ПЕЙО ЯВОРОВ – ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
1.
Име - Пейо Тотев Крачолов.
2.
Прякори – Пейо Яворов, Джемо.
3.
Направление – символизъм.
4.
Роден е в Чирпан на 01.01.1878г. Умира на 29.10.1914г. в София.
5.
Част от литературния кръг „Мисъл“, заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков, П. Ю.
Тодоров. Те внасят на родна почва идеите на Ницше, Шопенхауер, Киркегор и
творческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Основното, което обединява
творците около списание „Мисъл”, са общите естетически принципи и идейни
виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на
идейно-естетическа програма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков.
Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови
литературни търсения, които да изведат родната литература от тесните рамки на
национално ограниченото до висините на световно значимото. В това отношение
те приемат своята дейност като месианство. Новото начало, което ще постави
личността с нейните екзистенциални проблеми в центъра на изображението, е
формулирано като „събуждане на човека в българина”. Това е повратната точка в
литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от
обществените й функции и превръщането й в чисто духовна дейност.
6.
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература
— в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска
поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 г. се
влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно
от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята
възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж,
Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която
окончателно проправя пътя на модерната българска лирика.
7.
Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм
и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално
българското литературно мислене и налага нов начин на писане.
8.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на
литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на
държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди
да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за
него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература,
свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и
много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се
застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от
Предмет: | Трудово право, Право |
Тип: | Пищови |
Брой страници: | 12 |
Брой думи: | 11288 |
Брой символи: | 71241 |