Версайски мирен договор и новите европейски граници

С края на Първата световна война всякакви идеи за установяването на световния 
мир витаят из Европа. Франция кипи от мъст към Германия, не само заради голямата 

агресия, която Германия е проявила през войната, а също и заради по-ранни 
противоречия във френско-пруската война. Великобритания цели да увеличи 

територията си за сметка на Германия, В САЩ, президентът Уилсън подготвя план за 
запазване на мира в Европа, а през това време обикновените германски граждани се 

притесняват от предстоящите промени.Дейвид Лойд Джордж И Жорж Клемансо, 
представляващи Великобритания и Франция са основните инициатори на 

създаването на един от най-знаменитите договори в историята на Европа – 
Версайския.

Конвенцията в Париж се провежда в обстановка на приповдигнато настроение и 
демонстрирани надежди за справедлив и траен мир. Парижката мирна конференция 

се открива на 18 Януари 1919г. в Огледалната зала на Версайския дворец, в 
присъствието на делегации от 27 страни. В работата на конференцията не се 

допускат делегации на победените държави и на Съветска Русия. Присъстващите 
политици и държавници разполагат с множество сътрудници – експерти, 

консултанти, журналисти и други, чиито общ брой надхвърля 10 000 души. Мирната 
конференция продължава пет месеца. Всички важни политически и правни въпроси 

се решават от специалните органи на конференцията: „Съвет на десетте”, включващ 
държавните ръководители и министрите на външните работи на Великобритания, 

Франция, САЩ, Италия и Япония; „Съветът на четирите”, състоящ се от държавите 
ръководители на първите четири велики държави, и „Съветът на петте”, включващ 

само министрите на външните работи на петте велики сили – победителки 
(държавния секретар Лансинг, министрите Балфур, Пишон, Сонино и Шинга), и 

многочислени комисии на експерти, които подготвят основните материали за 
заседанията на посочените органи. Тези комисии провеждат над 1600 заседания, на 

част от които се разменят само несъществени заявления.Основните проблеми на 
мира се решават от Л. Джордж, Уилсън и Ж. Клемансо. Договорености¬те, 

постигнати от тези авторитетни държавни мъже, имат определящо значение за 
решенията на конферен¬цията. „Тримата големи" обсъждат стратегичес¬ките 

въпроси на политиката спрямо Германия и спря¬мо нейните бивши съюзници; 
отношението на победи¬телите към новите реалности, появили се на терито¬рията 

на Русия и на бившата Австро-Унгарска империя, съдбата на германските колонии и 
на арабските територии, в които след разпадането на Османската импе¬рия се 

създава временно т. нар. „вакуум на Властта", бъдещето на международната 
организация за сигурност и др.

В хода на дискусиите се сблъскват големи, интереси и още по-големи амбиции. 
Делегациите на малките държави нямат шансове да обърнат вниманието на 

„голе¬мите" към жизнените интереси на нациите си и към потребностите на 
европейците в мирновременния пе¬риод. Голямата политика, чийто център 

продължава да бъде Европа, трайно остава в ръцете на големите сили, Доминиращи 
са Великобритания, Франция и САЩ. Те не проявяват уважение към Италия и 

нейните територи¬ални и прочие претенции. Дипломатите от Рим, вклю¬чително 
министър граф Сонино, показват повече емо¬ции, отколкото прагматизъм. Те не 

успяват да защи¬тят интересите на Италия и поради това остават дъл¬боко 
неудовлетворени.

Проблемите, обсъждани и решавани на международ¬ната конференция, са много по-
значителни от тези, които официално фигурират в дневния ред на пленарни¬те 

заседания и на експертните комисии. Един от „неза¬писаните" проблеми е т. нар. 
руски въпрос. Ще напом¬ним, че непосредствено след Октомврийската револю¬ция 

в Русия през 1917 г. Върховният съвет на Антантата одобрява започналите промени 
в Русия, с чувство¬то, че ставащото там има общи черти с Френската революция.

В началото на 1918 г. обаче настъпват сериозни про¬мени в политиката на Съветска 
Русия. На 6 януари с. г. правителството с декрет разпуска Учредителното събрание.