Психологическата полева станция на Средния Запад към Университета на Канзас е 
основана в Оскалуса,Канзас от Роджър Дж.Баркър и Х.Ф.Райт през 
1947г.Станцията работи в продължение на 25 години като център­пионер в 
изследванията върху психологията на околната среда.Целите на станцията са били 
да открие и опише околната среда,която градът осигурява на своите деца(по своите 
улици,зъболекарските кабинети,магазините,празните 
пространства,църквите,скаутските организаци и т.н.);да опише как тази среда 
„третира” децата;да запише количеството и характеристиките на детското поведение 
във всеки тип среда и да изследва взаимоотношенията между околната среда и 
поведението в града.

Приносът на екологичната перспектива за психологията се състои в осмислянето на 
индивидуалното поведение като неделимо от неговия контекст,включително 
междуличностните,социалните и физическите аспекти.Първите класически 
изследвания в екологичната психология са проведени от Роджър Баркър.

Според Баркър и неговите последователи основната аналитична единица е средата 
на поведението,схващана като обвързана социална и физическа система,която има 
функция или програма за изпълнение.Всяка поведенческа среда има своите 
участници,обхват от нормативни дейности и различни физически 
артефакти,насочващи потока на поведението.

Голяма част от работата на Баркър и колегите му включва създаване на всеобхватни 
основополагащи описания на различни типове поведенческа среда.Не се използват 
измервателни уреди,които биха могли забележимо да променят средата.Методът е 
предимно етнографичен по характер и включва трудоемки и продължителни преки 
наблюдения върху поведенческата среда и натрупване на записи на ”мостри” 
поведение.Измерваните области включват:демографската смес на 
участниците,природата на изпълняваната програма или функция,границите във 
времето и мястото,както и типовете общо поведение,които възникват.В ранната си 
работа обаче Баркър и колегите му не правят усилия да натрупват описанията на 
базата на някакъв априорен концептуален модел.

Едно изключение от този атериотичен уклон е интересът на екологичните психолози 
към степента,до която поведенческата среда е адекватно наситена с хора,така че да 
има достатъчно участници,които да изпълняват програмата на средата.Когато няма 
достатъчно хора,различните видове среда ще пораждат дейности за коригиране на 
ситуацията.

От концептуална гледна точка променливите,представляващи интерес в екологичната 
психология в стила на Баркър,се намират по средата между традиционната 
психология и социологията.Очевидно наборът от променлив е много по­широк в 
сравнение с подхода на психологията,която е ориентирана към дискретни стимули.