Курсова работа по
Сравнително конституционно право
На тема:
Русия като президентска република
от хибриден тип
(Сравнена със САЩ, като чиста форма на
президентска република и с Франция, като
полупрезидентска република)
Изготвил: Велислава Георгиева Михайлова
F№ 45475
Нов Български Университет
Специалност Право; I курс
Държавата е особена политическа организация на обществото, което
живее в границите на определена територия, върху която се осъществява
държавна власт. Тя е инструмент за интеграция на обществото.
Конституционноправната наука изследва проблемите на държавната власт в
гражданското общество.
Проблемът за формите на държавното управление е дискусионен. Според
господстващото мнение, критерият за формите на държавно управление е
характерът на висшите дуржавни органи и взаимоотношенията между тях.
Основните форми на държавно упавление са републиканска и монархическа.
Монархиите се подразделят на абсолютна; дуалистична; конституционна и
парламентарна монархия. Републиките основно се делят на президентски,
парламентарни и полупрезидентски (полупарламентарни), като Мартин Белов
разгранирава и президентски републики от хибриден тип. За пример ще
използвам Русия и, за да се опитам да разгранича показателите на хибридната
форма на държавно управление ще я сравня със САЩ, като чиста форма на
президентска република и с Франция, като полупрезидентска република.
Като начало ще започна с някои основни характеристики на
президентската и на полупрезидентската форми на управление. При
президентската република президентът има широки правомощия в държавното
управление. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавния
глава така и тези на министърпредседателя. В класическият президентски
модел (САЩ), президентът непосредствено ръководи изпълнителната власт без
помощта на министърпредседател.
Тази система на управление се нарича
“дуалистична република”, като по този начин се подчертава факта, че
изпълнителната власт е съсредоточена в президента, а законодателната – в
парламента. От това следва, че президентът не е неутрална власт. Той е
длъжен да води собствена политика. Ето защо той е и отговорен за своите
действия.
В президентската република президентът се избира по
извънпарламентарен начин (или от населението или от изборна колегия – както
е в САЩ). Правителството се назначава от президента, който де юре и де факто
е негов глава (постът министърпредседател отсъства като например в САЩ)
или президентът назначава премиера. Правителството се отчита само пред
президента, а не пред парламента, като само държавният глава може да свали
правителството. Като цяло, при тази форма на управление президентът има
много повече пълномощия в сравнение с този на парламентарната република
(той държи изпълнителната власт, утвърждава законите като ги подписва, има
право да уволни правителството). Но особеното в президентската република е,
че президентът, по правило няма право да разпуска парламента, а парламентът
от своя стряна не може да поиска вот на недоверие на правителството.
Президентската република създава благоприятни предпоставки за
съсредоточаване в ръцете на президента големи пълномощия, което
стабилизира държавната власт.
Полупрезидентската република е форма на управление, обединяваща в
себе си, както черите на президентската, така и тези на парламентарната
република. От една страна, характерно за полупрезидентската република е
извънпарламентарния начин на сформиране на правителството, при който
парламентът няма право да гласува вот на недоверие. От друга, президентът
има право да разпуска парламента, и въпреки че де юре той не е глава на
правителството, де факто изпълнителната власт е в ръцете му. Държавният
глава е отговорен за воденето на политиката. Важно значение за разбирането
на тази форма на управлението имат политическите партии и следващото от
тяхното въздействие върху конституционната система редуване на
парламентарна и президентска фаза. Президентска фаза е налице тогава
когато президентът и мнозинството от депутатите в Долната камара, а от там и
правителството принадлежат към една и съща политическа партия. Реалната
власт принадлежи на президента, а министър председателя има статуса на
сътрудник на президента. При парламентарната фаза е налице разминаване в
политическата принадлежност на президент и парламентарно мнозинство. Това
е хипотезата на т.нар. съжителстване. Това е изключението, ненормалното
състояние на системата. В това състояние полупрезидентската форма на
управление е поблизка до парламентарната форма на управление. Президентът
се оттегля, а реалното управление принадлежи на правителството начело с
министърпредседателя. При полупрезидентската форма на управление между
правителство и парламент съществува, както генетична, така и функционална
връзка. Това означава, че правителството се конституира не само по волята на
президента, но и с одобрението на парламента. Парламентът може да свали
правителството от власт, а правителството може да предизвика предсрочното
прекратяване правомощията на парламента.
Съгласно част първа от Конституцията на Руската Федерация от 1993г
Русия е демократична федеративна правова държава с републиканска форма
на управление. Член 3 гласи, че носител на суверенитета и единствен източник
на властта в Руската федерация се явява многонационалният народ. Народът
осъществява своята власт чрез органите на държавните власти и чрез органите
на местно самоуправление. Присвояването на властта се преследва от
федералния закон. Русия е социална държава, чиято политика се грижи да
създаде условия, обезпечаващи достоен живот и свободно развитие на човека
(чл. 7 от Конституцията). В чл. 14 Русия е обозначена като светска държава и
никоя религия не може да се установява в качество на държавна или
задължителна, а религиозните обединения са отделни от държавата и са равни
пред закона. Според чл. 13 от Конституцията в Русия се признава политическото
многообразие, многопартийността. Никоя идеология не може да се установява в
качеството на държавна или задължителна. Забранено е създаването и
дейността на обществени обединения, чиито цели и действия са в посока
насилствено изменение на основния конституционен ред и нарушаване целостта
на Руската Федерация, застрашават сигурността на държавата, както и
създаването на въоръжени формирования, разделение на социални, расови,
национални и религиозни групи.
В чл. 10 на Руската конституция се прокламира разделението на властите
на законодателна, изпълнителна и съдебна. Органите на законодателната,
изпълнителната и съдебната власти са самостоятелни. Чл. 11 определя
органите, имащи право да осъществяват държавната власт. Те са: Президентът
на Руската Федерация; Федералното събрание (Съвет на федерацията и
Държавната Дума); Правителството на Руската Федерация и Съдът на Руската
Федерация. Съгласно чл. 12 органите на местно самоуправление не влизат в
системата на държавната власт. На територията си те имат самостоятелни
пълномощия, а в Руската Федерация се признава и гарантира местно
самоуправление.
Президентът на руската федерация е държавен глава. Интересното тук е,
че се явява едновременно глава на изпълнителната власт, а същевременно е
обявен за надпартиен и в известен смисъл надвластови арбитър между
властите. За разлика от САЩ, където президентът е изключителен монополист
на изпълнителната власт, в Русия тя се осъществява от правителството като
президентът назначава председателя на правителството със съгласието на
Държавната Дума. На основата на четвърта глава от Руската Конституция
Президентът изпълнява следните правомощия:
Има право да председателства на заседания на Руското Правителство;