конституционно не е определено от колко
човека се състои МС/. Броят им зависи от министър председателя, той го определя.
2
Основни функции на изпълнителната власт:
o
МС ръководи изпълнението на държавния бюджет;
o
Организира стопанисването на държавното имущество;
o
Ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на
страната;
o
Осигурява обществения ред и националната сигурност и др.
Изпълнителната власт има своите органи на централно и местно равнище, чрез които
упражнява управлението на държавата.
Институции на изпълнителната власт
Централни органи на изп. власт
Местни органи на изп. власт
Министерски съвет
Области ( 28 области с обл. управители)
Министерства
Общини
Общински съвет
Кмет
Областния управител се избира от МС той осъществява връзката м/у местните и
централните органи
.
Изпълнителната власт в дейността си е подчинена на законодателната власт, а именно с
приемането на законите се очертават границите за тяхното действие. Актовете, които
издава правителството се наричат подзаконови нормативни актове. (Това са наредби,
постановления, правилници, инструкции, заповеди и решения.)
III. Съдебна власт
- тя е независима
В институциите на съдебната власт се включват – съд, прокуратура, следствие,
адвокатура. Съдии, прокурори и следователи се ползват с имунитет като депутатите.
Пирамида на съдилища /прокуратура/
ВКС / ВАС
Върховен касационен (разбиване) / Върховен
административен
Апелативен
Окръжен
Районен
Апелативен съд има в 5 града в Р България, а именно: В. Търново, Варна, Бургас, Пловдив,
София.
Всяко решение на съда може да се обжалва, ако изрично е упоменато в решението.
Решение на ВАС / ВКС не може да се обжалва.
IV. Президент – държавен глава
Той има представителна функция, която се изразява в следното:
3
- Представителна - олицетворява единството на нацията и представлява Р. България
в международните отношения;
- Отбранителна - отбранителната му функция е реализирана в качеството му на
Върховен главнокомандващ на въоръжените сили и Председател на консултативния съвет
за национална сигурност.
Президентът се избира пряко от избирателите за срок от 5 години и може да бъде
преизбран най–много още 1 мандат. В своята дейност той се подпомага от Вицепрезидент.
Двамата вървят в една листа.
Президентът има правомощия, свързани със осъществяването и на 3-те власти:
- Насрочва избори за НС и органи за местно самоуправление;
- Обнародва закони в ДВ в срок най–късно 15 дни след приемането им от НС и в
този срок може да упражни своето „вето” /текст от закона или цял закон връща за
преразглеждане - най–много 2 пъти/;
- Дава и възстановява българско гражданство и освобождава или лишава от него;
- Упражнява право на помилване.
В изпълнение на своите правомощия Президентът издава Укази, отправя обръщения и
послания.
V. Омбудсман
– Републикански Омбудсман е Гиньо Ганев.
Независим държавен орган – подчинява се само на Конституцията, законите и
ратифицираните/утвърдени/ международни договори.
Дейността на Омбудсмана е публична, избира се от НС за срок от 5 години и се ползва с
имунитет на депутат.
Правомощия:
o
Приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и
свободи от държавните и общински органи и техните администрации,
както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени
услуги;
o
Посредничи м/у административните органи и засегнатите лица.
Местният Омбудсман се приема от Общинския съвет.( В Русе от няколко месеца няма).
20.07.2010г.
VI.
Конституционен съд – не се причислява към една от трите власти, както и
президентската институция. Конституционния съд се състои от 12-ет съдии / една трета от
НС една трета от президента и една трета от ВКС и една трета от ВАС / с мандат от 9-вет
години, без право да се преизбират, ползват се с имунитет на депутати.
Най–важните правомощия на КС са: Да тълкува конституцията и преценява
дали законите приемани от НС, както и актовете на президента противоречат ли на
конституцията.
ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
I. Определение за източник на правото – под източници на правото се
разбират онези особени фактори, в които намират израз правни норми, формулирани или
утвърдени по определен ред от специално натоварени за това органи
II. Видове източници
1. Нормативни актове
4
a) Конституция – основния закон, най-висшия с най-голяма
юридическа сила
b) Закони и кодекси – приемат се от НС
c) Подзаконови нормативни актове – избират се от МС
2. Обичаите и морални правила за поведение, / ако те са признати за източници
на правото /
3. Съдебен прецедент – решение на съда по конкретно дело, което се прилага
като правило при аналогични случаи и дела
4. Международни договори – стават част от нашето право, когато
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани са и са влезли в сила за
Република България. Те имат предимство пред нормите на вътрешното
законодателство, които им противоречат.
Косвени източници:
-
Юриспруденцията / юридическа практика /
-
Правна наука
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ . ПРАВНО ОТНОШЕНИЕ
I. Определение за юридически факти – фактите, които имат значение за
правото, наричаме релевантни / имащи значение за правото / за правото факти. Това са
конкретни обстоятелства от реалната действителност, осъществяването, на които
действащото право свързва с настъпването на определени правни последици.
II. Видове юридически фактори
1. С оглед характера на правните последици, до които довеждат юридическите
факти биват:
a) Право пораждащи – договор за наем
b) Право променящи – опрощаване част от дълга, навършване на 16-ет
години
c) Право прекратяващи – развод
2. Най–важното разграничение на юридическите факти е на:
a) Юридически действия – те са в резултата от проявена човешка воля
и съзнание, към тази група спадат и бездействията, / когато ти е
вменено да правиш нещо, а ти не го правиш /
b) Юридически събития – това са факти, чието възникване не е в
резултата на проявена човешка воля и съзнание / бедствия /
3. Презумпции – законови предположения въз основа на съществуването или
на липсата на определен юридически факт, действащото право прави
предположения.
Презумпциите биват:
-
Оборими - бащинство, майчинство и др.
-
Необорими – наследници и др.
III. Определение за правно отношение – правното отношение е правна връзка
между конкретни правни субекти тя възниква върху основата на правни норми, характерно
за правното отношение е това, че предоставя права и изисква задължения от страните
IV. Структура на правното отношение – съдържа три основни елемента:
Пример: Сключване на трудов договор
1/. Субекти – работодател, работник
2/. Обекти – сключения трудов договор
3/. Съдържание – права и задължения
Престация – дължимо поведение
5
1. Субекти – конкретните реални участници в него, за да има правоотношения
е необходимо да има най–малко два субекта
2. Обект – под обект се разбират онези явления и предмети от реалната
действителност, по повод на които възниква правоотношението. Много
често обекти са различни вещи / покупко-продажба, право на собственост /, а
в други случаи – не материални блага / дизайн, авторски права, полезен
модел и др. / , в трети случаи могат да бъдат и личностни ценности / име,
чест, достойнство /
3. Съдържание – то се изразява в субективни права и свързаните с тях
субективни задължения
V. Предпоставки за възникване на правоотношението
Пример: покупко-продажба на недвижим имот
1/. Субект – купувач, продавач
2/. Обект – недвижимият имот
3/. Съдържание – права и задължения
Предпоставки за възникване на покупко-продажба необходимо е да има правна норма,
юридически факт
Кръстословица
1.К
О А Л
И
Ц
И
Я
2
.В
Е
Т
О
3
.З
А
К
О
Н
4.С
Ъ
Б
И
Т
И
Е
5
.Р
А
Т
И Ф И
К
А
Ц
И
Я
6
.П
Р
Е
З
И
Д Е Н
Т
7
.М
И
Н
И
С
Т
Е
Р
С
К
И
С
Ъ
В
Е
Т
8
.С
У
Б
Е
К
Т
9.Ц
Е Н Т
Р
А
Л
Н
И
10
.Ю Р
И
С
Т
11
.С Ъ
Д
И
Я
1) Съюз, спогодба между политически партии за образуване на общо правителство
2) Спиране временно и връщане за повторно връщане на закони
3) Нормативен акт
4) Юридически факт, който не зависи от човешката воля и съзнание
5) Окончателно утвърждаване на международен договор
6) Държавна глава
7) Правителството на Република България
8) Елемент от правното отношение
9) Вид органи на изпълнителната власт
10) Специалист по правни въпроси
11) Орган на съдебната власт притежаващ имунитет
ОСНОВНИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ СЪГЛАСНО
КОНСТИТУЦИЯТЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
I. Определение за основни права – това са ценности както за личността, така
6