.

БЪЛГАРСКИТЕ   ЗЕМИ   И   БЪЛГАРИТЕ   ПРЕЗ   ПЪРВАТА 

ПОЛОВИНА НА XV ВЕК
В края на 14 век турската власт на Балканския полуостров изглежда напълно 
затвърдена.   Българските   държави   са   покорени.   Сръбски   деспот   Стефан 
Лазаревич признава васалността си спрямо султана, неговата съдба споделя 
и   византийския   император.   Незасегнати   от   турското   завоевание   остават 
Черна гора, Босна, Херцеговина, Албания и Пелопонес. В края на 14 век 
монголския   пълководец   Темерлан   сплотява   около   себе   си   племена   от 
Вътрешна Азия и за кратко време успява да покори Централна Азия, Персия 
и   Месопотамия.   Монголите   на   Темерлан   се   очертават   като   основен 
противник,   който   заплашва   турската   хегемония   в   Източна   и   Югоизточна 
Европа и Мала Азия. В битката при Анкара на 20 януари 1402г Баязидовата 
войска претърпява голямо поражение. Новината за турското поражение се 
разпространява   по   Балканския   полуостров   и   прониква   в   цяла   Европа. 
Балканските   народи   се   надигат.   Първите   борби   за   своето   освобождение 
започват и българите. След битката при Анкара и смъртта на султан Баязид 
се разгаря борба между неговите синове Сюлейман, Мехмед и Муса за трона. 
Българите   използват   избухналата   междуособица   за   да   започнат   борба   за 
своето освобождение. През 1404г благодарение на оказаната им помощ от 
Унгария   и на съюзът със сръбския деспот Стефан Лазаревич, българските 
князе   Фружин   и   Константин-   синове   на   царете   Иван   Шишман     и   Иван 
Срацимир,   вдигат   на   борба   населението   на   Северна   България.   Първото 
българско  въстание  срещу  турското  владичество  първоначално  има   голям 
успех.   Удържани   са   редица   победи   над   турците.   Българската   власт   е 
възстановена   на   значителна   територия.   През   1409г   след   дълги   усилия 
Баязидовия   син   Сюлейман   успява   да   изтласка   българската   въстаническа 
войска   към   долината   на   река   Морава   където   и   нанесъл   поражение.   Княз 
Константин избягал в Сърбия, а Фружин намерил убежище в Унгария. През 
1409-1419г българските земи стават арена на борби между представителите 
на турската аристокрация за хегемония. През 1411г Муса успява да надделее 
в   борбата   срещу   своя   брат   Сюлейман   и   временно   става   пълновластен 
господар на Османската империя. През 1413г в битката при Чамурли Муса и 
неговата войска са разбити от Мехмед І, който успява да стане владетел на 
Османската   империя.   Един   от   съветниците   на   Муса   –   Махмуд   Бедредин 
създава   учени,   което   проповядва   доброволна   бедност   и   братство   между 
християни и мюсюлмани. Неговото учени проповядва Мустафа Береклидже, 
който сплотява около себе си армия от последователи и се опълчва срещу 
султана.   За   борба   срещу   него   е   изпратен   синът   на   цар   Иван   Шишман   – 
Александър.   Султанът   събрал   голяма   войска   от   различните   краища   на 
империята   и   успял   да   усмири   метежниците.   Междувременно   Махнуд 
Бедредин избягал във Влахия и с помощта на местния воевода Мирчо Стари 
навлиза   в   България   с   намерение   да   се   бори   срещу   султана.   Войската   на 
Мустафа   Бедредин   достига   Балкана,   когато   сред   нея   се   разпространява